Откраднати години… – I-ва част

Когато го осъдили на доживотен затвор по обвинение за изнасилване и убийство, Дарил Хънт (Darryl Hunt) – гражданин на САЩ от африкански произход, бил едва деветнадесет годишен. Годината – 1984. Деветнадесет години по-късно – през 2001 се разбрало, че е невинен.

Photo courtesy of the Winston-Salem Police Department – 1984 police mug shot of Darryl Hunt.

***

Само преди пет седмици Deborah Sykes започнала работа като редактор в The Sentinel в Северна Каролина. На 10 август 1984 г. тя паркирала колата си на 500 м. от сградата на вестника и се запътила на там. Неочаквано някой я нападнал отзад, завлякъл я на тревата, изнасилил я, пробол я шестнадесет пъти с нож (единият удар пападлал право в сърцето).

Един месец по-късно полицията арестувала Дарил Хънт. Нямало отпечатъци, нямало следи от кръв, нито негова сперма върху убитата, кръвните групи не съвпадали, но го признали за виновен.

Защото на следващата сутрин след произшествието, някой, представил се като Sammy Mitchell, позвънил на 911 и доложил за нападение над жена. Полицията се срещнала с човек на име Sammy Mitchell, но отговорът му бил: „Не съм този, когото търсите.. Не съм звънял в полицията“

Sammy Mitchell всъщност бил приятел на Дарил Хънт. Полицията се срещнала и с него. Не след дълго се появил и истинският известител за произшествието – Johnny Gray. Показали му снимки за разпознаване – той посочил някого от полицията фотографии, но… полицаят отсякъл:

– Не е възможно. Този, когото показваш, е все още в затвора.

След известно време един млад чернокож докладвал, че е видял жертвата заедно с един чернокож. По описанието приличал на Дарил Хънт. „Разпознава“ го и на снимките.

– Ето този е! – казва при последващ разпит и Johnny Gray и показва на снимката Дарил Хънт.

Полицията арестувала по подозрение за кражба и приятелката на Дарил Хънт. Първоначално момичето отричало. Казало, че по време на произшествието са били заедно, но след това, кой знае защо, променило показанията си, дори добавило, че Дарил сам ѝ разказал за убийството… По време на делото момичето се врънало към първоначалните си показания – били са заедно с Дарил, не е възможно той да е убиеца – но един от главните свидетели по обвинението заявил, че е видял подсъдимия да влиза в хотел заедно с жертвата, дори видял окървавените хавлии в банята…

***

На десетата година откакто Дарил Хънт бил в затвора, той получил право да иска преразглеждане на делото му. Направена била ДНК анализ на спермата върху жертвата и тя не съвпаднала с тази на осъдения. Въпреки това съдията решил, че Дарил е виновен и го оставил отново зад решетките…

След още девет години, един от работещите в лабораторията, решил да сравни резултатите от ДНК на убиеца с ДНК-банката в Северна Каролина. Профилът на убиеца се припокрил частично с този на някой си Anthony Brown. Докладвал веднага на началството.

– Може би има брат – предположил лаборантът.

Anthony Brown имал не един, а цели единадесет братя. Шест от тях били починали, а единият – William Brown – пуснат от затвора и се намирал в изпитателен срок.

Полицията посетила William Brown, поразпитала го за това-онова, почерпила го цигара, а после отнесла фаса в лабораторията. Резултатите от ДНК съвпаднали напълно с тези на убиеца.

***

Държавата изплатила на Дарил Хънт 1 650 ооо $ обезщетение, казали му „извинявай“ и след  деветнадесет години го пуснали на свобода…

***

През 2005 г. Дарил Хънт създава проекта „Справедливост и свобода“ и до смъртта си през 2016 г., не спира да обикаля страната, да организира конференции и да се опитва да просвети хората за грешките на правосъдието, да защитава невинно осъдените, да подпомага финансово новоизлезли от затвора.

Дарил Хънт – 24.02.1965 – 13. 03.2016 г.

***

На какво трябва да ни научи случаят на Дарил Хънт?

Първо – не бива да се взема решение за виновност или невинност по частично припокриване на ДНК профилите. Защото, плащайки милион долара и казвайки „извинявай“, не можем да върнем на невинния откраднатите години…

Второ – не бива да се търси обвиняем на всяка цена – по несигурни показания на свидетели – разпознали-неразпознали, видели-невидели…

Трето – да не се настоява излишно и да не се използва насилие при вземането на показания…

Четвърто – право на присъда имат само и единствено фактите – проверени и доказани.

–––––––––––––––

„Откраднати години“. част II-ра