Диафрагмална херния – симптоми, диагностика и лечение
Диафрагмалната херния е сериозно патологично състояние, при което части от коремните органи (най-често части от стомаха, тънкото и дебелото черво) попадат в гръдната кухина през отвори на диафрагмата и притискат сърцето и белите дробове.
Диафрагмалните хернии се класифицират като вродени (генетични) и придобити – резултат от външни фактори, водещи до хронично повишено интраабдоминално (вътрекоремно) налягане.
Предразполагащи фактори са: тежки физически натоварвания, бременност, редовно преяждане, тютюнопушене, хронична констипация (нередовно изхождане) и др., отслабването на мускулния тонус и разхлабването на хиаталния отвор с възрастта, което е нормален процес, срещащ се при голяма част от хората в напреднала възраст, травми (най-често причинени от остри предмети).
Вродените диафрагмални хернии са най-често няколко вида:
- Херния на Моргани, която засяга предния отдел на диафрагмата в областта на trigonum Morgagni (това са около 20-25% от всички вродени диафрагмални хернии),
- Херния на Бохдалек, която засяга задно-латералния отдел на диафрагмата (около 80% от всички видове вродени диафрагмални хернии, като по-често хернията на Бохдалек е синистрална , т.е. отляво, отколкото вдясно – около 90% са вляво) и
- Централни хернии, засягащи сухожилния център (най-вече неговата липса или непълно затваряне).
Придобитите диафрагмални хернии най-често са травматични и хиатални и са резултат от разширяването на хиаталния отвор (поради повишено абдоминално налягане и напреднала възраст), при което части от коремните органи (в повечето случаи – част от стомаха) преминават през него в гръдната кухина.
Хиаталните хернии са няколко вида:
- Плъзгащи (аксиални), при които гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина;
- Параезофагеални – при тях също гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина, но е стабилно в задно-страничния си отдел;
- Смесени – комбинация от двете;
- Усложнени – такива, при които освен стомах, в коремната кухина попадат и части от други органи (тънко, дебело черво, черен дроб, слезка).
- диафрагмалната евентрация, представляваща „изпъкване“ на диафрагмата към гръдната кухина (отново поради повишено коремно налягане), причинявайки натиск върху сърцето и белите дробове.
В зависимост от тежестта на заболяването симптомите са различни по степен и вид:
- епигастрална или ретростернална болка (в областта на слънчевия сплит и гръдната кост);
- болки в коремната област, трудно преглъщане, гадене, повръщане, регургитация (връщане на стомашно съдържимо в устната кухина, поради разхлабване на долния езофагеален сфинктер), което обуславя лош дъх, възпаление на хранопровода (езофагит);
- възпаление на гълтача и ларинкса (фарингит, ларингит), парене, гастрит, язва и много други;
- екстраорганни симптоми, засягащи органи, различни от тези, претърпели изменения, което прави диагнозата често изключително трудна.
- различни видове аритмии (екстрасистоли, които пациентът описва като „прескачане на сърцето“ ; „спиране на сърцето за момент“ тахикардия, мъждене, рядко сърдечен арест при вродени, масивни диафрагмални хернии);
- затруднено дишане, апнеа (внезапно спиране на дишането), задух;
- отслабен слух (пациентът описва „запушване на ухото“), което е свързано с регургитацията и стомашните киселини. които възпаляват лигавицата на фаринкса и смаляват отвора на Евстахиевата тръба (около тубариалната сливица) и се получава усещане за заглъхване на ухото;
- метапластични изменения на многослойния плосък невроговяващ епител, които се означават като Баретов хранопровод. Сам по себе си той не е малигнена (злокачествена) формация, но е предпоставка за развитието на такава.
Диагнозата най-често се установява случайно по друг повод, поради отклоняващата вниманието екстраорганна симптоматика. Методите за категорично поставяне на диагноза са гастрография, която представлява рентгенографско изобразяване на стомаха (най-често заедно с хранопровод и тънко черво) чрез контраст и фиброгастроскопия. Това е ендоскопско изследване със сонда, която достига до стомаха. Според случая при фиброгастроскопия е възможно вземане на биопсия за установяване наличието на изменения в лигавицата, по които може да се съди за степента на развитие на патологичния процес. от полза могат да са и физикална аускултация; pH-метрия, при която се провежда мониторинг на киселинността на лигавицата на хранопровода – по принцип, при нормални условия, тя е неутрална или слабо базична. Повишаването ѝ се получава при разхлабване на долния езофагеален сфинктер и рефлукс, което не е сигурен признак за поставяне на диагноза. Компютърната томография също може да се ползва като диагностичен метод, но поради финансови съображения, за съжаление, рядко се назначава, въпреки неинвазивността и ефикасността ѝ
Диафрагмалната херния сама по себе си рядко е животозастрашаващо състояние, но, за да не се превърне в такова, трябва да бъдат взети навременни мерки.
Лечението може да бъде:
- консервативно – предимно симптоматично за облекчаване симптоматиката на състоянието, без всъщност да го отстранява. Налага се при невъзможност за оперативна намеса, поради различни причини или нежелание на пациента да се подлага на такава. Използват се инхибитори на протонната помпа, които намаляват образуването на стомашна киселина и значително облекчават симптомите; спазмолитици, които подпомагат възстановяването на нормалната анатомична позиция на коремните органи и антиацидни средства;
- оперативното лечение се осъществява чрез трансторакален или трансабдоминален подход (класически операции , чрез отваряне на гръдния кош или коремната кухина). Напоследък голяма популярност добиха микроинвазивните лапароскопски интервенции, при които инвазивността е минимална, а постоперативният период на възстановяване е само няколко дни. Разбира се, те невинаги обаче са толкова успешни, колкото класическите. За сметка на това крият по-малък риск от усложнения, както по време на, така и след операцията, поради което стават все по-предпочитани.
Профилактиката на заболяването включва изключване или поне избягването на физически труд (вдигане на тежки предмети); диета изключваща дразнещи, трудносмилаеми храни; избягване на преяждането; разделяне дневната дажба на повече малки порции – 5-6 хранения дневно.
Източник: Clinic Mayo