Виновни ли са сестрите за случая във Варна?

Случаят във варненска болница, при който мъж на 89 години нападна и се опита да убие свой състайник на 80 години отново постави на дневен ред въпроса за недостига на специалисти по здравни грижи у нас и липсата на нормативни уредби за работата им.

Че сестрите и акушерките са малко и стават все по-малко с всеки изминал ден е ясно на всички. Въпросът, на който следва да отговорим обаче е „Защо е така?“

Едно бегло сравнение на заплатите на българските медицински сестри с тези на колегите им по света посочва основната причина – ниското заплащане. Освен финансовият елемент и силно пострадалият общественият престиж на професията, другият важен фактор е интензивността и характера на работата – среда, в която от една страна се изисква по-качествени  резултати, а от друга по-ниски разходи. Резултатът – нараства обемът на работата.

„Ръководителите на лечебните заведения намаляват до критичния минимум броя на работещите специалисти по здравни грижи от една страна поради физическата им липса, от друга защото по този начин реализират икономии от работна заплата, коментира г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Липсата на нормативни уредби също допринася за утежняване на ситуацията:

„Благодарение на създадения нормативен вакуум в момента има отделения, които работят с две-три сестри и седем лекари. Подобна работна среда увеличава стреса на работещите, създава усещане за трудно постижими резултати и опасности от грешки. Прекомерното натоварване, ниското заплащане и липсата на перспектива развиват така добре известният в медицинските среди “синдром на изпепеляването”, казва още Петя Недкова.

В коментар по случая, по БНР, г-жа Милка Василева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи  подчертава: „Не е възможно една медицинска сестра сама на нощно дежурство да обслужва 30 болни“. 

Случаят във Варна показа и друго – само медицинският персонал не е достатъчен, а и не е единствено задължен да се справя с такива ситуации. Време е управата на болниците да се погрижи за охрана, която да отговаря не само за имуществото, а и за живота на работещите в лечебното заведение. Трябва да се създаде стройна организация, която да действа бързо и адекватно в такива моменти.

„Трябва да има много бърза връзка и с човек от охраната, защото мед. сестрите разчитат на собствената си физическа сила, за да разтърват пациентите“, поясни още г-жа Василева.

А иначе, случаят във варненската болница приключи с обвинение в убийство, което, ако не беше трагично, щеше да е смешно.