Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва

Снимка: бТВ

„Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва“. Това каза по БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.

„По-доброто здравеопазване няма да дойде от количеството на парите, влети в системата, макар и някои заинтересовани групи да казват, че парите не достигат и само това е проблемът. Напротив, това не е проблемът на една разпробита каца, каквато е Здравната каса, и на една недостатъчно и недобре оптимизирана система, каквато е тази на здравеопазването“, посочи икономистът и заяви категорично, че едно от най-важните неща в здравния сектор е политическата воля и дали правителството би подкрепило непопулярни реформи, които биха накърнили определени интереси.

Според него липсва политическа воля за реална реформа, каза Шарков. „Въпросът е дали правителството го е страх. В последните години виждаме, че всеки опит за реформа – добра или лоша, е посрещнат с гръмки протести, заплахи и съответно сътресения, които водят до оставките на ръководните лица в здравеопазването и системата остава такава, каквато е била заварена в началото“, каза той.

Шарков очаква през 2019 г. реформа в болничната помощ. Според икономистът, предстои преразглеждане на остойностяването на клиничните пътеки, тъй като не са променяни от години не са променяни, а това води до много добре финансиране на някои специалности за сметка на други.

Aдв. Мария Петрова: Реформата в здравеопазването не е за благото на народа, а аз благото на някои хора

Според него положително е, че беше прието предложението на БЛС да не се прехвърлят средства между отделните пера. Добра мярка е и въвеждането на разходоефективния модел за медикаментите, тоест заплащането на лекарство, което на най-добра цена предлага най-добра терапия.

Икономистът коментира, че оптимизиране и повишаване на реимбурсацията за медикаментите, които засягат най-голяма група от населението – хипертониците, би спомогнало за това да бъде намален процентът доплащане и би помогнало за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания.

Аркади Шарков смята, че вероятно след изборите ще се намери решение за групата хора, за които държавата трябва да внася здравни вноски – деца, пенсионери, държавни служители и т.н. „Предизборно никой няма да пипне парите на тези групи, от които реално зависят изборите“, смята той. За здравно неосигурените пък въпросът е дали социалното министерство би предприело някаква стъпка, защото този проблем касае това ведомство.

Как зле финансираната здравна система ражда лекари милионери?