П. Недкова: Има един предел на човешкото търпение, който не трябва да бъде преминаван
Снимка: архив
„Има един предел на човешкото търпение, който не трябва да бъде преминаван.“ Така започна коментира си пред LexMedica news г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи по повод колективната оставка на медицинските сестри от МБАЛ „Св. Мина“.
Не може за висококвалифициран труд да се заплаща по-ниско от минималната работна заплата за страната.Съгласно Колективния трудов договор в отрасъл „здравеопазване“ 2018 г. началните основни месечни заплати на медицинските професионалисти по здравни грижи са 950 лв.. Тези нива на начални основни месечни заплати са залегнали в КТД благодарение и на добрата работа на ръководството на БАПЗГ с ръководствата на двата синдиката, участващи в преговорния процес.
Медицинските сестри са неоценени, обезверени, подтиснати, отчаяни. Ядосани са на съсловната си организация, на синдикатите, на лекарите, на пациентите и на себе си. И това изглежда напълно основателно. Никой не съумя да защити адекватно интересите им и достойнството им, независимо от обективните обстоятелства. Броят на медицинските сестри продължава да намалява, нечуването на проблемите на сестринското съсловие от държавните институции достигна от формално изслушване на проблемите до пълна глухота в действията.
Когато унизителното отношение към съсловието стане съвсем непоносимо, епизодично на отделни места медицинските сестри предприемат отчаяни ходове, не винаги добре обмислени и обосновани. Те не вярват на национално представените синдикати, на съсловни организации и държавни институции. Не вярват дори на премиера Бойко Борисов, защото неотдавна ни обвини, че искаме да „счупим държавата“. Вземат решения и се спасяват поединично. С инертността, която ни е завладяла сме си създали движението „Никой“ – никой не се грижи за нас и помощ не ни е нужна от никого. Свидетели сме в последните години на подобни и по-мащабни обществени избухвания без цел и посока. Парата отива в свирката и после влизаме пак в същото русло. Като хамстери в колело се въртим в омагьосан кръг. Има ли изход?
Лошото в този и в други подобни случаи е това, че колегите подали заявления за напускане, или напускат системата завинаги, или стават маша за постигане на частни интереси, вкл. и междуличностни в рамките на малък работен колектив.
„Колегите в МБАЛ „Св. Мина“ гр. Пловдив, които са подали колективна оставка не са пожелали съдействие от Регионалната колегия на БАПЗГ. Разчитат на собствени сили. Искрено им пожелавам им успех!“
За да има успех подобно действие и да се кумулира необходимата енергия за промени трябва съсловието да бъде единно и да има доверие в собствените си сили. Ние така и не разбрахме, въпреки всички понесени удари, че има последователност в подобни действия. Има законови средства за заявяване на позиция, вкл. и на ефективни протести. За тази цел трябва да се използват съществуващите организации. Този път е дълъг, но другото е буря в чаша вода. Проблемите, създавани с години не могат да бъдат решени със спонтанни и спорадични действия. А докато чакаме съсловието да се осъзнае, то може просто да изчезне. Професионалната ниша, освободена от медицинските сестри постепенно се заема от други новосъздадени професии. Защото увлечени в злободневието забравяме глобалното, а именно отстояване на професионалното достойнство – разумното, прагматично, мотивирано, единно, без страх и със самочувствие, за което имаме всички основания.
Още веднъж от сърце пожелавам успех на колегите!
Съсловието , госпожо Недкова , отдавна говори за проблемите си ! То иска да бъде чуто ! То иска действие и от ваша страна ! А вие бездействате , не ни защитавате !