Проф. д-р Александър Станишев – лекар до последния си дъх

Александър Станишев е български лекар, учен, политик и създател на Втора хирургия към Медицински факултет на МУ-София. Той е един от видните български хирурзи в периода между двете световни войни, министър на вътрешните работи през 1944, член на Масонската ложа и е екзекутиран от Народния съд на 1 февруари 1945 г.

Александър Станишев се ражда на 27 декември 1886 г. В град Кукуш, Егейска Македония, в семейство от осем деца. Родът му е известен с приноса си към българското Възраждане и българската църковна независимост.

Бъдещият проф. Станишев завършва средното си образование в Солунската българска мъжка гимназия през 1904г. В продължение на една учебна година (1904 – 1905) е студент по естествена история в Държавния университет „Св. Климент Охридски“, а през следващата година се прехвърля в Медицински университет – Мюнхен. Пет години по- късно (1905 – 1910), завършва медицина и е назначен като асистент в Университетската хирургична клиника в Мюнхен. Специализира в Женева, Берн и Линдау в периода 1910 – 1912 г.

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, участва като хирург в българските военни болници.

След войните (1919- 1920 г.), специализира в Хейделберг и Мюнхен в Германия, при професорите Зауербрух и Кохер. По това време създава небезизвестния си труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.

Александър Станишев е създател и ръководител на  Катедрата по хирургична клиника (Втора хирургия) при Медицински факултет – София. Открита през месец септември 1921 г., Втора хирургия е близка по предмет на обучение до германската школа и разположена на Хирургичния павилион на Дивизионната болница, състояща се от 80 легла.

След 1938 г. катедрата се премества в построената по указания на Александър Станишев сграда с 220 легла, отговаряща на стандартите модерните по онова време немски хирургични клиники и става база за обучение на студенти и специализанти. Популялизират се водещите тогава хирургични постижения.

Дейността на видния хирург е всепризната: влизането му в аудиториите се приветства с гонг, а те винаги са пълни със студенти. През 1935 г. е избран за член, а през 1938 г. за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Следват още почетни титли и членства: първо декан, а след това ректор на Софийски университет (1938- 1939г.), почетен доктор на Берлински университет, почетен доктор на Варшавски университет, на университета в Хамбург и редица европейски асоциации и дружества.

Проф. Станишев създава редица оригинални хирургични способи и решения, включени в оперативните ръководства по негово време: „Предна коса гастро- ентеро анастомоза“, „Пластично възстановяване на горна устна от долната“, „Оперативно лечение на остеомиелита“, „Свободни трансплантации в хирургията“ и още над петдесет научни труда в областта на хирургията, преведени на различни езици.

Заедно с проф. Параскев Стоянов започва издаването на първото хирургическо списание у нас “Известие на Българското хирургическо дружество“ – предшественик на днешното списание “Хирургия”.

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождаване на Македония от сръбска и гръцка власт след 1913 г. Има редица идеи за сближаване на България с Германия. Член-учредител е на Македонски научен институт и на Масонската ложа.

Участва в правителството на Иван Багрянов в периода от 1 юни 1944г. до 2 септември 1944 г. като министър на вътрешните работи и народното здраве.

През 1944 г. след Деветосептемврийския преврат, проф. Александър Станишев е арестуван от комунистите и осъден от Народния съд на смърт, конфискация на имуществото и глоба от пет милиона лева. През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е разстрелян на Централните софийски гробища. Преди екзекуцията, установява смъртта на сто и шест души, осъдени от Народния съд.

През 1996 г. с решение на Върховния съд, присъдата му е отменена.

Хирургът, който говори 10 езика и не само това