Д-р Йонас Басанович: „Доволен съм, че не бях паразит в България“
„Доволен съм, че не бях паразит в България“. Това, през 1921 г., пише в автобиографията си седемдесетгодишният д-р Йонас Юро Басанович.
В ранния следосвобожденски период от развитието на българската наука са вписани имената на редица чуждестранни представители на различни клонове на науката – археолози, историци, хуманитаристи, лекари, които пребивават за определени периоди от време в България и допринасят за нейното научно и културно развитие. Между тях с особена сила блести името на един от най-великите синове на литовския народ – д-р Йонас Юро Басанович, който с кратко прекъсване прекарва 25 години от живота си в България и участва активно в развитието на Варненското медицинско дружество.
Това, което характеризира най-ярко научните и професионалните интереси на д-р Басанович, е тяхната енциклопедичност. Като учен той има огромни заслуги за развитието не само на здравното дело и на медицинската наука у нас, но и за развитието на редица други области. Той публикува и научни трудове върху етнографията и лингвистиката на българския народ, както и върху археологията на България. Д-р Басанович е и основоположник на антропологичните изследвания в нашата страна.
През 1892 година той напуска град Лом и получава назначение във Варна, където получава и „Орден за граждански заслуги IV степен“. В морската ни столица той остава до края на 1905 година. Тук продължава своята неуморна дейност като лекар, учен и общественик. Завежда отделението за вътрешни болести на Варненската болница от 1892 до 1905 г. Поради влошеното си здравословно състояние по-късно се премества да работи като лекар в карантинния надзор, а след това и в гимназията на града. За кратко време той си извоюва репутация на един от най-авторитетните лекари във Варна. Често посещава за консултации и съседните градове – Добрич, Балчик, Каварна, Провадия, Шумен и Разград. Неговите съдебно-медицински експертизи се сочат от съвременниците му като „образец на вещина и добросъвестност“.
Във Варна д-р Басанович продължава изследователската си дейност в областта на етнографията, археологията и антропологията, плод на която са редица научни трудове, между които се открояват „Към епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия“ (1894), написаната по поръчение на Министерството на просветата „Инструкция за събиране на антропологически материали в България“ (1896), публикуваните материали върху антропологията и здравословното състояние на населението (1897), върху народното аптекарство (1898) и други.
Д-р Басанович е избран за общински съветник и изпълнява тази длъжност в периода 1899-1903 г. През 1902 година той внася за разглеждане от Общинския съвет програма за хигиенното и курортно развитие на Варна. В нея се препоръчва озеленяването на града и засипването на блатата във и около града, които са източник на малария. Като посочва, че туберкулозата взема голям брой жертви сред населението, което живее в мизерни жилища, в програмата се предлага градският архитект да изработи образец за евтини и здравословни къщи. Оценявайки големите възможности за развитието на Варна, д-р Басанович предлага и първата програма за комплексното развитие на града като курорт, чрез съчетаване на възможностите за климатолечение, за морелечение, за лечение с езерна тиня и за гроздолечение. Проектът предвижда и редица подробности, като организацията на квартирното дело, благоустрояването на приморската градина с изграждането на казино, на павилион за музика, на беседки, пейки и други. Наред с това по негово предложение съветът решава да основе във Варна музей, който да събира „археологични предмети и материали за антропологията и етнографията на сегашното население“.
През 1899 година д-р Басанович участва в подновяването на дейността на Варненското медицинско дружество, съосновател е на Варненското археологическо дружество, участва и в работата на Българския лекарски съюз.
За ценните приноси, които прави в българската наука, през 1898 година е избран за дописен член, а през 1902 година – за редовен член на Българското книжовно дружество, предшественика на днешната Българска академия на науките. Д-р Басанович се изявява и като човек с безупречен морал. Поканен да заеме високите длъжности на главен санитарен директор в София и на директор на голямата българска болница в Цариград, но той отказва тези предложения.
На 31 май 1905 година д-р Басанович напуска България и отпътува за Литва, където работи до края на живота си. Там той продължава започнатото в България дело, като написва крупни трудове върху историята, културата, етнографията и освободителните борби на литовския народ. Той е основател и председател на Литовското научно дружество, което е началото на Литовската академия на науките. В този период д-р Басанович не прекъсва връзките си с България. През 1921 г. в биографията си д-р Басанович пише още следното: „За развитието на Лом и други райони аз също положих известни усилия“, а през 1925 г. публикува студията „Езикови връзки между древните тракийци и съвременните литовци“.
Умира на 16 февруари 1927 г. в град Вилнюс.
Днес ние сме благодарни за проучването и популяризирането на богатото културно и научно наследство, което д-р Басанович оставя на българския и на литовския народ. Неговите трудове заслужават да бъдат обстойно проучени и оценени по достойнство, за да служат и на бъдещите поколения.
