В България – 340 болници с 260 млн. евро дългове
В 7-милионна България има над 340 болници – многопрофилни, специализирани, университетски, районни, градски, общински, частни лечебни заведения – с 52 000 легла, като дълговете им надхвърлят 260 млн. евро, коментира по БНР Владимир Събев.
„Във всички тях се очаква здравноосигурените българи да получават, когато се наложи, медицински грижи, интервенции и лекарства без да е нужно да се плаща нещо допълнително в брой. Практиката обаче сочи друго – трудно ще се намери пациент, на когото не се е наложило да доплаща за нещо при престоя си в болница – дали под масата или по официален ценоразпис, в случая няма кой знае какво значение. Същото важи и за купуваните в аптеките лекарства по рецепти от домашните лекари. НЗОК средно заплаща 50% от цената на одобрените за реимбурсиране лекарства, останалите 50% са за сметка на пациента. Изчисленията показват, че в системата на здравеопазването годишно се харчат около 4 млрд. евро за 7 млн. население.“
„В крайна сметка пари за здраве има достатъчно въпреки сравнително ниските здравни вноски на населението от 8%. Точно по този повод са и най-острите критики на противниците на предлаганите два модела на реформи в здравеопазването. Не спират упреците към властите, че проблемите не са само в парите, върху които и двата модела на реформи поставят акцент. Още по-важни според противопоставящите се на промените са начинът, по който средствата се харчат, некомпетентното управление на системата на здравеопазването, фактът, че много от правилата, по които тя работи, са сбъркани, остарели и неотговарящи на съвременните условия и изисквания. Тук възниква и проблемът с 500-те хиляди българи, които нямат задължителната здравна осигуровка, на които обаче докторите и болниците не могат да откажат лечение, когато се налага.“
„Новият министър на здравеопазването не налага собственото си мнение, а подчертава, че търси консенсус в обществото. Не на това мнение е опозицията в лицето на лявата БСП, която подготвя внасянето следващия понеделник в парламента на вот на недоверие към правителството за водената от него политика в здравеопазването, която определя като „геноцид”. Вероятността този вот да бъде успешен е малка, но показва нагледно колко важни са проблемите в българското здравеопазване, касаещи цялото население на страната. Затова авторите на проектите за реформи подчертават, че няма да се бърза, докато всички спорни въпроси не бъдат решени, което няма да стане тази година според здравната комисия на парламента“, коментира още Събев.
