Генитален херпес

 

Гениталният херпес (Herpes genitalis) е вирусна инфекция, която засяга кожата и лигавиците на гениталиите и перигениталната област. Причинители са два серотипа Herpes simplex virus (HSV): HSV – тип 2 и HSV – тип 1. И давата са ДНК вируси от семейство Herpesviridae и причиняват една от най-разпространените инфекции, срещаща се в 20 % от хората.

HSV – тип 1 се среща по-често в предучилищна и училищна възраст и е свързан с възникването на назолабиалния херпес, който се появява при фебрилни състояния. Народът го нарича още с името „стресница“. В САЩ от 50 до 80 % от хората са серопозитивни по отношение на HSV – тип 1.

Назолабиален херпес

HSV – тип 2 обикновено се предава по полов път или при много близък интимен контакт (вирусът е неустойчив във външна среда, затова предаването чрез общи тоалетни, мивки и др. се поставя под съмнение) и е отговорен за възникването на гениталния херпес. Разбира се, обратното също е възможно и срещано – назолабиален херпес, причинен от HSV – тип 2 и генитален, причинен от HSV – тип 1.

Входна врата на инфекцията са кожата и лигавиците. Вирусът се репликира на място и се разпространява към нервните окончания, по ретрограден аксонален път стига до сетивните ганглии, където остава в латентно състояние. При определени условия, обикновено свързани с намалени защитни свойства на организма, вирусът се придвижва по обратния път до кожата или лигавицата и причинява характерните лезии. Те могат да бъдат на мястото на първичната инфекция или близо до нея, където отново се осъществява репликация на гена, транспорт до сетивните ганглии – и при определи условия, заболяването се повтаря. Това обуславя пристъпното, рецидивиращо протичане на заболяването.

Гениталният херпес се дели на първичен (появил се за първи път), рецидивиращ (повтарящ се). Доказано е и безсимптомно носителство.

Инкубационният период на заболяването е от 1 до 15, средно 7 дни.

Клиничната картина на заболяването е най-тежка при първия пристъп. При него, освен кожно-лигавичните прояви се наблюдава и реакция на целия организъм – неразположение, повишена температура, мускулни и ставни болки, уголемяване на регионалните лимфни възли.

Локалните симптоми на първичния херпес на мястото на входната врата са сърбеж, мравучкане, парене по кожата, дискомфорт. Скоро върху зачервена основа се появяват характерните везикули (мехурчета) изпълнени с прозрачна водниста течност.

Везикули с течност

Те са различни на брой, с размерите 2-3-4 мм, но понякога и по-големи. Везикулите се отварят спонтанно или в резултат на триенето и образуват малки, леко под ниво на кожата язвички със зачервени ръбове и мръсно белезникаво дъно.

Язви, след отварянето на везикулите

Лезиите са болезнени, много често са съпроводени с парене при уриниране. По-късно лезиите се покриват с круста (коричка) и зарастват напълно.

Образуване на корички и епителизиране на лезиите

Оплакванията обикновено преминават за 10 – 15 дни. направени в последните години проучвания показват, че у една част от носителите на вируса не се е развила клиниката или симптомите на първичния херпес. Приема се, че 70 – 90 % от серопозитивните знаят за носителството си. При мъжете най-често обривът се локализира по гланс пенис, препуциума или тялото на пениса, а при жените – по вулвата, големите или малки лабии, но може да се появи по перинеума, ануса или вътре във влагалището и по цервикса. Ако има инфекция на влагалището или цервикса, може, освен типичния обрив, да се появи и течение от влагалището, което най-често не е гнойно ако няма насложена вторична инфекция.

При рецидивиращия херпес симптомите са обикновено локални: сържеж, парене, везикули, лезии, които протичат по-леко и преминават по-бързо – средно за 5 – 7 дни. Тежестта на симптомите и честотата на рецидивите, зависят от имунния статус на организма. Доказано е, че HSV-2 инфекцията рецидивира до 16 пъти по-често от HSV-1 инфекция на гениталиите.

Най-честите усложнения в резултат на инфекцията са:

• Импетигинизация на обривите при вторично инфектиране с друг микробен причинител.
• Уретрит – парене, болки и трудност при уриниране, особено ако лезиите са в близост до уретрата.
• Проктит – възпаление на ректума, съпроводено с болка и изтичане на секрет от ректума.
• Невралгична болка.
• Херпес вирусен менингит.
• Неонатален херпес – наличието на активен херпес или първи пристъп на генитален херпес по време на бременността трябва да се обсъди със специалист.
• Дисеминация на обрива при пациенти с имунен дефицит.
• Еритема мултиформе

Диагнозата не е трудна и обикновено се поставя по време на клиничен преглед.

Изследване на IgM и IgG и за двата серотипа HSV – тип 1 и HSV – тип 2. Ако резултатите са отрицателно, но съмнението за херпес остава, титърът на IgG се изследва още веднъж след месец. Изследването на CRP; култура на вируса от свеж обрив; ДИФ. Най-чувствителният метод е PCR анализа (Полимеразната верижна реакция (Polymerase Chain Reaction, PCR), която е чувствителна при много малко количество от ДНК на вируса.

От полза може да е тестът на Tzanck – взема се секрет от основата на раничката и се изследва под микроскоп – виждат се характерните големи, многоядрени клетки,

Лечението обикновено продължава 7 – 10 дни и е преди всичко симптоматично. Противовирусните лекарства, които се прилагат, потискат ензимите, участващи в размножаването на вирусните частици и по този начин възпрепятства образуването на нови лезии и ускорява процеса на оздравяване на съществуващите.

Препаратите, които се използват най-често – aсyclovir, famсiclovir – се прилагат под формата на таблетки и кремове 5 дни, по 5 пъти дневно, освен ако лекарят не е преценил друго; valaсyclovir – 3 дни, 5 пъти дневно, освен, ако няма друго назначение. При често рецидивиращи инфекции се препоръчва поддържаща терапия с acyclovir по схема, която трае поне 1 година и води до 50% намаляване на честотата на рецидивите.

За облекчаване на болката се показани  болкоуспокояващи лекарства и антипиретици – НСПВС.

Профилактиката е трудна, няма разработени ефикасни методики; препоръчва се добра лична и полова хигиена.

Д-р Панайотка Панайотова

Библиография: 

• Lynch PJ, Edwards L. Genital dermatology. New York Churchill Livingstone, 1994.

• Lafferty WE et al: Recurrences after oral and genital herpes simplex virus infection. Influence of site of infection and viral type. N Engl J Med 316:1444, 1987
• Ashley RL, Wald A. Genital HerpesŞRewiev of the epidemic and potential use of typeöspecific serology. Clin Microbiol Rev 1999 12; 1-8.
• Antiviral Drugs for Non-Human Immunodeficiency Virus Infections, in AAP 2000 Red Book: Report of the Committee on Infectious Diseases, 25th ed. Elk Grove Village, IL, American Academy of Pediatrics, 2000, p 678.
• Langenberg AG et al: A prospective study of new infections with herpes simplex virus type 1 and type 2. Chiron HSV Vaccine Study Group. N Engl J Med 341:1432, 1999
• Sucato G et al: Evidence of latency and reactivation of both herpes simplex virus (HSV)-1 and HSV-2 in the genital region. J Infect Dis 177:1069, 1998
• University of Iowa. Dermatology Databases. Iowa City, Iowa. Accassad oktober 19, 2004, at http://tray.dermatology.uiowa.edu/DermDB.htm. 

Трихомониаза (трихомонален колпит, трихомони)