Пет случайни епохални медицински открития

„Когато се събудих малко след разсъмване на 28 септември 1928 г., със сигурност не възнамерявах да направя революция в медицината, откривайки първия в света антибиотик или убиец на бактерии. Но предполагам, че направих точно това“, споделя Александър Флеминг, който по-късно ще стане „сър Александър Флеминг“, по повод на епохалното си откритие на първия антибиотик – пеницилина.

Историята на пеницилина е известна: през 1928 г., връщайки се на работа след едномесечна ваканция в Шотландия, британският биолог Александър Флеминг прави епохалното си откритие в забравено на перваза на прозореца на болницата „Сейнт Мери“ в Лондон блюдо на Петри. В отсъствието на Флеминг мястото, където се отглеждала опасна стафилококова бактерия, хваща плесен. Ученият забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Това го навежда на мисълта, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин, се оказва напълно безвредна, както за хората, така и за животните. Това всъщност е първият антибиотик. Неговото случайно откритие му носи Нобеловата награда за медицина през 1945 г., заедно с Флори и Чейн – химици от Оксфорд, които усъвършенстват масовото производство на пеницилин, за да лекуват ранените по бойните полета през Втората световна война.

В лабораториите на фармацевтичния гигант „Пфайзер“ в Кент неуспешно лечение на ангина случайно се превръща в супер успешно лекарство за еректилна дисфункция, струващо милиарди долари. По време на ранните клинични изпитания на силденафил, станал по-известен с търговското си наименование „Виагра„, мъжете доброволци, които приемат хапчетата, непрекъснато съобщават за непредизвикани дълготрайни ерекции. След допълнителни проучвания се оказва, че продуктът, предназначен да отпусне кръвоносните съдове около сърцето, за да подобри притока на кръв, има същия ефект върху артериите в пениса. Откакто е пуснато в продажба през 1998 г., хапчето се използва за подобряване на сексуалния живот на милиони мъже по цял свят. Между другото наградата ig Nobel Prize за 2007 г. – пародия на Нобелова награда, която се присъжда ежегодно за най-безполезни проучвания през годината, е дадена на трима аржентински учени, които откриват, че „Виагра“ помага на хамстери да се възстановят по-бързо от часовата разлика.

Инженерът от Ню Йорк Уилсън Грейтбач открива първият в света сърдечен пейсмейкър, който е подходящ за имплантиране. Но също го прави, без да иска. Докато се опитва да създаде устройство за запис на сърдечния пулс през 1956 г., той случайно поставя в прототипа грешен тип резистор, който веднага започна да излъчва редовни електрически импулси. Откривайки че тези импулси повтарят активността на нормалния пулс, Грейтбач моментално осъзнава потенциала на устройството си. След 2 години усъвършенстване неговият дизайн за пейсмейкър, който може да бъде имплантиран, е патентован през 1960 г. и скоро започва да се произвежда. Съвременните разработки на това устройство ежегодно подобряват живота на повече от половин милион пациенти с бавен сърдечен ритъм.

През 80-те години на XX век двама австралийски доктори стават обект на подигравки заради твърдението си, че стомашните язви не са следствие от бизнес обяди и стрес, а от най-обикновена бактериална инфекция. Гастроентерологът Бари Маршал и неговият колега патолог Робин Уорън забелязват, че всички стомашни проби, взети от техни пациенти с язва, съдържат еднаква спираловидна бактерия, наречена по-късно Хеликобактер пилори. За да докаже твърдението си, Маршал изпробва върху себе си проба от бактерията, взета от пациент с язва. В рамките на седмица, той получава силно възпаление на стомаха, което впоследствие е напълно излекувано след прием на подходящи антибиотици. Откритието на двамата учени води и до унищожаването на разновидност на рак на стомаха, причинен от същата бактериална инфекция. За откритието и труда си австралийските учени са удостоени с Нобеловата награда за медицина за 2005 г.

Първоначалният бензодиазепин (валиум) е разработен от полският емигрант в САЩ Лео Щернбах през 50-те години от изхвърлени химически съединения, които той синтезира 20 години по-рано в Полша, докато работи върху създаването на нови бои. Боите се оказват пълен провал, но бензодиазепините бързо се превръщат в най-популярните лекарства, отпускани по лекарско предписание в САЩ.

Горните примери само потвърждават думите на немския писател, учен, енциклопедист и откривател Йохан Волфганг Гьоте, който също признава ролята на случайността. „Откритието има нужда от късмет, изобретателност, интелект – нито едно от тях не може без другото“.