Диафрагмална херния – симптоми, диагностика и лечение

Диафрагмалната херния е сериозно патологично състояние, при което части от коремните органи (най-често части от стомаха, тънкото и дебелото черво) попадат в гръдната кухина през отвори на диафрагмата и притискат сърцето и белите дробове.

Диафрагмалните хернии се класифицират като вродени (генетични) и придобити – резултат от външни фактори, водещи до хронично повишено интраабдоминално (вътрекоремно) налягане.

Предразполагащи фактори са: тежки физически натоварвания, бременност, редовно преяждане, тютюнопушене, хронична констипация (нередовно изхождане) и др., отслабването на мускулния тонус и разхлабването на хиаталния отвор с възрастта, което е нормален процес, срещащ се при голяма част от хората в напреднала възраст, травми (най-често причинени от остри предмети).

Вродените диафрагмални хернии са най-често няколко вида:

• Херния на Моргани, която засяга предния отдел на диафрагмата в областта на trigonum Morgagni (това са около 20-25% от всички вродени диафрагмални хернии),
• Херния на Бохдалек, която засяга задно-латералния отдел на диафрагмата (около 80% от всички видове вродени диафрагмални хернии, като по-често хернията на Бохдалек е синистрална , т.е. отляво, отколкото вдясно – около 90% са вляво) и
• Централни хернии, засягащи сухожилния център (най-вече неговата липса или непълно затваряне).

Придобитите диафрагмални хернии най-често са травматични и хиатални и са резултат от разширяването на хиаталния отвор (поради повишено абдоминално налягане и напреднала възраст), при което части от коремните органи (в повечето случаи – част от стомаха) преминават през него в гръдната кухина.

Хиаталните хернии са няколко вида:

• Плъзгащи (аксиални), при които гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина;
• Параезофагеални – при тях също гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина, но е стабилно в задно-страничния си отдел;
• Смесени – комбинация от двете;
• Усложнени – такива, при които освен стомах, в коремната кухина попадат и части от други органи (тънко, дебело черво, черен дроб, слезка).
• диафрагмалната евентрация, представляваща „изпъкване“ на диафрагмата към гръдната кухина (отново поради повишено коремно налягане), причинявайки натиск върху сърцето и белите дробове.

В зависимост от тежестта на заболяването симптомите са различни по степен и вид:

• епигастрална или ретростернална болка (в областта на слънчевия сплит и гръдната кост);
• болки в коремната област, трудно преглъщане, гадене, повръщане, регургитация (връщане на стомашно съдържимо в устната кухина, поради разхлабване на долния езофагеален сфинктер), което обуславя лош дъх, възпаление на хранопровода (езофагит);
• възпаление на гълтача и ларинкса (фарингит, ларингит), парене, гастрит, язва и много други;
• екстраорганни симптоми, засягащи органи, различни от тези, претърпели изменения, което прави диагнозата често изключително трудна.
• различни видове аритмии (екстрасистоли, които пациентът описва като „прескачане на сърцето“ ; „спиране на сърцето за момент“ тахикардия, мъждене, рядко сърдечен арест при вродени, масивни диафрагмални хернии);
• затруднено дишане, апнеа (внезапно спиране на дишането), задух;
• отслабен слух (пациентът описва „запушване на ухото“), което е свързано с регургитацията и стомашните киселини. които възпаляват лигавицата на фаринкса и смаляват отвора на Евстахиевата тръба (около тубариалната сливица) и се получава усещане за заглъхване на ухото;
• метапластични изменения на многослойния плосък невроговяващ епител, които се означават като Баретов хранопровод. Сам по себе си той не е малигнена (злокачествена) формация, но е предпоставка за развитието на такава.

Диагнозата най-често се установява случайно по друг повод, поради отклоняващата вниманието екстраорганна симптоматика. Методите за категорично поставяне на диагноза са гастрография, която представлява рентгенографско изобразяване на стомаха (най-често заедно с хранопровод и тънко черво) чрез контраст и фиброгастроскопия. Това е ендоскопско изследване със сонда, която достига до стомаха. Според случая при фиброгастроскопия е възможно вземане на биопсия за установяване наличието на изменения в лигавицата, по които може да се съди за степента на развитие на патологичния процес. от полза могат да са и физикална аускултация; pH-метрия, при която се провежда мониторинг на киселинността на лигавицата на хранопровода – по принцип, при нормални условия, тя е неутрална или слабо базична. Повишаването ѝ се получава при разхлабване на долния езофагеален сфинктер и рефлукс, което не е сигурен признак за поставяне на диагноза. Компютърната томография също може да се ползва като диагностичен метод, но поради финансови съображения, за съжаление, рядко се назначава, въпреки неинвазивността и ефикасността ѝ