Полип на шийката на матката (цервикален полип)

Полипите на маточната шийка, известни още като „цервикални“ полипи, са обикновено доброкачествени образувания, произхождащи епитела на маточната шийка. Обикновено са разположени в долната част на шийката, до нейния външен отвор, но е възможно да се намират и вътре в канала на шийката (цервикален канал). Според мястото си се делят на ектоцервикални (външни; по-чести при жени в постменопауза) и ендоцервикални (вътрешни, по-чести, при по-млади жени) полипи. Могат да бъдат единични или множествени (рядко повече от два-три), прораснали на дълго, тънко краче (педикул) и по-рядко захванати на широка основа към стената на цервикалния канал. На външен вид са бледорозови или ливидни, меки, подвижни, лесно раними и кървящи при допир. Полипите на маточната шийка не бива да се бъркат с полипите на ендометриума (полипи на матката).

Снимка: Pixabay

По данни на Харвардския университет, полипите се срещат най-често във възрастта между 40 – 50 години при раждали жени. Много рядко се развиват преди появата на менструацията; и са чести по време на бременност, което навежда на мисълта за хормонална зависимост на произхода им.

Обикновено са доброкачествени образувания и много рядко търпят злокачествено развитие.

Симпромите, с които се проявяват са:

• кървене след полов акт с различна интензивност и цвят – от бледорозов, с цвят на вода, в която е мито месо, до ясна или тъмна съсирена кръв;
• кървене след влагалищни промивки;
• неправилно кървене след менопаузата;
• безсимптомно протичане – дълго време остават безсимптомни и много често се откриват случайно при гинекологични прегледи.

Причините за възникването им не е напълно изяснена, но се смята, че значение имат:

• повишени нива на естрогените, които са най-високи по време на репродуктивните години, по време на бременност и в
• ксеноестрогени (химични вещества, хормони, съдържащи се в меса, млечни продукти, пластмасови опаковки и др.);
• възпалителни заболявания на маточната шийка – бактериални инфекции, гъбички, HPV;
• травматични въздействия върху шийката (аборти –спонтанни или предизвикани).

Диагнозата не представлява трудност – един внимателен гинекологичен преглед.

Снимка: Pixabay

Лечението на полипите е хирургично и би могло да се проведе амбулаторно. Може да се извърши по всяко време, но най-добре веднага след мензис. Прави се екстирпация на полипа, с котеризация на залавното място на педикупа при нужда. Манипулацията обикновено е краткотрайна, безболезнена и може да се извърши и без наркоза, според желанието на пациентката. Би могло да се приложи и лечение с течен азот.

Макар че цервикалните полипи много рядко търпят малигнена дегенерация, хистологичното изследване е наложително.

Д-р Панайотка Панайотова