Ендоскопска диагноза и лечение на инфертилитета (безплодие)
Ендоскопията е метод за изследване на кухините в човешкото тяло с помощта на миниатюрна видеокамера – ендоскоп. Ако се изследват органите на коремната кухина и малкия таз, се напича лапароскопия; ако чрез пункция на задния влагалищен свод се изследва пространството зад матката – трансвагинална хидролапароскопия; а ако се изследват матката и цервикалният канал – хистероскопия. Последното изследване може да се проведе с или без анестезия.
При инфертилитет най-често се извършва диагностична хистероскопия. Показанията за това се много. На първо място, това е изключването на всякакъв вид вътрематочна патология, тъй като хистероскопията с хистологично изследване на ендометриума е „златен стандарт“ за диагностициране на промени в маточната лигавица. Най-често по време на изследването се откриват полипи и хиперплазия на ендометриума, хроничен ендометрит и дефект в лутеалната фаза.
Полип на ендометриума – хистероскопски изглед
Наличието на полип на ендометриума значително намалява вероятността от бременност. В настоящия етап на развитие на медицината единственият вариант на лечение е отстраняването му.
Хиперплазията (задебеляването) на ендометриума е често срещана при инфертилитет. Патологично удебеляване на лигавицата, която често се среща при относително повишаване на нивата на естроген (например при хронична липса на овулация). Хистероскопната диагноза на тази патология е проста. Премахването на модифицирания ендометриален слой и хормоналната профилактика на рецидивите могат значително да увеличат шансовете за бременност.
Честа патологията на ендометриума, водеща до инфертилитет е хроничният ендометрит. Липсата на специфични симптоми, оскъдната хистероскопска картина и различни критерии за хистологична интерпретация значително усложняват диагностиката на това заболяване, което значително намалява вероятността от имплантиране на ембриони.
Друго важно приложение на хистероскопската диагноза на безплодието е откриването на дефект в лутеалната фаза. При това патологично състояние ендометриумът не претърпява пълни промени, необходими за успешното имплантиране на ембриона. Навременната диагностика на дефекта на лутеалната фаза Ви позволява да коригирате терапевтичните тактики и да увеличите вероятността от бременност.
Субмукозна миома – хистероскопски изглед
Показания за хистероскопия са и диагнозата ендометриоза на матката (аденомиоза) и идентификацията на миоматозните възли, които деформират маточната кухина. Терапевтичната тактика за миоми, които растат в посока на матката, може да се определи само след хистероскопска диагностика и класификация на вида на образуване, тъй като при различни видове възли лечението е различно.
Диагностичната хистероскопия може да се приложи дори при липса на видими промени на ултразвука. Това изследване се провежда с неефективни програми за IVF с трансфер на ембриони с добро качество и с трудности в процеса на прехвърляне на ембриони в миналото. Идентифицирането на причината за това затруднение и евентуалното му елиминиране значително увеличават шансовете за успех на инвитро.
Ако няма нужда от значителни манипулации в матката, изследването (така наречената офисна хистоскопия) може да се извърши амбулаторно без анестезия.
Съвременните офис хистероскопи не са по-лоши по качество на своите „големи” братя, а при опитни ръце, необходимостта от хистероскопия под обща анестезия е сведена до минимум, тъй като повечето диагностични интервенции могат да бъдат извършени с хистероскоп с малък диаметър.
Ако е необходимо допълнително да се провери проходимостта на маточните тръби и да се инспектира дъгласовото пространство, се извършва фертилоскопия – комбинация от хистероскопия с трансвагинална хидролапароскопия. Предимството на този метод е относителната му простота, широкият диагностичен спектър и възможността за използване в дневна болница. Относителните недостатъци включват необходимостта от специално скъпо оборудване и специалист с опит в провеждането и интерпретирането на тороскопия. Необходимо е да се разбере, че фертилоскопията позволява само да се оцени състоянието на следоперативното пространство и проходимостта на маточните тръби, а възможността за извършване на всякакви хирургични интервенции е изключително оскъдна.
Ако е необходимо да се оцени състоянието на всички органи на малкия таз или да се извърши каквато и да е хирургическа интервенция, лапароскопията е метод за избор при ендоскопски достъп. Списъкът с показания за това изследване е много широк.
Лапароскопията открива възможности както за диагностициране на безплодието, така и за лечението му: при различни форми на външна генитална и екстрагенитален ендометриоза, миома на матката, възпалителни процеси на тазовите органи, диагностика на аномалии в развитието на матката и придатъците. Най-важният аспект от използването на лапароскопия за безплодие е концепцията за поглед и лечение, когато има възможност не само да се идентифицират, но и веднага да се извършат терапевтични манипулации, като по този начин се намалява продължителността на диагностичните мерки. Според съвременните канони лапароскопията с безплодието се комбинира с хистероскопия с ендометриална биопсия. По този начин, в процеса на една хирургична интервенция, е възможно да се диагностицира и коригира почти пълната гама от патологии на тазовите органи, които причиняват нарушения на репродуктивната функция.
Д-р П. Панайотова
2 Отговори
[…] […]
[…] […]