За обездвижването и депресията
Снимка: pixabay.com
Ежедневните 15-минутни джогинг, почасови разходки или градинарство помагат за предотвратяване на депресията, според иновативно проучване, публикувано в JAMA Psychiatry.
Според повечето предишни изследвания, физически активните хора са склонни да бъдат по-щастливи и по-малко податливи на тревожност и тежка депресия, отколкото заседналите. Те обаче показват само връзка между упражненията и депресията.
За да установят причинно-следствена връзка, изследователите са използвали рандомизацията на Мендел – разпределението на хората в групи въз основа на генотипа, обикновено според варианти на един ген. Резултатите бяха окуражаващи.
Менделовата рандомизация е сравнително нов вид „хакване на данни“, който се използва при анализиране на здравните рискове, каза ръководителят на проучването Кармел Чой, изследовател в областта на психиатричната генетика от Общата болница в Масачузетс и Училището по обществено здраве в Харвард носи името на Т. Хан (Harvard TH Chan School of Public Health).
Изследователите използвали огромната база данни за генетична и медицинска информация на почти 400 000 мъже и жени – британската биобанка. Те идентифицирали хора с поне един от няколкото варианта на гени, за които се смята, че увеличават вероятността да бъдат активни.
Всъщност повечето от тези хората, които са били активни и само няколко от тях са показали признаци на депресия. Докато хората без такива „фрагменти“ се движеха по-малко и са показвали по-висок риск от депресия.
Учените са открили статистически идеално количество упражнения за предотвратяване на депресия – от 15 минути на ден на джогинг или друго интензивно упражнение. По-малко обременяващи дейности (бързо ходене, домакинска работа или градинарство и др.) също осигуряват защита срещу депресия, но са необходими около час, за да се постигне желания ефект.
И накрая, за да се гарантира, че физическата активност влияе на риска от развитие на депресия, а не обратното, учените анализират вариантите на гените, свързани с депресията. Оказа се, че хората с склонност към депресия не са физически неактивни.
По този начин изследователите заключават, че физическата активност намалява риска от депресия, но склонността към депресия не засяга присъствието / отсъствието на активност.
Разбира се, в реалния живот животът и поведението на хората се определят не само от генетиката, но и възможността за развитие на депресия зависи от много фактори. Необходими са повече изследвания, за да се разкрият преплитането на генетични и поведенчески връзки между упражненията и психичното здраве. Но по един или друг начин резултатите „убедително доказват”, че физическата активност, независимо от генетичните характеристики, помага да се предпазим от депресия.
Депресия и тревожност – диагнозите на „Милениум поколението“
