Дядо Ицо не гледа…
Д-р Анелия Хохвартер
В Деня на българския лекар искам да споделя една истинска история.
Запознах се с дядо Ицо в интензивното отделение. Извикаха ме да превеждам на български при един пациент, намерен в безсъзнание в градинка срещу университетската клиника във Виена, когото бърза помощ докарала в моята болница и се събудил преди 5 минути.
– Добър ден. Вие сте дядо Ицо. Така показват документите, намерени у вас – казах аз тихо, поглеждайки едно тъжно лице, потънало в белите болнични завивки – във Виена ли живеете, имате ли роднини, на кого да се обадя?
– А, нямам никого. От София съм. Дойдох тук на лекар. В България ми казаха, че няма помощ за мен – отговори тъжно той – Продадох апартамента за 20 000€, взех билет за автобуса и ето ме тук. Търся очен лекар, за да виждам отново.
Не вярвах. Очите му гледаха моите. Погледът му беше като впит в моя. Така не гледа сляп човек…
– Извикаха ме да превеждам. Аз съм очна лекарка и работя в тази клиника.
– Видяхте ли? Намерих ви! – блясна светлината в тъмните му очи.
– Но от лекарите тук разбрах, че сте добре и че може до ден-два дави изпишат. Сега ще Ви закарат в очния кабинет да Ви прегледам.
Прегледът показа, че страда от старческа дегенерация на централната част на ретината и зрението му е намалено на 10% на двете очи, но е суха форма и лечение няма. Но може да се ориентира и да се справи сам. Обясних му, прие го мълчаливо и с гордост.
– Но какво да правя сега? Къде да отида? Нали знаете, че за полусляп сам човек живот няма?
– Ще го измислим – казах аз и започнах да мисля.
След 4 дена го изписаха. Взех го с колата, купих му билет, направих му сандвичи за изпът и го качих на автобуса за София.
– В тази чанта има ядене и пиене. В това пликче са парите и отделно съм сложила документите. Уредила съм адвокат да си върнете жилището, защото то не струва 20 000€, а много повече. Ваш приятел ще Ви чака и приюти. Няма да се върне загубената част от зрението, но няма да загубите и тази, която имате. Ще се справяте и ще си бъдете в родното място. Така добре ли е?
– Добре е. Прекрасна екскурзия си направих на стари години, но искам да се прибера. От мен да запомниш, момиче: който търси, намира. Смелост трябва. Щастливец съм аз. Намерих Те.
Автобусът потегли. Аз помахах за сбогом, той не ме виждаше от това разстояние. Усмихваше се на света около себе си, но знаех, че тази усмивка е отправена към мен.
Дядо Ицо беше на 83. Смели и мъдри хора можем да срещнем навсякъде. Дори да са полуслепи и да се нуждаят от помощ, тези хора не пестят сили да отварят нашите очи. Когато се сещам за него, мислено го прегръщам и му благодаря за времето, прекарано заедно и за урока.
–––––––––––––––––––––––––
