Всеки участник в системата трябва да запази своите функции, за да носи своите отговорности
Снимка: БЛС
„Когато говорим за промени в здравеопазването, трябва да помним някои основни неща. На първо място трябва да има обществена и политическа воля да се вземат трудни решения. На второ място всички трябва да имаме търпение да прилагаме принципите, които залагаме в бъдещата реформа. И на трето място трябва да знаем, че всеки участник в системата трябва да запази своите функции, защото само така ще може да носи своите отговорности.“ Това каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров по време на презентацията си на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, която се проведе на 06 ноември, в хотел Балкан.
Д-р Маджаров припомни защо е била нужна реформата през 1999 г. „Тя се случи заради изключителното недоволство, натрупано у изпълнителите на медицинска помощ, недоброто финансиране. Предишната система имаше и добри страни – добро покритие на страната, голям брой специалисти на глава от населението. Все пак тогава се реши, че ще се премине към друг начин на финансиране и ще се въведе съвсем нов модел, по който ще функционира системата. Т.нар. договорно начало или обеществен договор беше между финансиращите институции и изпълнителите на медицинска помощ в лицето на БЛС. Ролята на държавата беше определена само като страна, която ще регулира и която ще отговаря за набиране на задължителните осигурителни вноски. Не на последно място, нейната роля беше да осигурява за всички спешната помощ, онкологията и т.н.“, каза той.
По думите на председателя на БЛС тогава е било заложено всеки участник в системата – държава, плащаща институция и съсловна организация, да има точно определени функции. „Съвсем в началото нямаше възможност никой да бъде неосигурен, държавата плащаше своята част от осигурителните вноски на служителите, на които беше работодател. Свободните професии се осигуряваха сами, а всеки работодател дължеше здравните осигуровки на наетите от него – всеки работещ на трудово-правни отношения беше задължително осигурен. Какво се случи във времето? Постепенно по една или друга причина се появиха нови и нови групи неосигурени или по-точно осигурени за сметка на бюджета, и в същото време – все по-голям пакет, който трябва да плаща НЗОК. Тези две неща бяха част от функциите на държавата. Още повече, че с всяка следваща година държавата навлизаше все повече в управлението на НЗОК. И все повече се опитваше да елеминира третия участник – съсловните организации. Това са част от причините днес да настояваме за промяна“, каза още д-р Маджаров.
Ние имаме достатъчно пациенти, защото се движим по три основни принципа, които са гаранция за успеха. На първо място това е добрата материална база като сграда, оборудване, системи, технологично ниво, което да е конкурентно на останалите на пазара. Трябва да има много добри водещи специалисти, но най-важното е това, което ще кажа на трето място – трябва да има такава организация, в която основният фокус е върху пациента. Ако концентрираме всичко в една дума, това е „доверие“. Така започна презентацията си д-р Иван Колчаков, член на ръководството на УМБАЛ „Софиямед“, по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, която се проведе днес.
Д-р Колчаков обаче подчерта, че от днешна гледна точка имаме пропуснати възможности в няколко направления. „Първото е изграждането на структурата на здравната система. Днес говорим за промяна на модела, но когато направихме закона през 1998 г. там беше предвидено да има НЗОК и допълнително доброволно здравно осигуряване, чрез здравни фондове. Те бяха закрити, т.е. държавата отстъпи от френско-скандинавския модел, при който има задължително здравно осигуряване 80% и 20% доплащане. Голямата грешка на държавата беше, че за един дълъг период каза – нашата Здравна каса плаща всичко, 100%, което не е вярно“, категорично заяви той.
Д-р Колчаков бе категоричен, че липсата на финансиране води до проблема с голямото количество болници. „Изходът е посочен – в малките градчета многопрофилната болница трябва да стане болница за долекуване, заедно с един медицински център, в който може да има има до десет легла, да правиш еднодневна хирургия и да посреща гостуващи специалисти. Тове е европейският модел“, каза още той.
Форумът бе закрит от председателя на лекарския съюз с надежда за повече политическа и обществена воля за решаване на наболелите проблеми в сектора – „Важно е всички ние да осъзнанем необходимостта от конструктивен диалог в системата, всеки един участник да поеме своите изконно заложени функции и да поеме своята отговорност в сектора“, заключи д-р Иван Маджаров.
