Бръснарят, който направи от хирургията медицинска наука
По време на щурмуването на замъка Авиляна, френската армия претърпяла такива загуби, че бръснарят Амброаз Паре изчерпал всичкото маслото, предписано за обгаряне на рани от куршуми. Оказало се обаче, че пациентите, чиито рани не били обработвани с масло, са много по-добре от останалите. От този ден нататък бръснарят Паре започнал да се учи на хирургия не по книгите, а от практиката – наблюдавал, сравнявал и успял да превърне хирургията от занаят в медицинската наука.
Ambroise Pare (около 1510-1590) на 48 години. 1563 година.
Под портрета е мотото му на латински: „Упоритият труд побеждава всичко.“
През последните 50 години на XVI на бойното поле царял аркебузът (аркебуз – старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между XV и XVII век. Аркебузът е по-малък в сравнение със Средновековните барутни оръжия и е по-компактен.), който всявал ужас у военните. Всяка рана от куршум, изстрелян от аркебуз се смятала за фатална и особено болезнена.
Първият ранен от аркебуз, с когото Паре се срещнал, бил един смел капитан, с псевдоним „Плъх“. Капитан Плъх бил ранен с куршум в глезена. Отчаян, той изрекъл пред бръснаря Паре: „Ето как бе затрит Плъхът“. Амброаз Паре някакси успял да извади куршума, превързал раната и… чудото се случило – капитанът останал жив и се възстановил. На стари години Паре, спомняйки си за случая, ще каже: „Превързах го и Бог го изцели“ – влагайки в думите си известно чувство за вина и внушение за случайност.
До 27-та си години Ампроаз Паре не бил помирисвал барут. Не е бил и никакъв хирург, а обикновен бръснар. Дори не бръснар, а калфа, който нямал пари да си плати за майсторски изпит. И… се записал в армията.
***
Един от тримата синове на баща бръснар, Паре напуснал родния Лавал и отишъл да учи занаята в Париж. Тук му се отворила и допълнителна работа – да прави кръвопускане. Работата била в това, че лекарите давали назначения, но желаели сами да си цапат ръцете с това, и тъй като не се разбирали твърде много с гилдията на хирурзите, давали хляб на бръснарите. Разбира се, хирурзите се оплаквали не един път на краля, че бръснарите им „крадат“ хляба, но лекарите винаги успявали да се наложат. Единственото място, където интересите на трите гилдии се помирявали била болницата City-Hotel-Dieu. Там лекарите лекували, хирурзите оперирали, а бръснарите извършвали мръсната работа.
Парижката градска болница Hotel-Dieu. Гравюра от 16-ти век
В очите на гражданите болницата City-Hotel-Dieu била мястото, където можеш да умреш в мизерия – заможните хора викали лекар вкъщи. Отношението към болните било ужасно, на лекарите било позволено да направят всичко с тях. Много често болните ставали жертва на стажанти като Паре, които се опитвали да усвоят хирургичните манипулации, макар че нямали никакъв шанс да попаднат в гилдията. Така през една тежка зима с болницата попаднали трима пациенти с измръзнали носове, на които била направена ампутация. Двама от тях починали, но никой не казал лоша дума за Паре – напротив – препоръчали го на барон Рене де Монтян, който, с нов италиански подход, командвал всички френски пехотинци, швейцарски наемници и ландскинци от Германия.
До този момент в армията все още не били назначавани лекари или хирурзи. Но командирът наемал с държавни пари войници, полицаи, офицери и медици. Не му пукало, че войниците ще бъдат лекувани от учил-недоучил браснар. Нали самият той нямал намерение да излиза срещу куршумите? Пък и приятно било да те бръсне младо, свежо момче, което не говори грубости и най-вече струва евтино.
Паре не искал много – 72, 5 су! Толкова, колкото да може да си плати изпита за майстор-бръснар и да остане нещо за почерпка на останалите майстори на годишната меса в църквата на Сен-Люк. По онова време, през 1537 г., 72,5 су не били малко пари. Толкова стрували 100 купи сено, или барел и половина пшеница. В началото на службата си всичко, с което разполагал Пари е било кон, сандъци с масла, балсами, мехлеми, конци и инструменти и кон с подстригана опашка за слугат, който му помагал при операции.
Първият спешен случай на Паре произлязъл на френска земя – готвачът на барон Рене де Монтян парнал в котела с вряща вода. Паре отскочил до аптеката да купи нещо охлаждащо. Там срещнал възрастна селянка, която го посъветвала да направи лапа от стрит лук и сол. Паре не успял да направи необходимото количество от лапата, но забелязал, че там, където я поставил, не се образували мехури. По-късно той използвал това и на фронта.
На армията се налагало да премине през Алпите и да изгони испанците и италианците, обсадили Торино.
За първи път Амброаз Паре видял как се щурмува град при превземането на Суса.
„Виковете на ранените врагове под копита на нашите коне разбиха нежното ми сърце. Тогава съжалявах, че напуснах на Париж, в името на тази ужасна картина“ – ще напише по-късно Паре и ще разкаже следния случай: в къщата, където се помещавал заедно със слугата си, докарали трима войници с рани от куршуми. Дрехите им все още тлеели от барута. Войниците мълчали уплашени. Паре не знаел какво да прави. От немските хирурзи знаел, че барут и олово отровят раната и предлагали да се обгорят краищата ѝ с кипяща смес от малко и сок от черен бъз. Паре нямал опит с това. Към него се приближил стар френски войник и попитал дали може да излекува другарите му. Дочул отрицателния отговор:
– Аз? Не! – войникът спокойно извадил ножа си и прерязал гърлата на другарите си. Уплашен Паре се спуснал към него:
– Мръсник! Какво направи!?
Войникът отново спокойно отговорил:
– Това, което бих искал да направят с мен, ако се окажа в същото положение. По-добре, отколкото да се мъча…
На 1 ноември (11-ти по грегорианския календар) при опит да се обсади и превземе замъкът Монморанси, става нещастен случай, който отнема живота на десетки войни, а мнозина остават инвалиди за цял живот.
По невнимание, палейки цигара, войник подпалва торбата си с барут. Войникът загива, а заедно с нещо десетки войници. Последвала верижна реакция – запалили се и други торби и чували с барут, гърмели боеприпаси за аркебузите.
На Паре, който минавал за специалист по изгарянията, се паднали обгорелите войници. Той ги обработил с лапа от лук и сол и отишъл да види какво правят колегите му с прострелните рани. А те постъпвали точно според указанията, направени през 1517 г. от личния хирург на папата Джовани да Виго. В медни кофи завирали маслото и меласа (смятало се, че маслото изгаря инфекцията, а сиропът неутрализира отровата от барута), натопявали тампони с влакна в черпака и внимателно, накапвали врящата течност върху раните. Ранените виели от болка, за успокоение им давали по малко вино. След изваждането на куршумапак, по книгата Da Vigo, раната се изгаряла отново, но този път със смес от яйчен жълтък, розово масло и терпентин.
Паре бил силно поразен от видяното, но нали било написано от виден хирург…
На 12 и 13 ноември се състояла кървавата битка между защитниците и обсадилите замъка, завършила с много пострадали от огнестрелно оръжие. Паре прилагал при обработката на раните им, това, което видял от хирурзите, но когато маслото и извлека от бъз се свършили, той пристъпвал направо към изваждането на куршума и обработка на раната със сместа от жътът, розово масло и терпентин.
На 14 сутринта, изгарят от съмнения и притеснения, Паре изтичал при ранениете и останал поразен – тези, на които не било правено обгаряне с масло тихо спели и не показвали признаци на инфекция, за разлика от другите, които се гърчили в ужасни болки и мнозина умирали. Преживяемостта сред необгорените с масло и меласа се оказала по-голяма!
През този ден Паре си обещал да подлага на съмнение всички болезнени процедури, независимо кой ги е препоръчал! Дори той да е да Виго, Гален или Хипоктар! (Последните бездруго не четял, защото не знаел латински и гръцки!
Окуражен от резултатите си, Паре се заел да си изработо сам инструменти, които да му позволят по-лесно да изважда куршумите. Това били нещо като щипци със закривен като човка връх.
Инструментите, изработени от Ambroise Pare за извличане на куршуми от рана и кост.
Илюстрация от първата книга на Паре, публикувана през 1545 година.
След смъртта на барон де Монтян, Паре се заврнал в Париж и е бил поканен на вечеря от д-р Жак Дюбуа. След като изслушал разказите на Паре и разгледал инструментите, Дюбоа започнал да го убеждава да напише наръчник за операцията на огнестрелни рани.
– Не пиша на латински – отговорил му .Паре
– И няма нужда. Вашите читатели са френски бръснари.
– Аз не съм учен лекар!
– По дяволите шапката! Сами ще ви я донесат! Сега който е публикуван, той е и лекар.
След като получил заплатата си от войната, Паре станал майстор бръснал. Вече можел да се ожени. Със зестрата, която получил, издал своята книга „Метод за лечение на наранявания, причинени от аркебуз и други огнестрелни оръжия“. Веднага се появили последователи, а когато отказал да обгаря раните с масло, гилдията на хирурзите му дала лекарска шапка.
Паре написал 26 медицински книги на френски език. Сам проверявал текстове за грешки – не се доверявал на никого. Във всички си трудове, той утвърждавал три основни, прости правила:
1) пиша за това, което съм видял;
2) демонстрираме предложеното и после го обсъждаме, критикуваме или отричаме;
3) няма тайни – всичко се прави открито, защото болните не могат да чакат.
Амброаз Паре – една от най-ярките в историята на науката фигури, доживява до дълбока старост – 80 години, в добро физическо здраве. През живота си става лекар на четирима крале. Става пример за подражание за младите. Започнал от нулата, Паре достига върха, което се обяснява с девиза му : „С упорит труд всичко се постига!“
Михаил Шафрин
Библиография:
Francis Decrue de Stoutz. Anne, duc de Montmorency 1889
Paul Dumaitre. «Voyage» en Piémont avec Ambroise Paré 1987
Iain Donaldson. Ambroise Pare ́’s accounts of new methods for treating gunshot wounds and burns 2015
3 Отговори
[…] […]
[…] […]
[…] […]