„Мъжки фактор“ на инфертилитета (стерилитета) – причини и диагностика

За инфертилитет (намалена възможност за забременяване; наричан неточно стерилитет или безплодие) говорим тогава, когато въпреки редовните полови контакти, без използване на контрацепция, в продължение на две години не се стигне до желаната бременност. В световен мащаб, въпреки напредъка на медицината, 11 – 15 % от двойките имат репродуктивни проблеми и в 45-50 % от случаите те произтичат от фактори, свързани с мъжа – т.н. „мъжки фактор“ на инфертилитета.

Добрата медицинска практика изисква, всяка двойка, имаща проблеми с концепцията, да се обърне и към андролог, който да оцени „мъжки фактор“. Изследванията, които се прилагат с тази цел са бързи, точни и безболезнени и същевременно екартират 50% от възможните проблеми за инфертилитета. За съжаление това не винаги е възможно, защото голяма част от мъжете трудно приемат такъв вид консултации и прегледи.

Причините за мъжкия стерилитет са много и различни, но най-общо могат да се квалифицират така:

• нетипично разположение на първия или втория тестис,
• крипторхизъм – едностранен или двустранен,
• херния – ингвинална,
• усукване на тестиса,
• паротит – по време или след пубертета,
• варикоцеле,
• предходни инфекции на тестиса, простатната жлеза, пикочния мехур, бъбреците,
• инфекциозни заболявания на половата система,
• хормоналния смущения,
• имунологични фактори,
• генетични фактори,
• болки по време на еякулация,
• травми на половата система,
• хирургични интервенции,
• излагане на външни вредни въздействия: – горещина – професии, свързани с продължително седящо положение, например ежедневно шофиране, често използване на горещи вани, джакузи, сауни или топли минерални басейни и др.; на токсични въздействия: пестициди
• излагане на йонизиращи лъчения.

Независимо какви са причините, диагностицирането им започва с преглед при лекар. След подробна анамнеза за миналото (прекарани заболявания, инфекции, особено в детска възраст, операции и др), за сегашното състояние – проблеми както с уринарната, така и с половата система (проблеми с либидото, с ерекцията и еякулацията, прием на лекарства, съпътстващи заболявания и др.) се назначават необходимите инструментални и лабораторни изследвани.

Едно от основните изследвания са спермиограма и МАR тест. Параметрите, които се изследват в спермиограмата са според указанията на Световната здравна организация (СЗО), чието последно издание е от 2010 г. (WHO (2010) WHO Laboratory Manual for the Examination of Human Semen and Semen-Cervical Mucus Interaction (5th ed. Cambridge: Cambridge University Press).Показателите, които се оценяват при един спермален анализ са:

• Концентрация на сперматозоидите – над 15 милиона на мл.;

• Общ брой сперматозоиди в целия еякулат – 39 милиона/мл., като стойност над 40 млн. не подобрява клиничните показатели;

• Обща подвижност на сперматозоидите – по този критерий последните се разделят на четири групи:
  – Сперматозоиди с прогресивна подвижност – т.е. движат се бързо напред по права линия;
  – Сперматозоиди с нелинейна подвижност – движат се също напред, но не винаги по права линия;
  – Сперматозоиди с непрогресивна подвижност – най-често движещи се в кръг;
  – Неподвижни спермтозоиди.
  Според критериите на СЗО нормално количеството на сперматозоидите от първите двете групи трябва да е над 40%, а оценка на тяхната подвижност трябва да се прави в рамките на първите 60 минути след отделяне на спермата.

• Брой сперматозоиди само с движение напред;

• виталност на сперматозоидите – „живите“ сперматозоиди, оценявани по интегритета на мембраната им. Техният брой трябва да е най-малко 60%.

• морфология на сперматозоидите – поне 4% с правилна морфология (по критериите на Крюгер).

Нормалният сперматозоид има гладка и овална, двойно вдлъбната (приплесната) главичка с интактна средна част и опашка. На върха на главичката има акрозома, която трябва да е добре отграничена и да покрива от 40 до 70% от главата.

• Обем на еякулата(спермата) – от 1,5 мл до 5 мл.;

• цвят на еякулата – белезникаво-сив;

• ниво на фруктозата в спермата, която се явява източник на енергия за сперматозоидите и нейното нормално количество следва да е ≥ 13 µmol/еякулат;

• pH на еякулата – между 7,2 и 7,8;

• време за втечняване на еякулата – 20 мин., рядко до 1 час;

• нива на левкоцити – до 1 милион на мл.;
• цинк – ≥ 2,4 µmol/еякулат;
• неутрална- алфа-глюкозидаза – ≥ 20 mU/еякулат.

За адекватно изследване на параметрите, включващи се в обикновената спермограма, е необходимо преди отделяне на еякулат, пациентът да е спазил следните условия:

• полово въздържание 3 до 5 дни;
• да не е приемал антибиотици поне 3 седмици преди изследването;
• да не е консумирал алкохол в прекомерни дози през дните на въздържание.

МАР (MAR) – тестът е изследване, необходимо, за изключване на имунологичния фактор на безплодието. Факт е, че образуването на антиспермални антитела в тялото предотвратява успешното зачеване.

AsAT може да бъде прикрепен към опашката или главата на сперматозоидите, в резултат на което:

• клетъчната подвижност намалява;
• настъпва аглутинация;
• процесът на проникване на сперматозоиди в яйцеклетката се нарушава.
• Специалистът трябва да разбере какъв е процентът на мъжките зародишни клетки, покрити с AsAt, както и да определи локализацията на антиспермалните антитела. Обикновено, такава сперма трябва да бъде по-малко от половината.

В зависимост от показанието на спермата, анализът може да се повтори две седмици по-късно или да се назначат допълнителни изследвания. При оценката на раждаемостта се вземат предвид най-добрите резултати.

Ако резултатите от спермата не показват аномалии, лекарят предписва такива изследвания като:

• MIS е анализ, който позволява подробно изследване на морфологията на мъжките зародишни клетки;
• HBA тест, чиято цел е да се оцени степента на зрялост на сперматозоидите;
• ДНК фрагментация на сексуалните гамети. Процентът на клетките с ДНК увреждане не трябва да надвишава 15%.
• Причините за намаляването на мъжката плодовитост могат да бъдат много различни, така че е важно да се идентифицират всички възможни нарушения, които засягат качеството на спермата.

Това могат да бъдат възпалителни процеси, генетични и хормонални нарушения, затлъстяване, варикоцеле, лоши навици, нездравословна диета и много други. Хидроцеле се отстранява хирургично. Ако има хормонален дисбаланс, андрологът трябва заедно с ендокринолога да предпише лечение и да наблюдава неговата ефективност.

Ако се идентифицират възпалителни заболявания на гениталните органи, лекарят разработва оптимален терапевтичен режим въз основа на резултатите от проучвания като: бактериологично посяване на простатни секрети или сперма с антибиотична чувствителност; Допълнително се прилагат физиотерапевтични методи.

Обикновено курсът на лечение трае от три до шест месеца, а понякога до една година. мъжът ще трябва да приема антиоксиданти.

При липса на положителна динамика след шест месеца или година, лекарят може да препоръча методи за асистирана репродукция (IVF / ICSI, IVF / IMSI, IVF / PIXI).