Д-р Фани Михайлова за рехабилитацията на слуха и говора при деца с кохлеарна имплантация

Снимка: болница „Тракия“

Д-р Фани Михайлова – слухово-речеви рехабилитатор в болница „Тракия“- Ст. Загора:
„Рехабилитацията на слуха и говора при деца след кохлеарна имплантация e много важен процес.“

Кохлеарната имплантация, като един от най- съвременните и високотехнологичен метод за корекция на слуха, се прилага успешно през последните 30 години и придобива все по-голяма популярност. В световен мащаб 350 000 души имат кохлеарен имплант, от тях 50 000 са двустранно имплантирани. Само за 2013 година са поставени над 55 000 хиляди импланта, а необходимост от такъв имат 7 човека на 1 милион население на година.
Пътят, по който преминава всеки пациент със слухово нарушение и последваща кохлеарна имплантация, може да се представи по следния начин: предоперативна диагностика, оперативна интервенция, следоперативна настройка на речевия процесор и рехабилитация на слуха и говора.

Слуховото развитие на детето след кохлеарната имплантация произтича от две ситуации:
В естествени условия – вкъщи, на улицата, на гости и т.н. В тези ситуации слуховото развитие произлиза естествено, непроизволно и водеща роля имат родителите
По време на целенасочените занятия със специалисти. Тези занятия позволяват бързо развитие на навиците, които е необходимо да се развият в естествени ситуации. В процеса на рехабилитация се включат всички от заобикалящата среда на детето (родители, баби, дядовци, братя, сестри и т.н.)
Важно е да се отбележи, че при децата с увреден слух, слуховото онтогенетично развитие зависи не от хронологичната възраст, а от неговата слухова възраст. От момента в който то бива имплантирано и бива включен говорният процесор.
Детето се учи да реагира на звук и да не реагира, когато няма такъв. Няма значение на каква възраст е детето или лицето, след имплантация те отново се учат да чуват.
Откриването на звуците е важен момент и ние очакваме това да се случи в рамките на първите няколко седмици след първите настройки. Да се прави разлика между звуци от околната среда и глас. Различаване на Линг звуковете, които са важни за бъдещите настройки. Важно е да се изгради и реакция от страна на детето дори когато е разсеяно. Просто да му прави впечатление, че нещо или някой е произвел звук.
Умението да разбере, осмисли слуховата информация и да отговори, както и да разбира прости въпроси и сложни изречения се изгражда в продължение на 15-33 месеца. Този период обаче при всяко дете е строго специфичен. Ценно е слушането на аудио истории, четене на приказки, които постепенно се удължават, слушане на музика и др.
Ако трябва да обобщим, можем да кажем, че ключовите етапи в развитие на слуховите възприятия са:

•  Детето реагира на името си (1-ва седмица-3-ти месец)
•  Детето започва да обръща внимание на обкръжаващите звуци (1-3 мес.)
•  Детето започва да определя източника на звука  (1-4мес.)
•  Детето пита какъв е този звук (1-6 мес.)
•  Детето започва да разпознава звуци от околната среда и често използвани на слух думи (1-6 мес.)
•  Детето започва да използва вокализация и думи в процеса на общуване (2 седмици – 6мес.)
•  Детето започва да използва спонтанно усвояване на нови думи и фрази (1-2 год.)
• Детето задава въпроси за значението на непознатите думи (след 2-та год.)
• Аспекти на следоперативната слухово-речева рехабилитация
  Сформиране на централни слухови механизми, обезпечаващи възможността за възприемане на звуци от обкръжаващата среда и устната реч:
• Детекция на звук (има или няма такъв)
• Локализация източника на звука в пространството (от къде идва звука)
• Дискриминация – умение на детето да направи разлика между два звука.
• Идентификация – умението на детето на разпознае и избере правилният отговор
• Имитиране – умението на детето да повтори дума, изречение
• Разбиране – умението на детето да разбере, осмисли слухова информация и да отговори вярно на зададена инструкция.

Освен слуховите, по време на слухово- речевата рехабилитация развиваме и говорните умения.
Усвояването на езика е процес, който протича през целия живот – започва от първите месеци и продължава през годините на зрялост. При деца с вродена значителна загуба на слуха няма натрупан речеви опит, върху който да се опира при по-нататъшното си развитие, или в случай, че увреждането е придобито до тригодишна възраст този опит бързо губи своето значение. Основното и най-важното е след поставяне на диагнозата да се започне активна работата с детето и семейството. Необходим е избор на адекватна стратегия за рехабилитация, която има за цел използване на най-сензитивните периоди в развитието и предпазване от появата на отклонения. Условията, осигуряващи богата речева практика в семейството имат съществено значение за развитието на речта при децата с нарушен слух. Първостепенната задача на специалистите е да разкрият пред родителите огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и пълноценното им участие в общуването с него и цялостния процес на слухово-речева рехабилитация. Езикът за детето придобива „смисъл“, единствено в междуличностните отношения с родителите и другите заобикалящи го лица.

• Предречеви етап – вокален контрол. Гласова имитация, детето се учи да контролира гласа си волево. То се учи да имитира произношение на вокалите по продължителност. Контрол върху дишането и вокализиране.
• Втори етап – артикулационна постановка на звукове.
• Трети етап – произнасяне на звукови поредици- 2 или повече звука.
• Четвърти етап – първо детето се учи да имитира след това спонтанно произнася думи.
• Етап на фрази – 2 до 4 думи, но не е задължително да е граматически правилно.
• Шести етап – изговаряне на цели и граматически правилни изречения- от прости към сложни.

Устната реч притежава изключителна по важност комуникативна функция. Тя осигурява на индивида не само възможности за контакт с другите хора, но е и солидна основа за цялостното му личностово и езиково развитие.
Знае се, че овладяването на устната реч е възможно и от напълно глухи деца, но процесът е сложен, продължителен и изисква много усилия от група хора и самото дете. Веднага трябва да се отбележи, че устната реч на лицата а увреден слух винаги има своите специфики, но това различие не трябва да се оценява от акустична, а преди всичко от комуникативна гледна точка.
Кохлеарната имплантация, както вече казахме е съвременен и успешен метод за слухопротезиране при деца. Ефективността и зависи от правилните настройки на речевия процесор, редовната следоперативната слухово-речева рехабилитация, участието на семейството и не на последно място, активно взаимодействие и своевременната обмяна на информация между всички специалисти от клиниката, населените места и учебните заведения, които детето посещава.