Бюджетът – оспорван, но приет
Средстваза за 2019 г. са 5.2 млрд. лв. или 4.5% от БВП са заложените средства по функция здравеопазване за следващата година, като ръстът на разходите е 547 млн. лв. в сравнение с 2018 г.
Ръстът на парите само на НЗОК е 490 млн. лв., а общо средствата, с които ще разполага фондът са 4.35 млрд. лв., от които мад 4.1 млрд. лв. са за здравни плащания.
„Повишаването на средствата и промените, които предлагаме ще осигурят равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата, както и достъп до качествено здравеопазване“, обясни Ананиев.
Според него измененията, които се предлагат са необходими, за да може системата да се подготви за здравната реформа, която да тръгне от 1 януари 2020 г. Позитивите от бюджета на касата обаче видяха само от бизнеса.
„Въпреки че няма повече средства за превенция, не възразяваме срещу бюджета, защото виждаме в него воля за реформи. Имаме само две препоръки – да се акцентира върху информационна система, както и новите дейности да не се разрешават след решение на МС, защото това ще наруши конкуренцията и ще забави иновациите“, каза Васил Велев, председател на АИКБ.
Ето как накратко, представителите на различните организации коментираха бюджета:
Д-р Светослав Гачев от БЗС: „Трябва да се елиминира възможността средства по отделните пера да се прехвърлят помежду си, настояваме за реален договорен процес, а в условия на лимити болниците трябва да могат да разкриват нови дейности в рамките на бюджета си. Правилото един лекар-един договор ще се отрази зле на малките общински болници, пререгистрацията на лечебните заведения е излишна“, заяви д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Забележки имаха и от стоматолозите. „Изказваме своето задоволство от повишението на бюджета на НЗОК, но специално частта за дентална помощ е недостатъчна и поставя под съмнение сключването на договорите ни“,
Проф. Илко Гетов, председател на БФС: „1.228 млрд. лв. са предвидени за лекарства или 28% от бюджета от касата, което е близко до средноевропейските норми. Ако не бъдат допуснати прехвърляния на средства по перата, бюджетът ще стигне. Но има промени, които ни притесняват“;
Д-р Давидова, която представляваше 4-те регионални структури в страната: „В момента системата е децентрализирана и е съобразена с изискванията на ЕС, тя осигуряват кръв за всички болници. Искаме да останем към МЗ, а не да станем част от Националния кръвен център, защото рисковете от централизацията са сериозни“.
Станимир Хасърджиев, председател на НПО: „Не виждаме особени разлики в цифрите, но сме притеснени от промените в множество закони, които се залагат без обществено обсъждане. Този бюджет не би трябвало да бъде приет“.
Д-р Любомир Киров, председател на сдружението на ОПЛ: „Не бива да бъде приемана частта с промените на останалите закони и тази порочна практика трябва веднъж завинаги да се прекрати, нужно е да има обществено обсъждане. Промените ще доведат до закриване на МЗ и превръщането му в агенция към МС, няма нужда и да ни пишете учебници по медицина как да лекуваме.“
Д-р Нигяр Джафер: „Има ли някой, който да не знае, че тези бюджети са за една година. По силата на кой нормативен акт променяте 16 други закона на здравната система. Смятаме, че предлагате и някои добри решения, но някои са вредни, а има и една откровена глупост. Не просто е сбъркана философията, която залагате, но искате да смачкате дебата, затова ползвате късата писта на бюджета.“
