Намаляването на броя на болниците у нас е наложително, но лобистите едва ли ще го позволят

Новите болници, както и новите дейности в тях, да се разрешават от Министерския съвет, а не от Министерството на здравеопазването (МЗ). Такова е предложението на здравното ведомство.

От МЗ настояват и за стриктни правила за пререгистриране на клиниките, когато става въпрос за разширяване на дейността им, като това да се отнася както за частните, така и за държавните лечебни заведения. Целта на предложението е да се избегне неравнопоставеността по отношение на патологията – тежките и нископлатени дейности да се извършват предимно в държавните и общински болници. Понастоящем в България има около 360 болници, а заедно с другите болнични структури около 480. От тях 1/6 – 1/5 са частни. Само в София болниците са толкова, колкото в цяла Австрия. Очевидно е, че броят на лечебните заведения е по-голям от реалните нужди, а също така не всички от тях предоставят необходимия обем и качество на услугите. Намаляването на броят им е наложително, но запознатите с положението са скептици, тъй като лобитата им са много силни е едва ли ще го позволят.

МЗ този път е заложило и на профилактиката не само като средство за запазване на здравето, а и като финансов лост за намаляване на разходите за лечение. Израз на това желание са предложените глоби и по-високи осигурителни вноски за лица, които са пренебрегнали профилактичните прегледи.

На дневен ред продължават да бъдат двете предложения – за пълна демонополизация на здравната каса и за въвеждане на задължително застраховане. Единствената съществена разлика в новите промени е, че при заместващото осигуряване вноската няма да се вдига с 2%, а ще остане 8%. Друг променен детайл е, че се връща мястото на съсловните организации в преговорите за цените на медицинските дейностите, които ще се плащат от касата и застрахователите. В тях се предвижда да имат място и самите частни фондове. Не е ясно обаче какъв е смисълът от преговорите за пациентите при положение, че болниците запазват правото си да определят различни цени от договорените. На практика това означава, че доплащането за болните хора може да е в неограничени размери, въпреки че ще трябва да вадят допълнително пари, за да се застраховат в частен фонд.

В проекта е предвидено частните фондове, за да станат конкуренти на здравната каса, да имат минимум 500 000 клиенти, национално представителство във всички областни гардове, както и пълно покритие на страната с договори с лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ. Изрично се упоменава и наличието на информационна система, въпреки че самата здравна система още не разполага с такава. Също така застрахователите няма да могат да селектират пациентите си според здравния им риск, а печалба ще генерират по ред и условия, определени от Комисията по финансов надзор. Датата за публично обсъждане на предложенията засега остава непроменена – 26 септември.