Необмислени реформи и погрешна „икономическа ефективност“ – причина за липсата на медицински сестри у нас

Снимка: Pixabay

„Поредица необмислени реформи в системата на здравеопазване, грешно разбрана “икономическа ефективност” на здравните услуги, автоматичното пренасяне на принципите на пазарната икономика в здравеопазването и неадекватна държавна политика доведоха съсловието до унизително състояние.  В условията на неособено стабилни социално-икономически параметри (доходи, потребление, жизнено равнище, заетост) и лошата здравна и демографска характеристика на населението, се очаква нуждите от здравни грижи непрекъснато да нарастват, което предполага да има и все повече  специалисти по здравни грижи в системата, но се наблюдава обратна тенденция“ – това е причината за долната статистика според Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, която тя сподели с LexMedica News.

„Липсата на професионалисти по здравни грижи е валидна за всички страни в Европа, но особено големи са проблемите у нас“, допълва тя.

В последните 20 години броят на младите хора, които  избират да учат за медицински сестри е силно ограничен или продиктуван от мотив за емиграция. По тази причина средната възраст на работещите е застрашително висока. За Европейския съюз тя е 43 г., а за България е 53 г.. За останалите професионалисти средната възраст на работещите е: акушерки – 49 г., медицински лаборанти – 51г., рентгенови лаборанти  и рехабилитатори – 48г.

Най-възрастните медицински сестри, упражняващи професията си у нас са на възраст 78 години. Най-млади са медицинските сестри в област Кърджали със средна възраст 47 години, най-възрастни са медицинските сестри – в област Перник със средна възраст 56 години, за област София – град е 51 години.

Проучване, направено само за медицински сестри, но тенденциите важат и за другите професии, показва:

85 % от работещите са на възраст между 41 и 61+ години, докато тези на възраст между 25 и 40 години са само 15 %.

В системата работят около 20% пенсионери, на около 20% предстои да се пенсионират до 2022 г., което означава, че само след няколко години ще разполагаме с 60% от сегашния си капацитет.

Броят на медицинските сестри над 70-годишна възраст, които упражняват професията си е 211.

Повод за сериозна тревога са данните, установени за две области в страната ни. В област Кюстендил делът на медицинските сестри, упражняващи професията в пенсионна възраст е 76,0% спрямо дела на сестрите в трудоспособна възраст, а в област Перник – 86% от работещите медицински сестри са в пенсионна възраст.

Съгласно данни на Евростат за 2015 г. средната стойност на показателя за осигуреност на 100 000 души население в рамките на Европейския съюз е 740.  България се нарежда на едно от последните места в ЕС – 26-то. Ако прирастът на работна сила се базира само на новозавършили медицински сестри, при запазване на настоящото ниво на осигуреност, то на страната ни ще са необходими не по-малко от 30 години, за да бъде постигната осигуреност от 740 на 100000 души население.

Според г-жа Недкова съсловието на професионалистите по здравни грижи не иска да се противопоставя и да се сравнява със съсловието на учителите, на социалните работници и на всички останали, чийто труд е недооценен и които също имат право на достойно заплащане за труда си. Не можем да предложим методика за преразпределения на средствата в системата, но „ако наистина спешно не се вземат мерки за достойно заплащане на труда ни и за спасяване на съсловието на специалистите по здравни грижи, безбройните двадесетгодишни, недокрай обмислени реформи в здравеопазването, ще ликвидират едно цяло съсловие. Вече е дошло времето, когато принудително ще се закриват структури в здравеопазването, поради липса на специалисти по здравни грижи, а населението на страната ни ще остане без здравни грижи.“