Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривите крачета са до време
Проф. д-р Димитър Райков – специалист по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна.
Кои са най-често срещаните заболявания? Как можем да ги разпознаем в домашни условия? Кои са специалистите, които могат да ни помогнат? Как да стигнем до тях и какви са техните съвети без да губим безценно за здравето ни време?
За една от най-популярните тревоги сред младите родители – кривите крачета и плоскостъпието за вас говори отново известният най-вече сред младите майки специалист по детска ортопедия д-р Димитър Райков.
Детето прохожда и стъпва накриво. Крачетата му са обърнати навътре или пък навън, ходилата изглеждат плоски. Тези състояния пораждат сериозни тревоги в родителите: Ще остане ли детето кривокрако, ще продължи ли да ходи като маймунче и т.н. Все тревожни въпроси с не будещи тревога отговори.
Обикновено причината за тези състояния се търси в наследствеността, родителите смятат, че ако някой от рода е бил с криви крака, то непременно и собственото им дете ще наследи този белег.
Истината е, че факторът, който се наследява е т.нар. фамилна ставна халтавост. Това е особеност в структурата на съединителната тъкан (сухожилия и ставни връзки), която определя свръхеластичността на скелета като цяло. По тази причина ходилата, поели натоварването на тялото, започват да приличат на плоски. Това не е заболяване, а особеност на близо 30% от хората от бялата раса.
При прохождането стъпалото мени конфигурацията – изглежда плоско при натоварване, а възстановява свода, когато е във въздуха или когато детето е легнало.
Това се нарича еластично постурално (променливо) плоско ходило.
Тази конструкция на ходилото и скелета като цяло определя и голямото разнообразие в първоначално оформящата се походка – стъпване с пръсти навътре и навън, стъпване на пръсти, „о” или ”х”-образно кривене на колената. Родителите забелязват и осезателно изщракване на някои от големите стави – колене, рамене, лакти. Възможно е да се наблюдава и разкрачване на петата при натоварване, което също е белег на гъвкавост на ставите.
Всички тези особености са преходни и обичайно спонтанно се преодоляват до 4-та – 6-та година от растежа на детето.
Остава обаче склонността на този фон стъпалото да се деформира, особено при непознаване на полезните за ходилото прийоми.
Доказано е полезното действие на свободния контакт на ходилото с външната среда или казано просто – босото ходене. Това е естественият стимул за малките и фини мускули, изграждащи свода на ходилото и особено важни за изграждането и поддържането на здравия надлъжен свод. Препоръчително е това ходене да става във всеки възможен момент, включително и през зимните месеци като в домашни условия се препоръчват чорапи и терлици вместо твърдите домашни пантофи. Обувките за разходка трябва да бъдат със структура, която да поддържа стъпалата подвижни – равни стелки и гъвкави гумени или силиконови подметки.
Не е нужно обувката да е с твърд форд, както и да обездвижва глезенната става.
Така изброените особености в хигиената и режима на вече започналото ходене противоречи на старата, вече отхвърлена теза за непременното ползване на „ортопедични” стелки и твърди обувки, които за съжаление някои специалисти все още препоръчват.
Вътрешното завъртане на ходилата (интоуинг) е също честа находка при проходилите деца, особено при по-еластичните от тях, и се явява инстинкт, подобряващ стабилността на тялото. Тази структура на походката се формира от зоната на таза и също е временна. Ненужно и безсмислено е прилаганото от някои родители завъртане на обувките наобратно, тъй като ходилата при тези деца са си нормални – прави. При тях ефект има по-скоро навика да сядат, играейки на земята, с крачета, кръстосани отпред, вместо любимата за много от тях т-нар. Телевизионна или жабешка поза (сядане върху пети).Така изброените симптоми отшумяват спонтанно, но изискват контрол от специалист, което е добре да се направи, когато детето е на 3-4 години.
По преценка на ортопеда след тази възраст могат да бъдат прилагани коректори (гумени или силиконови клинчета, наречени супинатори), които въздействат върху петите, за да създадат условия за правилно направляване на цялото ходило. Когато се налага, тези коректори могат да бъдат използвани до 10-тата година. Това е и крайната възраст, до която е възможна корекция на ходилото. След тази възраст могат да се прилагат само поддържащи методи.
Често срещана стъпална кривина е т.нар. криво ходило (метатазус аддуктус), причинено най-често от вътреутробно притискане на ходилата.
Това е изкривяване на ходилата, което се забелязва веднага след раждането – само пръстите на ходилата са обърнати навътре. Ходилата на такова бебе са еластични и тази кривина бързо се компенсира със започнати навреме разтягащи гимнастики. Лечение обаче се започва само след консулт със специалист, определящ типа на деформацията като позиционна. Рядко се налага използването на гипса като средство за корекция и коригиращи глезените шини за период от 2-3 месеца.
Гимнастиката представлява обикновено разпъване на стабилно захванатото стъпало в дланите на родителяа в посока обратна на наличната кривина. Това се прави стотици пъти на ден без да се съобразява с неудоволствието на бебето от извършването на тази гимнастика.
Изкривяване навън (ауттоунинг) или Чарли Чаплин – походка е също белег и вид походска при еластични деца, произхождаща от ротации в таза. В този случай също е неудачно да се набляга на търсене или избор на обувки със специфични подметки.
Много от корекциите, които се прилагат при еластичните ходила се предприемат за спокойствие на родителите. Тези особености преминават спонтанно, но само когато става въпрос за еластично ходило.Не така стои въпросът с ригидното плоско ходило, както и с еквиноварусното ходило.
Истинското (ригидно) плоско стъпало е рядка аномалия – 0,1% от всички родени деца и се открива късно – след прохождането на детето. За тази деформация има анатомични причини, които обикновено се преодоляват по оперативен път.
Симптомите са проско на вид ходило както в легнало положение, така и при натоварване, ригидност на подвижността на глезенната става, трудно подвижна пета при опит за въртене или накланяне, скъсено и често опънато ахилесово сухожилие, издаваща се костица по вътрешната повърхност на глезена. Деца с такава структура на ходилата са тромави в походката и рано след прохождането съобщават за болезненост в стъпалата и по-често желание за почивка. Оперативната корекция, в зависимост от причината, може да бъде осъществена на различна възраст – от 2-3 години до 12-14-годишна възраст.
Еквиноварусното ходило е рядък вроден стъпален дефект, установяван веднага след раждането.
Представлява едностранно или двустранно изкривяване в различна степен на ходилата надолу и навътре (подобно на лопатки). Често тази деформация съществува в наследство – най-вече в мъжкия пол на родителските родове. За разлика от всички досега изброени стъпални кривини лечението на това ходило трябва да започне още от 8-10-ия ден от раждането. Осъществява се със серия коригиращи гипсови ботушчета, малка оперативна намеса и продължително след това носене на обувки-шини, които поддържат вече постигнатата корекция.
Забавянето на лечението е загуба на ценно време, в което намалява податливостта на ходилата за корекция, а оттам и възникването на нужда от по-драстична оперативна намеса.
С изключение на тези две по-сериозни стъпални деформации останалите особености в походката са физиологични и отшумяват спонтанно с израстване на детето и стабилизирането на походката му.
Точното диагностициране и отдиференциране на типа плоско ходило се осъществява чрез съвременен метод, наречен плантография (сканиране на стъпалния свод).
Заснемането на ходилата, което е добре да се направи около 3-та – 4-та година на детето, позволява класифициране и обективно проследяване на възстановителните процеси.
Коленни деформации
Вътреутробната позиция на емриона предполага кръстосани колена, което често им дава „о”-образна форма. Родителите се тревожат и често питат така ли ще останат и когато децата им пораснат. Отговорът категорично е не. Така описаната находка се нарича физиологичен генуварум, която даже може да се задълбочи във възрастта на прохождането и малко след това. Деформацията подлежи на бързо коригиране и даже преминаване в обратната форма на колената – „х”-генувалбум. Тези промени в коленните стави траят различно, но обикновено приключват с крайна форма – изправени колена около 6-тата година на детето.
Всичко това касае физиологичния растежен процес на бедра и подбедрици. Съществуват редки форми на костни заболявания. Едно от тях е рахит остиогенезис инперфекта – несъвършено костно образувание като вроден дефект. Разгънатата форма на това заболяване е много рядка в последните десетилетия поради утвърдената схема за ранна профилактика с производни на витамин D и така описаните костни рахитични дефекти са голяма рядкост. Такава деформация е фиброзната дисплазия – несъвършено образуване и метаболизъм на съединителната тъкан, участваща в структурата на костта. До изкривяване на коленете води и т.нар. болест на Плаунт, която е рядка аномалия в растежната зона на подбедрената кост, причиняваща нейното изкривяване.
Всички тези болестни изкривявания се повлияват медикаментозно, но предимно оперативно, чрез различни видове костни операции, изправящи и поддържащи оста на изкривената сокт. Най-добрата възраст за тези коригиращи оперативни интервенции е от 6 до 16 години.
Проф. Димитър Райков можете да откриете в МЦ „Плюс“ тел.: 052/643333 ; www.raikov.dir.bg
Проф. д-р Димитър Райков е водещ специалист по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна.
Завършил е Медицински Университет – Варна през 1990 г. Година след това работи като общопрактикуващ лекар в селски здравен участък. От 1992 до 1994 г. е ортопед – травматолог в IV-та и в Курортна поликлиники – Варна, а от 1995 до 1997 г – в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна“. От май 1997 г. е назначен за специалист по ортопедия и травматология в същата болница, където работи и до днес. От 1997 до момента е и хонорован преподавател в Медицински университет – Варна в катедрата по ортопедия и травматология.
През юни 2008 г. защитава дисертация и придобива научно звание „Доктор по медицина“, през август 2010 г. получава хабилитация – Доцент към Медицински университет – Варна, а през 2017 г. – професор.
Проф. Димитър Райков е част от следните организации: на Българската Ортопедично- Травматологична Асоциация(BOTA); на Европейската Асоциация на Ортопедичните Дружества – EFORT; на Международната Ортопедична Асоциация по Екстракорпорална Шоково Вълнова Терапия ( ISMST) – седалище в гр. Линц, Австрия; на Европейската Федерация на Дружествата по Хирургия на Ръка – (FESSH; на Световната организация по Хирургия на Ръка( IFSSH); на управителния съвет на секцията по Детска Ортопедия към БОТА; на EFAS – Европейска асоциация на хирургия на стъпало и глезенна става; на ISMUS – International Society for Musculoskeletal Ultrasound. Активен участник към Българското Сдружение ” Ултразвук в Медицината” секция “ Ортопедия“; член – координатор за България на Американско – Австрийска Фондация(AAF)за работа и квалификация на медицински специалисти със седалище – Виена, Австрия.
Завършени курсове и сертификации: Специалност по Ортопедия и Травматология – 1997 г.;Ултразвукова диагностика на тазобедрени стави при деца – 2001 г.; Лечение на вродена луксация на тазобедрена става – 2002 г.; Артроскопия – основен курс 2003 г.; АО( Association of osteosynthesis) курс – Basic – 2003 г. и др.
Източник: vnews.bg.
7 Отговори
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… Share // Sharrre jQuery( function($) { // $('head').append( $( '', { id : 'hide-sharre-count', type : 'text/css', html:'.sharrre-container.no-counter .box .count {display:none;}' } ) ); // $('#twitter').sharrre({ share: { twitter: true }, template: '', enableHover: false, enableTracking: true, buttons: { twitter: {via: ''}}, click: function(api, options){ api.simulateClick(); api.openPopup('twitter'); } }); $('#facebook').sharrre({ share: { facebook: true }, template: '', enableHover: false, enableTracking: true, buttons:{layout: 'box_count'}, click: function(api, options){ api.simulateClick(); api.openPopup('facebook'); } }); // Scrollable sharrre bar, contributed by Erik Frye. Awesome! var $_shareContainer = $(".sharrre-container"), $_header = $('#header'), $_postEntry = $('.entry'), $window = $(window), startSharePosition = $_shareContainer.offset(),//object contentBottom = $_postEntry.offset().top + $_postEntry.outerHeight(), topOfTemplate = $_header.offset().top, topSpacing = _setTopSpacing(); //triggered on scroll shareScroll = function(){ var scrollTop = $window.scrollTop() + topOfTemplate, stopLocation = contentBottom – ($_shareContainer.outerHeight() + topSpacing); $_shareContainer.css({position : 'fixed'}); if( scrollTop > stopLocation ){ $_shareContainer.css( { position:'relative' } ); $_shareContainer.offset( { top: contentBottom – $_shareContainer.outerHeight(), left: startSharePosition.left, } ); } else if (scrollTop >= $_postEntry.offset().top – topSpacing){ $_shareContainer.css( { position:'fixed',top: '100px' } ); $_shareContainer.offset( { //top: scrollTop + topSpacing, left: startSharePosition.left, } ); } else if (scrollTop < startSharePosition.top + ( topSpacing – 1 ) ) { $_shareContainer.css( { position:'relative' } ); $_shareContainer.offset( { top: $_postEntry.offset().top, left:startSharePosition.left, } ); } }, //triggered on resize shareMove = function() { startSharePosition = $_shareContainer.offset(); contentBottom = $_postEntry.offset().top + $_postEntry.outerHeight(); topOfTemplate = $_header.offset().top; _setTopSpacing(); }; /* As new images load the page content body gets longer. The bottom of the content area needs to be adjusted in case images are still loading. */ setTimeout( function() { contentBottom = $_postEntry.offset().top + $_postEntry.outerHeight(); }, 2000); function _setTopSpacing(){ var distanceFromTop = 20; if( $window.width() > 1024 ) { topSpacing = distanceFromTop + $('.nav-wrap').outerHeight(); } else { topSpacing = distanceFromTop; } return topSpacing; } //setup event listeners $window.scroll( _.throttle( function() { if ( $window.width() > 719 ) { shareScroll(); } else { $_shareContainer.css({ top:'', left:'', position:'' }) } }, 50 ) ); $window.resize( _.debounce( function() { if ( $window.width() > 719 ) { shareMove(); } else { $_shareContainer.css({ top:'', left:'', position:'' }) } }, 50 ) ); }); […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]
[…] Проф. Димитър Райков: Плоскостъпието е лечимо, а кривит… […]