Изменението на материално правни норми със срочен бюджетен закон противоречи на Конституцията

Снимка: LexMedica News

„Изменението на материално правни норми със срочен бюджетен закон е съществен проблем и противоречи на основния закон.“

Коментар на адв. д-р Мария Петрова, адвокат по медицинско право за LexMedica news във връзка с обнародването на Законът за бюджета на НЗОК за 2019 г. и налагането чрез него на сериозни промени в здравеопазването, което противоречи с Конституцията. 

Обнародван е Законът за бюджета на НЗОК за 2019 г. и по този начин с бюджетен закон се направиха доста сериозни промени в здравеопазването. Интересното в случая обаче е, че никой не постави въпроса: „Това не противоречи ли на Конституцията?“, която навежда на мисълта, че явно малцина са чели с разбиране Решенията на Конституционния съд, който вече е имал възможност да се произнесе по въпроса.

Промяната, за съжаление, вече е факт и простата констатация на този факт и изброяването на измененията, въведени с него, говори за недостатъчно задълбочен прочит на Закона и за липсата на критична аналитичност по проблема. А това означава само едно – не ни чака нищо добро.

Най-често коментираните изменение са, че НРД ще се сключва със срок за 3 г. и само ще се изменя при необходимост; за 2019 г. няма да се приема НРД, в сила остава този за 2018 г.; в Закона за здравно осигуряване ще уреждат лимитите; ИАЛ и ИАМО се преструктурират в нова Агенция за Медицински надзор от 01.04.2019 г.; закриването на „Комисията за лечение в чужбина“ и „Фонд за лечение на деца“; Най-късно до края на 2019 г. всички лечебни заведения трябва да приведат дейността съобразно изискванията, които ще бъдат поставени в „новите медицински стандарти“; Очаква се до средата на 2019 да има въведено задължително съдържание на същите и правила за добра медицинска практика; Националните консултанти ще останат до март 2019, след което ще се заместят от експертни съвети и т.н., но не за това ни е думата сега.

 Изменението на материално правни норми със срочен бюджетен закон е същественият проблем, тук е и противоречието с основния ни закон – това е същественото.

Законът за бюджета на касата по същество представлява финансов план за разходване на средства и иьма едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им. Съдържанието му не може да се свърже с традиционното определение за закон. Конституционния съд вече се е произнасял по подобни казуси.

Интересно е защо правозащитници, като Омбудсмана например, не за „забелязали“ това противоречие и не са предприели мерки срещу това. Дали това мълчаливо съгласие се дължи на непознаване на правото или на нежелание за навлизане в политически конфронтации не мога да коментирам. Порочен е механизмът, с който се въвеждат толкова промени. Всяка една от тях по същество може да коментираме, но това към настоящия момент няма да има смисъл, защото промените са факт, остава да видим дали са добре обмислени, за да „проработят“ и в чия полза? Освен дето се усеща силна политизация на нещата, с доста висок финансов привкус.

Адв. д-р Мария Петрова за проекта за изменение на Закона за здравето

Адв. д-р Мария Петрова – за втори път с награда „Най-добър млад учен в областта на медицинското право“ в света!