Промените в ТЕЛК – облекчение или по-тежка бюрокрация
„Проблемът е, че няма воля да се въведе електронно здравно досие, което да проследява от край до край“. Така Николай Николов – бивш управител на НОИ започна разговора по БНТ по нашумялата тема за реформа и злоупотреби в ТЕЛК.
Петима специалисти от различни сфери на компетентност, но всички имащи връзка със здравеопазването и социалната политика, коментираха проблемите свързани с ТЕЛК и неосъществената реформа. Общо взето и петимата се обединиха около проблема:
- Липсата на електронно досие;
- липсата на адекватен и пълен контрол;
- реформа „на коляно и на парче“;
- липса на задълбочено експертно участие и черпане на позитивен международен опит;
- размиване на границата между здравната и социална функция на ТЕЛК;
- липсата (или недостатъчна) политическа воля за решение на проблемите.
Според Иван Нейков, директор на Балкански институт по труда и социалната политика усилията на промяната трябва да бъдат насочени към един един много важен елемент, който, ако го няма всички други губят смисъл – елемента контрол. „Било чрез електронно досие, било чрез контрол на всяка фаза на издаване на документите, било с последващ контрол върху състоянието на човека и т.н.“
„Нямаме стандарти, които се води медицинската документация. Липсата на електронна система създава предпоставки всеки да може да се сдобие, твърде често срещу не твърде висока сума, със съответната диагноза,“ Коментира адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право от кантора LexMedica Според адв. Петрова това е един двустранен процес, в който участват пациент и лекар, който поради липса на упражняван контрол и чувство на безнаказаност, да си позволи да даде такъв документ.
„Телково решение изведнъж се яви като решение както на социални, така и на куп други проблеми, които хората не могат по друг начин да компенсират.“ Тя посочи още, че един ТЕЛК носи и други облекчения – безплатно паркомясто, винетка, данъчни облекчения, допълнителни привилегии за техни близки да бъдат техни лични асистенти и т.н., коментира още адвокатът.
Според Мая Соицева от Организация „Системата ни убива всички“, ако държавата вложи средства в рехабилитацията, социализацията и обучението на децата с увреждания, тези деца, след 18 години могат да излязат на пазара на труда и да престанат да висят на врата на държавата.
Аркадий Шарков: „Един от проблемите в липсата на реформа в ТЕЛК е, че се от една страна се оценяват уврежданията, от друга страна не се оценява степента на трудоспособност“ и добави, че това се отнася най-вече за хората, които трябва да бъдат върнати на пазара на труда и да бъдат реинтегрирани.
Според НОИ от 2010 г. насам хората над 65 г, с ТЕЛК за общо заболяване, са нарастнали над 58 %., което е плашещ и будещ съмнение в обективността си процент, коментира Аркадий Шарков.
„Здравословното състояние не е константа. Това, че някой е болен в даден момент, не означава, че той не може да оздравее.“
„Пропуските на един експерт могат да бъдат намерени от друг, по-добър от него. И от експерт, който не се притеснява да изтъкне, че другият експерт е направил грешка“ , каза адвокат Петрова. Според нея съдебният контрол трябва да бъде в посока – превантивност – т. е да възпира останалите участници в процеса да извършват нарушения.
4 Отговори
[…] Промените в ТЕЛК – облечение или по-тежка бюрокрация […]
[…] Промените в ТЕЛК – облекчение или по-тежка бюрокрация […]
[…] Прочети още: Промените в ТЕЛК – облекчение или по-тежка бюрокрация […]
[…] Промените в ТЕЛК – облекчение или по-тежка бюрокрация […]