Лошата здравна политика и проблемът със специалистите по здравни грижи

„В условията на неособено стабилни социално-икономически параметри (доходи, потребление, жизнено равнище, заетост) и лошата здравна и демографска характеристика на населението, се очаква нуждите от здравни грижи непрекъснато да нарастват, което предполага да има и все повече  специалисти по здравни грижи в системата, но се наблюдава обратна тенденция“, категорична е г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Статистиката за броя на лекарите и медицинските специалисти и нас наистина става все по-плачевна и с трайни тенденции за намаляване. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи за 2917 г.

И докато броят на лекарите все пак бележи известен застой – в страната ни има 30078 лекари за 2017 г. срещу 21 796 за 1980 г. и 27997 за 2010 г., то при специалистите по здравни грижи положението наистина е отчайващо.

Общият брой на специалистите по здравни грижи за 2017 г. у нас е 46702, срещу 77532 за 1980 г., като намаляването на броят им е почти 40%.

Особено драстично е намалял броят на фелдшерите – 7355 през 1980 г. и 2186 през 2017 г.; акушерки – 7897 през 1980 г. – едва 3207 през 2017 г..

Разбира се, най-драстично е намалението на броя на медицинските сестри: 45449 през 1890 г. и 31 479 за 2017 г.

Зъботехниците у са в момента са 1584, а през 1980 са били 2842! Най-нисък е бил броят им пре 2000 г. – 1200 души.

Причините в това, според самите специалисти по здравни грижи се коренят в лошият обществен статус – липсата на уважение към професията, интензивността и отговорността на работата – стрес, тежки графици; недостатъчен персонал и по тази причина лошият психологически климат на работното място; невъзможност за кариерно развитие или липса на удовлетворение от него – придвижването нагоре по йерархичната стълбица не носи нито по-висока заплата, нито престиж, а само допълнително натоварване с отговорности, без правомощия за справяне с тях; липса на възможност за частна практика или възможност за допълнителни доходи, свързани със здравните грижи. Оказването на здравни грижи в дома на пациента или в създадени за целта центрове за здравни грижи, където медицински сестри, акушерки, рехабилитатори извършват дейности, съобразно своите компетенции  не е нормативно регламентирано.

„Но най-сериозната причина е ниското заплащане, което не корелира с квалификацията, отговорността и тежестта на работата“, коментира Петя Недкова.

Последното пък е резултат от липсващата или недобра политика на управляващите по отношение на здравеопазването като цяло.