Жената, която сама си направи секцио

Снимка: cosmo.ru

Тя се казва Инес Рамирес, а синът ѝ – Орландо – индианци от племето сапотеки в Мексико. И двамата днес са живи и здрави и живеят в село Рио Талео.

При 1500-те жители на селото идва само един медицински работник – санитар – Леон Кръз. Неговата задача е да раздаде лекарства от казионната аптечка и да препоръча аспирин при температура и цезарово сечение при трудно раждане. Имено това се наложило да направи сама на себе си Инес Рамирес на 4 март 2000 година, когато започнали болките ѝ.

Инес имала 6 нормални раждания, при които акуширал мъжът ѝ Антонио. Но  в този ден Антонио се запил някъде. Инес изпратила 8-годишния им син Бенито да потърси баща си, в случай, че се наложи секцио, но, за зла врага, детето не успяло да го намери. Поръчала му също да купи по-дълъг нож, за всеки случай, защото техните вкъщи не ставали за нищо.

През нощта на 5 март болките станали нетърпими, но напъните все не идвали и бебето не се раждало. Преди 3 години Инес имала подобно раждане. След тридневни мъки родила мъртво бебе. Не искала и този път да стане така.

Изпила чаша спир са смелост и обезболяване и седнала в типичната за индианците родилна поза – седнала, леко приведена напред. В тази поза матката се намира точно под коремната стена. Инес си направила разрез без да повреди червата, което, за условията при които се намирала, се оказало особено важно. Разрезът започнала отдолу нагоре – цели 17 см! Достатъчни били 10 см,  но… При всяко движение с ножа стенела от болка, раната кървяла, но Инес не се отказвала. След час успяла да пререже коремната стане и да пробие матката. Излезли черва и някакви други органи, както ще каже по-късно Инес. Избутала ги настрана, хванала бебето за крачето и го изтеглила навън. Прерязала пъпната връв, завила бебето в някакви парцали, набутала обратно „червата и другите органи“ в корема и загубила съзнание.

Дошла на себе си призори. Втрисало я. Махнала фланелата, с която била прикрила раната и изпратила сина си Бенито да извика санитаря. Последният донесъл игла и конци, с които жена му кърпела дрехите. Зашил раната както могъл. С помощта на роднини качили Инес в маршрутката и я закарали в най-близката поликлиника, където дежуряла жена-лекар. Щом я видяла, лекарката казала да тръгнат веднага за Сан Паоло, където имало болница с операционне блок.

Когато стигнали там, Инес била останала напълно без сили, ще разкаже по-късно санитарят Леон Кръз.

При вида на 17-сантиметровия разрез и памучните конци, завеждащият отделението д-р Онория Галван включил камeрата и започнал да снима всичко, което правел хирургът Хесус Гусман. И двамата не повярвали на очите си, щом видели отворения корем. Никакво кървене! Никакво увреждане на съседни на матката органи! Никакви признаци на инфекция! Направили промивка на корема, лигирали маточните тръби, за да предпазят Инес от следваща бременност, поставили дренаж, затворили раната по правилата на изкуството и започнали да я наливат с антибиотици. Но, разбира се, червата взели своето „отмъщение“. На третия ден поради проблеми с перисталтиката последвала релапаротомия. Възстановяването на родилката вървяло изключително бързо! Инес настоявала да я върнат у дома, защото нямало кой да се грижи за останалите 6 деца. Орландо бил неотлъчно до нея и тя го кърмела.

На десетия ден лекарите решили, че могат да я изпишат и я качили на маршрутка към селото. Пътуването отнемало 12 часа! Инес решила, че не може да остане толкова дълго в минибуса. Веднага след като маршрутката превалила хребета, зад който се намирало селото, Инес слязла, привързала с шала си бебето на гърба си и тръгнала надолу по пътечката. След половин час, видимо доволана, си била у дома.

Акушер-гинеколозите д-р Галван и д-р Гусман описали историята на Инес в статия, но нито един редактор на медицинско списание не пожела да я отпечата. След три години, на международна научна конференция в Чикаго на д-р Галван се отдала възможност да се срещне с испанското светило д-р Рафаел Валле. Валле изгледал записа и снимките и се убедил, че всичко е истинско. Изпратил статията в „International Journal of Gynecology and Obstetrics“ и тя излязла в мартенския брой на 2004 г.

Сега вече дошло времето на журналистите! Село Рио Талеа изведнъж се оказало не толкова далеч. Вестници, телевизии непрестанно излъчвали „майката героиня“. Разбира се, и властите не пропуснали да си направят пиар – постлали с „твърдо покритие“ пътя до селото, за да може да дойде „спешна помощ“, ако се наложи и заявили, че ще построят в селото болница, която да носи името „Орландо Рамирес“.

През 2008 г. в селото все пак построили здравен пункт наречен „Дом на здравето“, а не „Орландо Рамирес“, но това не е толкова важно. В него веднъж в годината, за три дни, идва лекар.

Орландо Рамирес днес вече е юноша, който дори може да чете, пише и смята.

П. Панайотова

Генитален херпес