Как се ражда идеята за İVF (инвитро)

Мин Чуе Чанг (1908 – 1991)

Мин Чуе Чанг (Min-Soo Chang) е роден на 10 октомври 1908 г. в Китайската империя, в отдалечено село на провинция Шанси, и имал шанса да завърши зоотехника. Мин Чуе Чанг изкарал истински късмет по време на войната между Япония и Китай. През 1938 г. китайското правителство, ангажирано да търси съюзници, решило да изпрати талантливи млади хора да учат в университети във Великобритания и САЩ. Мин Чуе Чанг се оказва един от тях. Той успява да спечели националното състезание по зоотехника и резултатът – право да учи в Единбургския университет.

В Единбург Мин Чуе Чанг изучавал и проблемите с изкуствено осеменяване на овцете, но така и не направил много, защото шотландските учени тогава презирали китайците.

Въпреки това, Мин Чуе Чанг се е утвърдил като талантлив експериментатор, на който много неща му се отдават. Той бил поканен в друг университет, където имало група за изучаване на процеса на оплождане. Скоро съдбата го доведе до Грегъри Пинкус (1903  1967 г.) –американският биолог, изиграл главна роля в създаването на оралната таблетка против забременяване.

Колкото и странно да изглежда, идеята за изкуствено осеменяване възникнала в процеса на работа по създаването на контрацептиви. Проучвайки самия процес на оплождане, през 1951 г. Мин Чуе Чанг  открива процеса капацитация  физиологичните трансформации, които водят до възможност сперматозоидите да проникнат в яйцеклетката. Тествайки оралните контрацептиви, Pincus и Zhang, Мин Чуе Чанг и Пинкус откриват ролята на хормоните в овулацията и се научават да я стимулират. Това е моментът, който прави IVF (инвитро) процедурата проста и невъзможна.

Първият орален контрацептив се появява на пазара през 1956 г*., а през 1959 г. Мин Чуе Чанг успял да оплоди in vitro заешка яйцеклетка! Ражда се първото живи същества от епруветка – зайче!

Оказа се, че инвитро може да се извършва без никакъв риск за зайците, и потомството, получено по този начин, страда от патологии и аномалии в развитието не по-често от нормалните зайци.

Появата на „бебето в епруветка“ отдавна не е измислица. Мин Чуе Чанг умира през 1991 г. – доживя времето, когато по този начин се раждат хиляди деца!

***

През 1973 година екип от университета Монаш в австралийския град Мелбърн успява да реализира първата инвитро процедура върху човешко същество. За жалост бременността трае само няколко дни.

През 1977 английските учени Патрик Стептоу и Робърт Едуардс все пак успяват да реализират генерална концепция по темата за изкуствено инвитро оплождане при човешко същество и 9 месеца по-късно на 25 юли 1978 година на бял свят в болницата в Олдъм в Манчестър се появява първото в света бебе в епруветка – Луис Браун. Именно така биват наричани децата, заченати посредством ин витро в началото на развитието на този метод за асистирана репродукция, като названието е често срещано и днес.

Интересно е да се спомене, че още същата година никому неизвестен индийски учен – Субаш Мукхопадяй съумява в примитивни условия да повтори успеха на английските учени. Поради опасността за хората от гледна точка недобрите условия за работа, то правителството не признава неговия опит и взема мерки срещу него като поради липсата на доказателства международната общност никога не признава неговият успех.

––––––––––––––

* Тук е допусната известна неточност, защото още през 1951 г. Карл Джераси (1923 – 2015) – по баща българин от еврейски произход, синтезира първото хапче антибебе и влиза в историята като „бащата на хапчето“.  Проф, Джераси е роден във Виена, но 16-годишна възраст живее в СОфия и учи в Американския колеж в София, след което емигрира в Америка. До края на живота си проф. Джераси си остава българи. За последно посещава страната през 2013 г., когатополучава и титлата „Доктор хонорис кауза” на Американския университет в Благоевград. Идването му в България се реализира със съдействието на Израелско-Българския институт, в чиито борд на директорите участва и проф. Джераси.

Жената, която плати, за да се роди първото бебе в епруветка