Иван Маджаров: Формирането на собствени цени на болниците е нормално и естествено

„Да се формират собствени цени означава да се даде възможност на онези граждани, които могат да платят повече да го направят и да получат малко по-луксозни услуги. Не по-качествени, а по-луксозни. Защото в цяла Европа е така. Не е логично да твърдим и да убеждаваме населението, че всички сме равни и ползваме едни и същи по екстри услуги. Това е невъзможно и единствено за сметка на изпълнителите”, посочва в интервю за в-к „Стандарт“ д-р Иван Маджаров, председател на Български лекарски съюз. Коментарът му е отговор на някои изказвания в медиите, че и двата медела са добри единствено за болниците, защото не им отнемат възможността за свободно формиране на цените, д-р Маджаров отговаря, че това е съвсем естествено и трябва да бъде наложено, както в други сектори се предлагат различни цени.

Той оценява презентацията на министър Ананиев като много полезна, защото, според него: „той за първи път дефинира проблемите, за които всички ние си говорим под сурдинка и на маса”, а предложенията за промяна на здравноосигурителния модел, които министърът разясни, като знак, че промяната е желана и наложителна:

„Първата крачка е признанието, че здравеопазването е недофинансирано. Второто признание, че контролът е неефективен. Всички ние си го говорихме неофициално, но това е вече официална позиция. Третото нещо е, че всъщност пациентът не е достатъчно ангажиран в момента с това да следи какво се харчи за неговото здраве и в същото време не е достатъчно ангажиран с това колко плаща и какъв обем от медицински услуги ползва”, казва още в интервюто си пред ежедневника  председателят на БЛС.

Според него и двата модела са опит да се решат проблемите в здравеопазването и да се премине към по-добро:

„И в двата модела по един или друг начин се прави опит да бъдат решени тези проблеми. В единия случай, първия, това се предполага, че ще стане по-бавно, защото се залага на конкуренцията между фондовете и самите те да повишат контрола, впоследствие да се опитат да докажат, че парите са недостатъчни и да се поиска повишение на вноската. Това е философията на първия модел. Вторият модел плавно раздържавява, демонополизира, но в същото време пък побързо се опитва да вкара допълнителни средства в системата и тристранен контрол. Ако в първия модел разчитаме само на контрола на новите 3-4 конкурентни каси, то във втория модел разчитаме в контрола рязко да се включат пациентите и застрахователите. Това е есенцията на двата различни модела.“

Според д-р Маджаров важно е да се направят много точни изчисления и да се уточнят всички подробности, които да се запишат в закон. „При този модел, министерството разчита пациентът да осъществява контрол върху разходването на споменатите 700 лв. Именно затова той ще доплаща 15% от тях, за да е в течение как се харчат. Разумно е, че предложеното доплащане от пациента над тази сума не е 15%, защото това ще е голяма тежест за хората. Над 700 лв. няма безкрайност. Има най-високата цена на пътека, а тя в момента е да речем от порядъка на 14-15 000 лв.”, казва още той и допълва:

„Въпросът е, че все още има необходимост на населението и работещите в сферата лекари, сестри и лечебни заведения да се гарантират минимални цени, които ще плащат НЗОК и застрахователите, защото не е редно изпълнителите на медицинска помощ да бъдат рекетирани от различни застрахователи. Т.е, за да се избегне това, ние от Лекарския съюз държим да има рамково договаряне. В това отношение имаме и подкрепата на министъра. Той каза, че всяка година ще се определят минимални цени чрез тристранно договаряне, а болницата или лечебното заведение ще може да формира собствени цени.”