Снинка: стопкадър БНТ

 

„Много малко пари. Изключително малко пари. Реалните пари, които се харчат в системата са 7,5 милиарда. Вие цитирате само половината от средствата (4,5 млрд., б.а.), които се ползват. Останалите не са публични, Останалите са парите, които хората, в най-тежка ситуация се налага да плащат“ така започна спора стигат ли парите за здраве за 2019 г. и има ли конфликт за средствата на частни и държавни болници Андрей Марков от Българската болнична асоциация и асоциация на частните болници с изпълнителният директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ д-р Асен Балтов, по БНТ.
„Не случайно ние сме най-бедната страна в Европа и не случайно. Ако ние направим 7,5 милиарда публични средства процента от брутният вътрешен продукт би изглеждал около 8-8,5, което е едно добро, средно европейско равнище“, коментира Марков, на което проф. Балтов реагира с думите:
„Не са малко парите. И ние го доказахме, С увеличение около 6,5 милиона, да ги кажем 7 млн., които се дават на „Пирогов“ се оказа, че болницата може да приключи без задължения за края на годината, с една минимална печалба, една „нон-профит“ болница, както всички обичат да казват, защото тя изпълнява социални функции.“ 
„Аз имам коментар как се случва това, че в отчета за приходите и разходите да излезе положителен, но не е място тук да го коментираме, защото би звучало твърде драстично и неприятно. В някои от лечебните заведения имаме субсидии, независими, че по Конституция лечебните заведения са равнопоставени. Тези субсидии влизат в бюджета като приходи и те компенсират онази част от загубата, която би реализирало едно лечебно заведение. Това е факст за повечето лечебни заведения, които не се намират в добро финансово състояние,“ каза г-н Андрей Марков.
„Средствата, които се използват да станат публични и равнопоставени“, добави още той, на което проф. Балтов отговори, че публичните средства все пак трябва да бъдат публични и всички да знаят за какво всъщност тези пари постъпват в съответната болница. И че болниците са равнопоставени, черпят ресурс от едно и също място, но са принудени да работят различно и даде пример с обществените поръчки. Проф. Балтов посочи редица условия за, които трябва да се спазват, които забавят и утежняват процедурата, които не стоят пред частните болници, което е едно голямо облекчение за тях.
„Всяка доставка в частните болници сега е с много по-ниска доставка от всяка държавна болница. И ние можем да го докажем пред камера с фактури. И това е доказуемо на момента.“ Марков се съгласи обаче, че технологията на обществените поръчки наистина е такава, че тези поръчки не изпълняват функцията си, отделно дето оскъпяват нещата.

„Напракти ние не сме се преборили с корупцията, за това че провеждаме обществени поръчки. Тази система в момента е такава и така е направена, че подпомага и корупцията в нашите лечебни заведения.“

Проф. Балтов спомена и възможността за „избирателно действие“ на частните болници по отношение на пациенти и лечение „Много деца не могат да бъдат лекувани от Фонда за лечение на деца, защото повечето частни болници са отказали да проведат такива обществени поръчки за поддръжка на необходимите консумативи и напрактика отказват да лекуват“, на което Марков отговори:

„Да, защото сметките в частните болници се правят много по-точно и много по-рационално. И, ако има дефект в процедурата за обществени поръчки, той този дефект трябва да бъде отстранен, за да не може да се отнася само до едни лечебни заведения. Нито една болница, независимо дали е тя частна или държавна, не желае да компенсира недостатъците на държавата. Така или иначе държавните болници са принудени да изпълняват тази толя по политически причини.“

„Не бива по политически причини да се стига до провала на лечебните заведения, татива, каквито виждаме на много места у нас.“ 

Що се отнася до коментираните напоследък в медиите мнения, че частни болници може би ще фалират, защото изпълнявайки социални дейности, остават без ресурс, проф. Асен Балтов каза, че опасенията не са неоснователни, но не е възможно да се поддържа една болница с 30 специалности, която може да си позволи едва 5.

Горното бе опонирано от Андрей Марков – защо болниците трябва да изпълняват социални функциии, като има социално министерство. Това не е работа на болниците.
Целият разговор тук.