Ортодонтия или за кривите зъбки при децата – проблеми, лечение, профилактика

Д-р Диана Ончева е родена през 1983 год. в град Бургас. През 2010 г. завършва Факултета по дентална медицина в град Пловдив – магистър по дентална медицина, а от 2018 придобива специалност Ортодонтия. Притежава сертификати „Специфични аспекти на ортодонтското  лечение при възрастни пациенти“ (курс при Prof. Dietmar Segner and Dr. Dagmar Ibe); “Търсене на пътища към ефикасна и ефективна дентофациална ортопедия“ (проф. Prof.McNamara САЩ); завършен курс по Биомеханика в следдипломен образователен център по ортодонтия към МУ-София. 

Член е на Българският Зъболекарски Съюз и на Българското Ортодонтско общество.

LexMedica News разговаря с д-р Ончева на тема ортодонтия – същност, тенденции, новости, профилактика на проблема.

– Какво означава лекар-ортодонт?

– Ортодонтът е лекар по дентална медицина, който осъществява диагностика, профилактика и лечение на зъбно-челюстните деформации и аномалии ( ЗЧДА ). Или както по-често го обясняват майките помежду си, подреждане и изправяне на кривите зъбки! Но ортодонтията е специалност, която обхваща много повече, с доста отговорности – за състоянието на меките и твърди зъбни тъкани в устната кухина, за оклузията (захапката) и пародонта, за темпоромандибуларната става (ТМС), за естетиката и функцията по време на лечение и след завършването му. Тази отговорност изисква системна подготовка и непрекъснато, ежедневно усъвършенстване съобразно съвременните тенденции, тясна колаборация с другите стоматологични специалисти. Основните задачи на ортодонта са да контролира и при необходимост да ръководи, растежа на челюстите и лицето, да подпомага нормализирането на функциите в лицево-челюстната област, да отстранява естетични смущения. Същевременно при изпълнение на тези задачи да се подпомага и цялостното развитие на организма.

– Можем ли да наречен ортодонтията предимно „детска“ специалност? 

– Да, може да се каже и така, защото контингента, с който работим е предимно деца и юноши. Още в първите години от практиката ми обикнах децата и кривите им зъбки и затова избрах специалността. Ортодонтията е едно научно изкуство. В нея има толкова чар и привлекателност. И това, което ми харесва най-много е практическата липса на болка при ортодонтското лечение, а това е страхотно! Никой не обича да ходи на зъболекар, децата от вратата започват да плачат, но когато мама им каже, че ще ходят при ортодонт и „ще имат розови шини като на Мими в съседния клас“…   Идват с желание. Усмихнати, доволни. Обичам ги много тези малки калпазанчета с криви зъбки!

– До какво могат да доведат зъбно-челюстните деформации? 

– Деформациите, освен чисто естетична страна, която най-често притеснява родителите и децата, могат да доведат и до редица други нежелани последствия: може да се наруши и външният вид на лицето при по-тежки деформации; да се нарушат функциите на отхапване и дъвчене, говор, дишане, а в последствие да смути социалните, а по-късно и професионалните контакти.

– Какво представлява ортодонтното лечение, колко трае? 

 – Лечението на зъбно-челюстните деформации се осъществява с различни ортодонтски апарати – брекети и по-новите – т.нар. алайнери с прозрачни шини. И цели да „подреди“ правилно зъбите на децата.

Лечението е дълго – продължава 1 – 2 години, обременяващо, свързано е със средства, и за да бъде успешно, изисква положителна нагласа и съдействие от страна на пациента и семейството му. Освен това лечението се последва от различно дълъг ретенционен период. Ако не се спази този период под контрол на лечителя, често се получават рецидиви. Важно е да се знае, че лечението не приключва след свалянето на брекетите. Ретенцията е част от ортодонтското лечение и зависи изключително от кооперативността на пациента. Тук се сблъсквам понякога с несъдействащи и недобросъвестни пациенти, които не носят ретенционните си апарати, искат да се насладят на красивата си усмивка без брекети, но не за дълго. Ние се борим против природата, но тя си казва думата и дори след едно 4-5  годишно лечение се наблюдава рецидив. Затова е важно да се носят ретенционните апарати след приключване на лечението.

– Казахте положителна нагласа и съдействие от страна на пациента и семейството му? 

– Да, така е. Както казах, лечението продължава малко по-дълго и е съпроводено с някои неприятни моменти. Носенето на ортодонтски апарати в различна степен смущава естетиката и функцията. В тази връзка често настъпва умора в деца и родители. Налага се много добра и постоянно поддържана мотивация за лечение както на деца, така и на родители и отглеждащи децата  – близки, педагози и др. В периода на това продължително лечение децата и родителите трябва многократно да отделят време за посещение при ортодонта. Едновременно с тях са ангажирани педагози и лечители. Ползва се скъп, висококвалифициран труд и скъпи материали.

– Шините увреждат ли по някакъв начин емайла на зъбите? 

– Практически няма директно механично увреждане на емайла от ортодонтските апарати. Основен проблем е влошаването на устната хигиена и задържането на плака, което създава условия както за кариес, така и за увреждане на пародонта. Това налага поддържане на отлична устна хигиена. Първото нещо, което обяснявам на моите пациенти, които искат да се лекуват ортодонтски, е, че ортодонтската апаратура не уврежда директно съзъбието, но създава условия за влошаване на устната хигиена. В тази връзка е необходимо те да имат отлична устна хигиена и да умеят да я подържат. Оценката, обучението и контролът на устната хигиена е задача на стоматолога. Ако той не успее да убеди детето и родителите да поддържат добра устна хигиена и да излекуват зъбите, малко вероятно е те да бъдат достатъчно упорити и изпълнителни при провеждане на продължителното и обременяващо ортодонтско лечение.

– Кога е най-добре да се започне едно ортодонтско лечение? На колко години?

– Много хубав и важен въпрос. Възрастовите показания за отстраняване на различните аномалии са един от спорните въпроси в ортодонтията. Периодът на временното (млечно) съзъбие го разделяме на две – от 0 до 3 години, това е времето на сформиране на временното съзъбие. И от 3 до 6 години – периодът на стабилно оформено временно съзъбие. Когато детето е между 0 и 3 години, терапевтичната намеса е много ограничена. Провежда се само профилактика, не се провежда лечение с изключение на кръстосана захапка във фронта. В този период е необходима широка и просветна дейност сред майките по отношение на правилното хранене на кърмачето и по отношение на вредните навици. Между различните видове вредни навици най-често се срещат смукането на пръст, стоенето и спане с отворена уста, неправилното гълтане. Тъжно ми е много когато на стола седне дете на 14 години, което продължава да си смуче пръста, а майка му не го е забелязала и съответно не е могла да направи нищо по въпроса. Добре, аз затова съм учила, но защо чакаме до 14 години? Майки, татковци, отглеждащи децата, моля Ви, хвърляйте по един поглед на децата си, ей така докато вечеряте, докато гледате телевизия, докато те спят… Иска ми се майките да идват в кабинета ми притеснени, че детето им има някакъв вреден навик, а не аз да установявам вече тежките последствия от това. Защото отстраняването на вредния навик да се смуче пръстът на 3-годишна възраст може да предотврати лечение от 1,5 – 2години на 13 – 14 години.

– Кога за пръв път едно дете трябва да се заведе на зъболекар? Съществува ли профилактика на зъбно-челюстните аномалии? 

– Профилактиката на зъбно-челюстните деформации започва още в периода на бременността. Особено важни са първите три месеца на бременността, когато се формират и свързват отделните елементи на лицево-челюстната област. Важно е майката да бъде добре информирана за най-честите причини, които могат да доведат до несрастване и различни вродени цепки: рубеола, токсоплазмоза, грип, тежки авитаминози и др. Известна е и отрицателната роля върху развитието на плода на редица общи фактори: алкохол, радиация, пушене, нерационално хранене, неподходящи лекарства…

След раждането на детето също е необходим системен контрол. Първият преглед е желателно да стане до третия месец. Едновременно с прегледа се дават и указания на майката по отношение на храненето в кърмаческа възраст и избор на подходящ биберон. Естественото хранене, освен че превъзхожда изкуствено хранене по качество и състав на млякото, има значение и за правилното развитие на челюстта. При изкуствено хранене е важно да се знае как да се държи бебето по време на хранене, какъв биберон да се използва – твърдост, форма, дължина, колко време да продължава храненето, на какво да се обръща внимание – дали б бебето „тегли“ млякото или то се „излива“ в устата му. Всички тези неща се научават при първия преглед на около три месечна възраст.

Вторият преглед на детето е желателно да стане около 1 – 1,5 год. възраст. Тогава ортодонтът проверява пробива на зъбите, състоянието им и дава препоръки на майката как да се храни детето, с биберон или с лъжичка, какви храни да се предпочитат – твърди или кашави, за какви вредни навици да се следи – задържане на храна под езика, вяло дъвчене, кога да се приучи да пие с чаша и т.н.

Дават се специални съвети как да се постъпи, ако е констатиран закъснял пробив –т.е. когато зъбът не е пробил след 6-тия месеца.

Следващият преглед на детето е желателно да бъде на 2,5 – 3 години, след което трябва да се провежда системно през 6 месеца.

Отново искам силно да подчертая, че бъдещето на медицината е в профилактиката.

– Вероятно помагате и на деца с т.н. „заешка устна“?

– Оперативното лечението на деца с едностранни и двустранни цепки на твърдото и мекото небце се извършва от специалистите по лицево-челюстна хирургия, но е необходимо едновременно с хирургичното лечение да се проведе и ортодонтско. Препоръчва се лечение още след самото раждане. Изработват се специални пластинки без телени елементи, които служат не само за обтуриране, но и за правилно оформяне на горната челюст.

Периодът от 3 до 6 години е много благоприятна възраст за лечение. Защото временното съзъбие е вече оформено, психическото развитие на детето позволява да се осъществи необходимият контакт с него. В предучилищна възраст действат основна част от причините за зъбно-челюстните деформации и аномалии. В този период при своевременно отстраняване на причините и във връзка с нарастването на детския организъм често е възможна и се очаква саморегулация.

-Кога родителят трябва да се притесни, че нещо не е наред със зъбите на детето?

– Обикновено се забелязват естетичните проблеми. Когато зъбите пробиват неправилно веднага настъпва паника у родителите, че зъбите му растат накриво и се търси специализирана помощ. Не трябва обаче да се подценяват и нарушенията във функцията. Ако детето се храни твърде бавно може да е удължен дъвкателният акт, което би могло да е последствие от някакъв друг проблем и също трябва да се направи консултация. Ако детето не може да отхапва и дъвче само на страничните зъби най-вероятно липсва контакт между предните зъби, което пък може да се дължи на една отворена захапка и поставяне на езика между зъбите при гълтане. Родителите не са специалисти и не можем да очакваме от тях да откриват причините за заболяванията, но една наблюдателност и отговорност от тяхна страна и чести профилактични прегледи на 6 месеца е достатъчна превантивна мярка.

– Какво трябва да знаят родителите, за да имат децата им правилно подредени и здрави зъби?

– Нужна е профилактика, нужна е превенция на детските зъби. Съдействие на родители, близки и педагози. Да са наблюдателни относно вредни навици. Те трябва да бъдат убедени в необходимостта от профилактика на зъбно-челюстните аномалии и деформации. Ние ортодонтите ги убеждаваме със системно демонстриране на резултатите от профилактичната дейност. С огромна радост и задоволство мога да кажа, че голяма част от съвременните родители са готови да приемат информация свързана с предотвратяване на заболявания на децата им и да съдействат за осъществяване на профилактика.

– Няколко пъти наблегнахте на профилактиката. 

–  Защото ПРОФИЛАКТИКАТА Е НАЙ-ЕВТИНОТО ЛЕЧЕНИЕ! По-лесно и по-добре е да се предпази човек от заболяване, отколкото да се лекува. На медицинската профилактика се отделя голямо внимание в цял свят, защото чрез нея здравето на населението може да бъде запазено със значително по-малко средства, време и кадри. Усилието на всяка медицинска специалност трябва да бъде насочено за преминаване към действена профилактика. Осъществяването на профилактични принципи в здравеопазването би трябвало да е държавна политика. Основен фактор, който определя развитието на ортодонтията като профилактична дисциплина в последните години е високата честота на зъбно-челюстните деформации. При съвременните деца има предпоставки за увеличаване на тази честота, свързана с еволюцията на човека и развитието на цивилизацията.

Желаещите да се консултират или да посетят д-р Диана Ончева могат да го направят на адрес: гр. Пловдив, ул.“ Константин Геров“ 16, тел. за връзка: 0876 61 65 30. 

С д-р Ончева разговаря П. Панайотова

Профилактика на ОРЗ  при деца у дома и в детската градина