Антон Вълев: Паралелният внос на лекарства не води до нищо добро за българския пазар
С 25 продукта се е увеличил паралелният внос на лекарства у нас през миналата година става ясно от официалния регистър на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). С това броят на медикаментите, които се доставят по този начин в страната достигна 131,
Според Антон Вълев от Националната аптечна камара обаче, „Паралелният внос не води до нищо добро за българския пазар“.
Паралелната търговия на медикаменти възниква, когато има разлика в цените им в различните държави. Тогава дистрибуторите ги купуват от мястото, където те са по-евтини и ги продават там, където са по-скъпи. Когато това се прави в ограничени мащаби и по легални начини, е полезно за пациентите, защото те харчат по-малко. За съжаление това не винаги е така и тогава се ощетява драстично общественият интерес, както се случва и у нас. „Този процес е иницииран условно казано най-напред от богатите западни държави, където има конкуренция между здравноосигурителните каси. За да намалят разходите си, здравноосигурителните каси стимулират и през законодателни изменения да се внасят лекарства на по-ниска цена от съседни държави.“
Г-н Вълев е на мнение, че ползите от паралелната търговия са за богатите държави. „Това води до намаляване на разходите за лекарствено лечение. За държави като нас, появили се по-късно в ЕС, паралелната търговия обикновено води до загуби. Тези загуби се състоят в това, че лекарствата от нашия пазар се изкупуват и ние няма с какво да лекуваме пациентите. За българския пациент ползи от тази търговия няма“.
Той уточни, че има няколко случая на паралелен внос в България, но това не е довело до намаляване на цената, а до увеличаване печалбата на вносителя, тъй като той продължава да го продава на същата на цена на официално регистрирания продукт.
Към момента в България се внасят най-много медикаменти без рецепта, тъй като според търговците на едро съществуват нормативни пречки при регистрацията на цена на останалите. Сред лекарствата, които са вкарани през миналата година например има такива за гъбички, прекъсване на бременност, срещу повръщане, но и срещу мозъчни увреждания. Основните вносители на медикаментите са три фирми – „Адисан Фарма“, „Вета Фарма“ и „Беста Фармасютикълс“. Държавите, откъдето идват хапчетата пък са както от Източна Европа – Полша, Румъния, Гърция, Чехия, Унгария, така и от Западна – Белгия, Австрия, Франция и др. Реекспортът е към същите държави, но в пъти повече. Колко точно – не се знае, поради липсата на контрол. Търговците на едро, които го осъществяват пък са много повече, като сред тях са, както специализирани фирми само в тази дейност, така и най-големите дистрибутори, които зареждат страната ни с лекарства. Очаква се детайлното проследяване на реекспорта да стане след заработването а електронната система, която трябва да направи ИАЛ. Според закона за лекарствата тя трябва да тръгне на 12 февруари. Изгледите това да се случи обаче не са никак големи. Причината е, че все още здравното министерство не е издало наредбата, с която да зададе нормативните подробности за създаването на системата. Едва след това ИАЛ може да я изгради, до 12 февруари обаче има едва месец, което звучи малко вероятно пък и едва ли състемата ще реши всички проблеми.
1 Отговор
[…] Антон Вълев: Паралелният внос на лекарства не води до н… […]