Витамин Д и бременност

Витамин Д (калциферол) е мастноразтворимо вещество, съответно на витамин Д1, Д2 и Д3, което се образува се в организма под въздействие на слънчевата светлина (“слънчев витамин”), или се набавя чрез храната. Калциферолът е единственият сред витамините, който действа и като витамин, и като хормон – стероиден хормон и има способността да влияе на около 2000 гена в човешкия организъм. Основната част от количеството на витамин Д се синтезира в кожата под действието на ултравиолетовите слънчеви лъчи и само малка част – 10-20% от общото количество се набавят с храната (риба, яйца, черен дроб,  мляко и млечни продукти, рибено масло, хайвер; магданоз; коприва, гъби, дрожди).

Витамин Д има важно значение за нормалните растеж и развитие на детските кости (предпазва от появата на рахит); за профилактиката на остеопорозата при хората в средна възраст (особено жени в менопауза); за регулиране нивата на калция в организма; за поддръжка на нивото на неорганичния фосфор в кръвта; за предотвратяване на мускулна слабост; повишава имунитета на организма; влияе върху чревните клетки; върху бъбреците и мускулите; участва в регулирането на артериалното налягане и сърдечната работа; необходим е за функционирането на щитовидната жлеза; за инсулиновата секреция; за нормалното съсирване на кръвта; за репродукцията; за усвояването на калция и магнезия, работата на бъбреците, податливостта на организма към кожни и сърдечни проблеми; безконтролното размножаване на клетките, което го прави добро профилактично средство срещу онкологични заболявания, помага в лечението им, укрепва имунната система и потиска автоимунните процеси, което влияе върху продължителността на живота при болни от СПИН.

Метаболизмът на витамин Д се осъществява в черния дроб и затова е необходим витамин Е.

При липса на витамин Д в организма се наблюдават: загуба на апетит; безсъние; парене в устата и гърлото; загуба на тегло; влошаване на зрението и др.

Дефицитът на витамин Д по време на бременността е свързан с редица отклонения както при майката, така и при плода. Установено е, че при липса на вит. Д по-често се наблюдават:

• прееклампсия (повишено артериално налягане, протеинурия, отоци и т.н.)
• гестационен захарен диабет (ГЗД);
• интраутеринна ретардация на плода (плод по-малък за гестационната възраст);
• нарушено скелетно формиране, водещо впоследствие до рахит и деформации, намалена костна маса и нарушение в образуването на зъбния емайл на детето;
• имунен дефицит;
• нарушена плацентарна имплантация;
• повишаване на артериалното налягане на майката;
• по-висока честота на бактериална вагиноза при бременните (поради ефекта на витамина върху имунитета)
• дефицитът на витамин Д3 при бременни може да бъде причина за наличие на намалено серумно ниво на калций при новороденото;
• риск за развитие на хипокалциемична тетания (гърч) при новородени;

Затова скринингът за вит. Д по време на бременността (изследване на 25(ОН)D3) е от полза както за бременната, така и за плода. Това важи в по-голяма степен за бременни с наднормено тегло; с по-тъмен цвят на кожата (колкото е по-пигментирана кожата, толкова е по-малко образуването на витамин Д в нея); с анамнеза за стомашно-чревни заболявания, с хипокалциемия; с предшестваща бременността алкохолна злоупотреба; при наличие на друго дете болно от рахит, бременни, които приемат лекарства, редуциращи нивото на витамин Д3, при имобилизация.

Критериите за долна и горна граница на вит. Д, както и препоръчителните дози са доста различни, но едно е сигурно – ниво на 25(ОН)D3 под 50 нмол/л. е показателно за прием на витамин Д.

Преценката за назначаване на вит. Д прябва да се прави много внимателно, в подходящи за бременната дози (съобразени с дефицита при нея), защото предозирането също води до нежелани сериозни ефекти. Внимателно се проследяват редица показатели – кръвни и уринни. Не трябва да се допуска хиперкалциемия (високо ниво на калций в кръвта) и хиперкалциурия (високо ниво на калций в урината) при майката.
Профилактиката на състоянието изисква достатъчно излагане на слънце – 3о мин. особено през зимата и правилно хранене.

Съвременните възможности за диагноза и терапия позволяват да бъдат сведени до минимум всички рискови фактори, които биха оказали неблагоприятен изход за бременността. Затова е необходимо те да бъдат добре познавани и при наличието им да се вземат необходимите мерки, съгласно приетите нормативи, като за това спомага тясната колаборация между лекуващ акушер-гинеколог и ендокринолог.

Библиография: