Затваря ли си държавата очите пред престъпленията с малолетни родилки

Снимка: LexMedica News

– Адв. Петрова, напоследък в общественото пространство все повече се коментира обезпокояващото намаляване на раждаемостта у нас. Заедно с това се измества и възрастовата крива: оказва се, че жените у нас раждат най-вече под 18 и над 35 години. И първото е по-притеснително. Оказва се обаче, че нараства броят на родилките под 14 г. какво означава това от гледна точка на закона?

– Да родиш възраст под 14 години означава да си водил полов живот на толкова години, което, от гледна точка на закона е престъпление! Защото, според Наказателния кодекс, ако пълнолетно лице (навършило 18 г.) заживее „съпружески“ с лице под 16 години, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. Тук отговорността е само, когато хипотетично бащата е пълнолетен. Наказанието е по-тежко, ако лицето т.е. момичето е под 14 години, тогава наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.
– А ако и двамата родители са непълнолетни? 

– В случаите, когато става въпрос за две непълнолетни лица (без значение от пола им), които, според чл. 191 НК ,са били улеснени или склонени, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, отговорността е на пълнолетното лице, което ги е улеснило или склонило. Най-често, разбира се, това са техните родители. В такива случаи законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.

– Действа ли този закон? Ефективен ли е? Има ли случаи да е упражнен такъв контрол?

– Това е уредено в чл. 151 на НК. Там е казано, че който се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление (изнасилване), се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Важно е да отбележим, че наказателно отговорни лица са пълнолетните и вменяемите. По отношение на непълнолетните (навършило 14, но ненавършило 18) наказателна отговорност се прилага само, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. При малолетните извършили общественоопасни деяния могат да бъдат приложени само съответни възпитателни мерки.

Проблемът е, че макар законът да урежда подобно поведение като престъпно, липсват органи, които да установят престъплението и да приложат тежестта на закона. Вероятно, ако лечебните заведения имаха задължение да докладват всеки случай на малолетна родилка, не само на Държавна агенция закрила на детето, но и на Прокуратурата, щеше да е възможно. По този начин държавата осъществява една от основните функции на наказателната отговорност – превантивната т.е. да има общо възпитателно действие, предупредително и възпиращо действие спрямо останалите членове на обществото.

– А какво става, ако и двете лица са малолетни и ако „доброволно и без принуда“ са установили полов акт?

– Сложен е въпросът, ако и двете страни са малолетни, защото тогава отговорността е само за родителите, а те, знаейки това, изобщо не биха дали гласност на ситуация. Още повече, че институциите мълчаливо стават „съучастници“ в подобни деяния, като по никакъв начин не вземат мерки – да ги ограничат или спрат.

– Лечебните заведения, която проследяват бременността на малолетни/непълнолетни родилки не са ли длъжни да сезират органите? 

– В определени райони в страната това е почти ежедневие, толкова често се среща, че лекарите, сестрите, акушерките едва ли не го приемат за норма и не мислят в посока, че това е престъпно. От друга страна, особено напоследък, има криво разбиране по отношение споделянето на лични данни, чувствителна здравна информация, лекарска тайна и е много лесно да се скрием зад този параван – не можем да сезираме органите, защото нарушаваме правата на пациента или изнасяме информация за него. Не трябва  се забравя обаче, че граждански дълг на всеки е да сигнализира при наличие на данни за извършено престъпление. Чл. 205 от НПК гласи, че: „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.“ Въпреки че нормата е само декларативна следва да бъде взета под внимание. Ако лекар, сестра или акушерка не уведомят органите това не е престъпление, важно е да се отбележи. При такава фактическа обстановка всички предпочитат да замълчат, защото не искат да поемат отговорност. Нещата се въртят в един порочен кръг.

– Добре, а какво става след това с новороденото? Кой поема грижата за него? Ако от родителите се потърси търси отговорност? 

– Практически грижата за новороденото се поема от непълнолетната или малолетна майка, доста често и от родителите ѝ. В противен случай, държавата следва да поеме ангажимент за грижа и отглеждане на това бебе. Доста често тук се намесват неправителствени организации, с фокус на работа права на деца в риск. Истината е, че държавата не се намесва, защото ако хипотетично вкараме в затвора пълнолетния баща, или вземем мерки спрямо непълнолетния или малолетен, вкараме в затвора родителите, и на майката, и на бащата, и решим да превъзпитаваме малолетната майка, кой ще се грижи за бебето? В България все още нямаме механизми, по които да се изследва най-добрия интерес на детето, с оглед правата му по Конвенцията за защита правата на децата, ратифицирана у нас още от 1991 г.

– Има ли решение този сериозен обществен проблем? Има ли изградена  система, която да проследява малолетни/непълнoлетни бременни, тяхното здраве, социален статус, какво се случва с новородените и техните права?

Решението минава през образование, но това решение би дало резултата след доста време и тъй като нито имаме ресурс, нито имаме търпение – прибягваме до някакви бързи мерки – аа се подпомогне малолетната/непълнолетна майка, да се предложи помощ за новороденото… А това в очите на определени групи от населението дори се приема като поощрение… Липсва такава система, ресурсите с които разполагат Държавна агенция и Социално подпомагане са крайно ограничени, което служи за оправдание на техните неуспехи и демонстрира силна държавна незаинтересованост за дългосрочно решение на проблема. Очевидно и стратегията с еднократна помощ води до повече потенциални избиратели и поддръжници на съществуващата система.

– Много накратко – а как е по света? Вие сте имала участия и изяви по темата в чужбина. Бихте ли посочила един добър опит? Някъде, където това се прави и то добре?

– Вероятно ще се изненадате, но в доста държава по света този проблем също не е решен. България изобщо не е изключение по отношение на малолетни и непълнолетни бременни, респективно родители. Коренът на проблема се крие в различните социално, културни, религиозни и обществени възприятия на обществата. Не би било правилно да възприемаме сляпо модели „отвън“ защото те няма да са абсолютно пригодни за нашето общество. Иначе безспорно създаването на по-добре работещи институции и възможностите реално да се оцени най-добрия интерес на децата, ще даде позитивни резултати и ще може практически да реализира закрилата гарантирана от Конституцията. Правата на децата, защото всеки под 18 години е дете, тук са много превратна тема. Говорили сме много и по отношение на медицинската еманципацията (възможност на малолетния да бъдат признати права като на пълнолетен по отношение на медицински процедури, лечение и т.н.), това са деца в риск, оставени най-често на грижата на близки и роднини, с роднини в чужбина. Деца, чието мнение по важни за бъдещото им въпроси изобщо не бива изслушвано – дали искат да бъдат „женени“, дали иска да станат родители, дали осъзнават отговорността от това и риска за здравето им, дали искат да се подложат на определена процедура, напр. аборт.  Създаването на механизми за оценка на „зрелостта“ на непълнолетните и различните фактори, които влияят върху това е дълъг и сложен процес, който в България изобщо е не е на дневен ред.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

адвокат д-р Мария Петрова,MD, JD, MPH

Мария Петрова, основател на LexMedica BG – единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина (завършила е Хуманна медицина в Медицински университет – София и е лекар), а последствие и  Право в Юридическия факултет Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където се дипломира като юрист.
Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „Медицинско право“, „Европейско здравно право“, „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването“, „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки“.
Работила е като експерт по здравеопазването в Институцията на омбудсмана на Република България, като правен консултант в неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, сред които Национална пациентска организация,Българска асоциация за закрила на пациентите, Български Хелзинкски комитет, била е  независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства. Правен консултант е на „Партньорство за здраве“, консултативен орган към Министерски съвет.
Член е на Софийска адвокатска колегия и Международния съюз на адвокатите. 

Носител на наградата  „Най-добър млад учен по медицинско право и етика“, на Световната асоциация по медицинско право и етика (2017 г. Баку, Азербайджан; 2018 г. Тел Авив, Израел). 

За контакти: mpetrova@lexmedicabg.com

Адв. д-р Мария Петрова за проекта за изменение на Закона за здравето