Д-р Анастасия Головина — първата българска жена лекар

Д-р Анастасия Головина е родена е на 17 октомври 1850 г. в град Кишинев, Молдова, в семейството на калоферски изселници. Посвещава се на медицината и заминава да учи в Цюрих, Швейцария. Това решение е нестандартно като се има предвид изключително малкият брой жени сред студентите по медицина в цяла Европа по това време. Продължава образованието си в Париж и на 27 декември 1878 г. се дипломира с блестящо защитена докторска теза на тема „Хистологично проучване на стените на артериите“. Преди нея в Медицинския факултет в Париж като лекари са се дипломирали само пет жени. Тезата на д-р Головина се характеризира с прецизни наблюдения, използване на най-нови изследователски методи и анализ с творчески подход. Придобития опит в изследователска си работа тя прилага във всички свои по-нататъшни професионални и обществени дейности.

През 1879 г. заминава за новоосвободената родина на предците си. След пристигането си в България, е лекар в Търновската общинска здравна служба. По това време Анастасия Головина е първата българка с висше образование и първата българска жена лекар.

След брака си с Александър Ф. Головин, участник в Руско-турската война, а след това – началник на кабинета на княз Батенберг, се премества в София, където е ординатор в Александровска болница и едновременно училищен лекар в Първа софийска девическа гимназия. По нейно предложение се въвежда аутопсията на починалите в болница за уточняване и потвърждаване на причината за смърт. Тя е сред учредителите на Физико-медицинското дружество – първото сдружение на лекари в България.

Качествата на д-р Головина – висока образованост, перфектно владеене на няколко езика, остра наблюдателност и обществена отговорност, стават причина през 1882-1883 г. да бъде привлечена за помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция в Канцеларията на княз Александър Батенберг. От август до декември 1882 г. редактира прокняжеския в. „Работа”, който се пише на български, руски и френски езици, и така тя става първата жена редактор на периодично издание в България.

През 1886 г. д-р Головина специализира в университетската клиника в Цюрих. След завръщането си в България през 1887 г. тя работи във Варна, Ловеч и Пловдив. От 1889 г. е началник на психиатрично отделение на Варненската първокласна болница (1889-1893 г.) и от редица автори е определяна като първият български психиатър. По това време тя въвежда разходките навън на болните от психиатричното отделение, подобрява условията на болните, пише статии на психоневрологична тематика.

Още при първото си пребиваване във Варна тя става член на Варненското медицинско дружество и е избрана за член на редакционния съвет на „Медицинско списание“ – орган на Варненското медицинско дружество.

Наред със своята пряка лечебна работа, д-р Головина е автор на оригинални, преводни и научнопопулярни статии, както и на описания на интересни клинични случаи. До 1903 г. тя има 79 печатни работи, а според видния библиограф И. Алексиев общият им брой вероятно е около 150. Публикува в 20 печатни издания, в това число и чуждестранни –руски, немско, американско.

Историографът на Варненското медицинско дружество д-р Александър Недялков констатира, че в Медицинското списание на дружеството „най-много статии, оригинални и преводни, принадлежат на д-р Головина“. Особено силни са трудовете ѝ, посветени на социалните условия и връзката им със заболяемостта. В двете си статии „Сеянието на ориза в Южна България“ – плод на лични наблюдения по време на службата ѝ в Пловдив, тя доказва връзката между оризяването и разпространението на маларията и призовава обществеността да се намеси в защита на здравните интереси на населението. За първи път в нашата млада научна литература се прави опит да се покажат обществените икономически щети от дадено заболяване. Д-р Головина описва болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция, хорея на Хънтингтън и други. Засяга въпроси за ролята на условията и начина на живот за възникване на душевни болести. Тя запознава обществеността с нови лечебни методи.

Д-р Головина развива своята публикационна дейност в период на бързо развитие на медицинската наука – откриват се причинителите на редица заразни заболявания, разкриват се възможности за профилактиката им, променят се лечебните подходи. Част от нейните публикации, научнопопулярни и обзорни, са посветени на индивидуалната и обществена профилактика на инфекциозните болести – скарлатина, холера и др. На страниците на медицинското списание на Варненското медицинско дружество често се появяват интересни медицински новости само дни след като са публикувани в западноевропейски списания. Тази светкавична скорост се дължи на информираността, правилния научен подбор, бърза реакция, широки медицински и езикови познания и изключителната работоспособност на д-р Головина. Тя следи научния живот в Европа, конгресите в областта на медицината и в свои статии не само информира медицинската общественост, но и прави коментар на поставените проблеми и значението им за практиката в България.

Тя с основание се счита за един от основоположниците на българската курортология и физиотерапия. Със статиите си за закаляването и използване физикалните фактори на морския климат за лечение и профилактика д-р Головина се вписва в морската тематика на Варненското медицинско дружество и е един от първите пропагандатори на слънце- и морелечението в България. Пенсионира се през 1904 г., но остава лекар на частна практика. Доброволец е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като лекуващ лекар. След войните се посвещава изключително на своята мисия на лекар-общественик и дарител.

Като член на настоятелството на женското благотворително дружество „Милосърдие,“ още през 1915 г. тя съдейства активно за откриване на приют за възрастни хора и участва в поддръжка на сиропиталището във Варна. През 1919 г., в памет на съпруга си, прави дарение от 10 000 лева на Варненската мъжка гимназия, с което основава фонд за подпомагане на способни бедни ученици. Основател и първи председател е на варненския клон на Съюза за защита на децата в България, а до края на живота си остава негов почетен председател. За заслуги към дружеството на Българския червен кръст през 1922 г. е наградена с Почетния знак на БЧК. Д-р Головина прегръща идеята на СЗДБ за създаване на Детски здравно-съвещателни станции за безплатно консултиране на деца до 3 години, а по-късно до 7 години.

През 1927 г. подарява дома си на ул. „Гургулят“ (сега „Цар Симеон Първи“) № 14 на Съюза за защита на децата в България. Наред с антропометричните измервания и здравни съвети, тя провежда широка пропаганда за закаляване на децата чрез водни и слънчеви процедури. Така възгледите на д-р Анастасия Головина за използване условията на морския климат за профилактика намират практическа реализация. През 1930 г. тържествено е отбелязана 80-ата годишнина на д-р Анастасия Головина. Тя е почетена от варненската общественост и от лекарската колегия.

На 5 март 1933 г. д-р Головина завършва земния си път. Личността на първата българска жена лекар, ерудирана, с многостранни способности и занимания, отрано привлича вниманието на историографите в млада България. На д-р Анастасия Головина са посветени много статии и една книга, но нейното богато печатно наследство все още очаква своето всестранно изследване и осмисляне от дистанцията на времето.

*По материали на доц. Невяна Фесчиева, МУ – Варна