Указанието на НЗОК и БЛС – притеснително за пациенти и специализанти

Преди броени дни бе подписан документ – Указания на НЗОК и БЛС за прилагане на НРД за медицинска дейност, по силата на който лекари специализанти ще могат да дежурят самостоятелно в лечебните заведения. Обърнахме се за кратък коментар към Адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право от кантора LexMedica.
– Как ще коментирате Указанията на НЗОК и БЛС във връзка с приложението на НРД за медицински дейност, даващи възможност на лекари специализанти да дежурят самостоятелно?
– Тази „промяна“ практически е чисто формална, тъй като в голяма част от лечебните заведения и досега се съставяха фиктивни графици за дежурства, според които лекарите специализанти уж дежуряха само и единствено с лекар с вече придобита специалност. Чрез това указание, за поред път, се търси повърхностно решение, целящо административно улеснение. Тази промяна отваря парадната врата на една порочна практика, без да доведе действително до промяна и до нещо добро.
– Тогава да разбираме ли, че Указанията целят да се избегне наказание от страна на Касата, както беше досега?
– Да, в интерес на лечебните заведения, с цел да се оправдаят и изплатят клиничните пътеки.
– А условието за лекар на „разположение“?
– От гледна точна на трудовото законодателство „разположение“ означава времето, в което служителят, без да се намира в лечебното заведение, е в готовност незабавно, щом бъде повикан, да изпълнява своите трудови задължения.
– Означава ли това, е лекарят на разположение трябва да бъде повикван при всеки новопостъпил болен или при промяна в състоянието на хоспитализиран такъв?
– Ако трябва да сме юридически изрядни и специализантите знаят каква отговорност носят, означава точно това. Практически обаче това няма да се случи. И при възникване на „ситуация“, ще поставяме под въпрос „преценката“ на лекарите специализанти. Още повече, че и към момента не са малко случаите, в които лекарят със специалност, който е на разположение, отказва на лекаря специализант – подобна ситуация крие огромни рискове за пациентите и специализантите.
– Да разбираме ли, че в създалата се ситуация най-уязвими са пациентите от една страна и специализантите – от друга?
– Да. Пациентите, защото са оставени на грижата на лекар без специалност, а специализантите – защото носят отговорност и от тях се очаква да се справят с казуси и работа, за която тепърва се обучават. Нека не забравяме, че специализацията, чисто нормативно, е форма за следдипломно обучение, т.е. преди всичко е обучение.
– Казахте отговорност. Юридическа ли имахте предвид?
– И юридическа, и морална, и етична… Специализантите са поставени до стената с извити ръце.
– Има ли санкция за лекар на разположение, отказал да се отзове на повикване на колегата си?
– Разбира се, че има. Най-малкото същият би понесъл дисциплинарна отговорност, но практически лекарите специализанти са по-уязвимото звено, тъй като трудно могат да удостоверят отказа и не са от силните на деня. Страхуват се или се притесняват, че това ще се отрази на специализацията им и на изпита им за специалност, доста често и с право.
– Как ви са най-честите проблеми на специализантите, според Вас?
– На първо място множеството недостатъци и абсурди в Наредбата за специализациите. Фундаменталното объркване между специализацията като форма на обучение и специализацията като работа. Непознаването на нормите, както от страна на работодателя, така и от страна на лекарите специализанти. Абсурдни клаузи, включително и неустойки в договорите им, противоречащи на правните норми заповеди, с които без съгласието на специализанта се променя мястото му на работа – например от лекар специализант в клиника по педиатрия да дава дежурства в спешно отделение, или да работи изцяло там. „Командироването“ на специализанти, без тяхно съгласие, от едно звено в друго или вменяването на задължения, извън длъжностните им характеристики.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Откакто се занимавам с медицина, винаги е било така!