Мария Чернева: НЗОК въвежда двоен стандарт, за да усвои Фонда за лечение на деца

Журналистката Мария Чернева, дългогодишен член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, коментира пред LexMedica News  предлаганите промени в системата на здравеопазването, които касаят и Фонда.

– Като човек „отвътре“, как мислите, че ще се отрази предлаганата промяна, Фондът за лечение на деца да влезе под „шапката“ на Националната здравноосигурителна каса? Това не накърнява ли „обществения“ елемент в него? Дали нещата няма да станат по-скрити, когато решенията са „взети отгоре“?

– Много се надявам тази промяна да е за добро. Наистина. Но …

Сега заявленията за помощ в лечението на деца се одобрява от независим орган – 7 от най-добрите лекари педиатри и 10 представители на други институции – като държавна агенция за закрила на детето, БЧК, социалното министерство, пациентски организации, медии. Към НЗОК заявления ще одобряват само лекарски комисии, които ще получават заплащане от НЗОК за дейността си. Т.е. ще гледат интереса на институцията, която им плаща. А после вероятно на децата. Принцип. Да кажем че по-бързо ще разглеждат заявленията за лечение в чужбина. Не е ясно, обаче дали и кой ще помага на родителите в търсене на най-добри оферти, в организиране на транспорта, поемане на разходите им.

Освен малкото случаи на лечение в чужбина, НЗОК ще трябва да поеме финансирането на медицински изделия (МИ) в ортопедията и неврологията, ортезите и лекарствата, за които плаща сега фонда. Веднага казвам – в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета, които по замисъла на управляващите трябва да подготвят нормативно това сливане, няма и дума за ортези. За НЗОК няма ортезно  лечение. Касата плаща само хирургичното ортопедично лечение. Така че десетки родители вероятно ще трябва да си плащат сами ортезите или касата ще реши да ги плаща извън правомощията си. Проекто-законът за бюджета на касата се разпорежда само за МИ. Но вместо да използва цялата административна мощ на държавата и Касата за да регулира цените на МИ изцяло и за всички, Касата въвежда някакви процедури ??? за определяне на цените на медицинските изделия, за които ще плаща 100 %. Като цените трябва да са не по-високи от тези, на които плаща сега Фонда за лечение на деца. Това означава само едно – И КАСАТА НЯМА ДА ГАРАНТИРА НАЙ-ЕФЕКТИВНИ РАЗХОДИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ, с това и най-добрия интерес на децата, т.е. медицинската целесъобразност за използването им пред икономическата. Това решение твърде уязвимо и от гледна точка на здравноосигурените, защото означава също така, че НЗОК ВЪВЕЖДА ДВОЕН СТАНДАРТ В ЗАПЛАЩАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ. За деца ще се плащат напълно, а всички над 18 години ще доплащат или изцяло ще поемат непосилната тежест на тези изделия. Въпреки по-ранните заявки на министъра на здравеопазването, че МИ ще бъдат се поемат като станат част от  клиничните пътеки. Проекто-бюджетът за медицински изделия също не предполага разширяването на обхвата им.

– А за онкологичните лекарства за деца?   

– Преходните и заключителни разпоредби на проекто-закона за бюджета на НЗОК не урежда и плащането на таргетната терапия за онкоболни деца. Касата няма право да плаща медикаменти изписани „офлейбъл“ или това са медикаменти, които в кратката си характеристика не са показани за деца, защото все още не са натрупани достатъчно данни за тях.  И тук бих могла да прогнозирам, че ще има забавяне, трудности и принудена от недоволството на лекари и  родители, касата ще реши да плаща в противоречие с регламентите си и отново само за деца. Но не и за възрастни. Т.е. ще затвърди двойния стандарт.

Ако тези въпроси бяха законово решени, Фондът за лечение на деца щеше да се изпразни от съдържание и щеше да се самозакрие. Но не така стоят нещата на този етап

– Допускате ли, че пациентските организации са лесно манипулируеми и понякога, волно или неволно, обслужват интереси на определени групировки?

– Интересите на пациентите, често съвпадат с интересите на фармакомпаниите. Т.е. достъп до лечение, достъп до медикаменти. Тъй като държавата не подпомага пациентски организации, най-естественият им партньор са фармацевтичните компании. До тук това сътрудничество е  ПОЛЕЗНО ЗА ОБЩЕСТВОТО. То влиза в категорията „лобизъм“, когато чрез пациентите, фармакомпаниите се опитват да вкарат нискоефективно лекарство на по-висока цена. Аз не съм засичала подобно усилия на пациентска организация. Засичала съм само псевдопациентска организация, толерирана от самото министерство на здравеопазването.

Не изключвам опити фармакомпаниите да използват пациенти за вредно лобиране. Но най-често лобирането минава през самата администрация на  касата. Нейната непрозрачност  улеснява този процес. Медиите често вадят наяве доста абсурдни и нелогични решения на чиновниците. Източването на милиони чрез лекарства като случаите с лекарствата за хепатит С в Пловдив или тези в онкодиспансерите в София и Благоевград не се случват с помощта на пациентските организации.

Лобистки интереси винаги ще има и срещу тях трябва да има ефективни механизми за контрол, а не пациентските организации да се използват като оправдание за липсата им.

Панайотка Панайотова