ХОББ – независим фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания

Д-р Жейна Влаева Чернева е кардиолог, работещ в МИ-МВР болница, София и има интереси в областта на образната диагностика, ранно откриване и превенция на сърдечно-съдовите заболявания.  Д-р Чернева сподели пред Medical News своите впечатления от тазгодишния конгрес на Европейското  дружество по респираторна медицина (ERS), състоял се през септември в Париж.

Наскоро се върнахте от  Конгреса на Европейското дружество по респираторна медицина (ERS). Кои са новостите от събитието и какви са вашите лични впечатления?

Като кардиолог се впечатлих от интереса към сърдечно-съдовите усложнения при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Бяха представени нови маркери за оценка на кардиоваскуларния риск. Все повече се акцентира на факта, че ХОББ  е независим рисков фактор за развитие на  сърдечно-съдови заболявания като се използват съвременни интердисциплинарни  подходи за интерпретация на патофизиологичната връзка сърце-бял дроб – магнитен резонанс, сърдечна катетеризация, съдов доплер, кардио-пулмонално тестуване, стрес ехокардиография и др.

Клиничните методи се използват като сурогатни при търсенето на биологични маркери, отговорни за развитие на възпалението и оксидативния стрес при ХОББ. Все повече се акцентира на наличието на белодробна съдова болест, като самостоятелна патология в рамките на ХОББ, както и при пушачи без белодробна обструкция. Оспорва  се понятието пулмонална хипертония, навлизат термини като повишена белодробна артериална ригидност,  намалена еластичност на белодробните съдове, декуплиране – дясна камера/белодробно съдово русло. В етап на клинично търсене остават подходящи за практиката сърдечно-съдови параметри, както и биологични маркери за наличието им.

За мен като кардиолог беше от интерес представянето на нови медикаменти (антитела, таргетна терапия) за лечение на астма, ХОББ, пулмонална хипертония. И  в областта на пулмологията се налага съвременната тенденция  – биомедицина – биологични методи за лечение въз основа на молекулярната патология на заболяването.

Какви бяха основните изводи за практиката от Конгреса?

Като кардиолог е важно за клиничната практика е необходимостта от комплексен, интердисциплинарен подход за оценка на диспнеята. Използването на кардио-пулмоналното тестуване и комбинацията му със стрес ехокардиография, боди плетизмографията, оценката на интраторакалните обеми и промяната им по време на физическо усилие са важни за отдифернцирането на сърдечната от белодробната патология. Тези методи са от значение за ранната диагностика на субклиничната (маскирана сърдечна) недостатъчност и нейния принос за задуха при пациенти с нетежък ХОББ.

Бихте ли ни разказали за Вашето участие на Конгреса?

На конгреса представихме доклад: „ Деснокамерни структурни промени, стрес-индуцирана деснокамерна дисфункция и физически капацитет при пациенти с ХОББ без пулмонална хипертония”, както и постер на тема: „Ролята на кардио-пулмоналното тестуване като метод за оценка на стрес-индуцираната левокамерна диастолна дисфункция при пациенти с нетежък ХОББ”.

Всички добре знаем колко е важна връзката между пулмолога и кардиолога. Кои са основните предизвикателства в тази насока?

Изследванията бяха проведени в специализирана болница по белодробни болести „Света София”, където работих със сестра ми д-р Радостина Чернева – интернист, пулмолог. Благодарение на изследователски проект в рамките на МУ, София, както и на апаратурата в тази болница беше възможно осъществяването на описаните резултати. Изнесените данни обогатиха познанията ми за връзката сърце-бял дроб и са пример за съвместното сътрудничество кардиолог-пулмолог.

Източник: Дружество на кардиолозите в България