Линейките закъсняват навсякъде, защото смъртта винаги ни изпреварва
Снимка: личен архив
С д-р Десислава Кателиева, председател на Националното сдружение на работещите в спешната помощ, разговаряме за XII Европейски конгрес по спешна медицина, който завърши преди броени дни и за това къде сме ние българите в спешната карта на Европа.
– Разкажете ни накратко за конгреса, моля!
– Конгресът се състоя от 8 до 12 септември в Глазгоу, Шотландия. В него взеха участие 2300 спешни медици от почти всички европейски страни. По традиция организатори са Европейската асоциация по спешна медицина (EuSEM) и националното дружество на спешните медици в страната домакин. През тази година първият колеж, обучаващ спешни медици в Европа – Кралският колеж по спешна медицина (RCEM). в Лондон, празнува 50-тия си юбилей. Общността на спешните медици проведе конгреса си в Глазгоу през юбилейната 2018 г. за да изрази уважението и признателността си към приноса на Обединеното кралство за въвеждане през 1972 г. и утвърждаване на специалността спешна медицина в Европа.
– Акцентите на тазгодишният форум? Нещо ново, което привлече вниманието Ви?
– Разгледани бяха както чисто медицински, така и деонтологични и организационни проблеми в работата на спешните структури в извънболнични и болнични условия както в ежедневната им работа, така и при извънредни ситуации, бедствия и терористични актове; новости в кардиопулмоналната ресусцитация, акцентирайки на скъсяването на времето за начало на КПР чрез започването му от свидетели, под телефонен инструктаж от диспечер на спешния телефона; нови методи за диагностика и лечение при спешност на сърдечно съдови, травматични, педиатрични, гериатрични, токсикологични, инфекциозни и др. заболявания; обучения „Лидерство и мениджмънт“, „Симулации – обучение на обучители“ и „Гериатрична спешна медицина“. Най-посещавани отново бяха курсовете по спешна ехография, напреднали техники за реанимация при деца и курс по основни компетентности в спешната медицина.
– Българското участие във форума?
– Първо искам да поясня, че през 1995 г. България беше един от съучредителите на предшественика на настоящото Европейско дружество по спешна медицина клубът „Льовен“. От 1996 г. В България е призната специалността спешна медицина и до момента има над 1400 български лекари, специалисти по спешна медицина. От 2014 г. България е член на ЕuSEM чрез сдружение НАРСМП. В ЕuSEM понастоящем членуват 35 държави. Откакто сме членове на тази международна организация, ние ежегодно участваме в инициатиивите ѝ, участваме и на конгресите с делегати и постери.
Ние българите участвахме с шест постера. Д-р Хубанов и д-р Стефановски представиха постери свързани с диагностиката и лечението на пациенти с БТЕ и необходимостта от мониторинг на бъбречната функция в спешно отделение. Колектив от Тракийски университет гр. Ст. Загора представи постер за диагностика и лечение на абдоминалните инфекции в спешно отделение.
– По-търпеливи ли са пациентите в Европа? Задавам Ви въпроса като провокация, защото разбрах, че темата за агресията срещу медици не Ви е чужда.
– Да, темата не само че не ми е чужда, но е твърде болезнена за мен. Затова се постарах да акцентирам на нея, представяйки в постер на конгреса проучване за агресията спрямо спешните медицински екипи в извънболничната и болничната помощ у нас през периода 2013 г. – 2017 г., базиран на анализи на официални доклади по темата и резултати от анкета сред спешни медици от страната.
Агресията като спрямо спешните екипи като проблем съществува във всички държави, но колегите имат нормална и бърза комуникация с полиция и на тях се гледа не като на убийци , а като на герои. Ние сме вечно виновни, а докато дойде полицията, нападателите ни или съсипват спешния кабинет, или пребиват екипа…
– По-бързи ли са европейските линейки?
– Не бих казала, че са по-бързи. Линейките закъсняват навсякъде по света, защото смъртта винаги ни изпреварва. За всяка минута без циркулация шансовете на пациента да оцелее спада от 7-10%, а при травматичен шок закъснение повече от 30 минути води до фатални последици…
Но по тази причина има разработени алгоритми за своевременна реакция и инструкции по телефона на свидетелите – как да направят сърдечен масаж, как да освободят дихателни пътища, как да спрат кървенето. У нас ги има де юре, но никой не ги прави де факто – нито свидетели, нито колеги. Точно тази темата ще се дискутира на 18 октомври – Денят на сърцето. Тогава ще говорим повече за ролята на свидетелите в навременния КПР.
– Как страни като Швейцария или Австрия например, които имат лоши климатични условия и труднодостъпни терени се справят с времето?
– В представянето си се опитах да обърна внимание и на този въпрос – на възможността за изпълнение от мобилните екипи на времевите интервали за кодове на спешност в извънболничната помощ, според инфраструктурата и отдалечеността, както и според условията на пътя през зимата и лятото в трудно достъпни райони. Както казах линейките закъсняват навсякъде, дори и хеликоптерите закъсняват, но в споменатите от Вас страни, те все пак достигат до труднодостъпните райони доста преди екипите с линейки. Да отворя една скоба и да вметна, че Австрия, заедно с Испания и Португалия са единствените европейски страни, в които все още текат процедури за легализацията на специалността Спешна медицина…
– Какво Ви показа или на какво Ви научи XII конгрес на ЕuSEM?
– След конгреса отново се уверих колко сме назад от повечето страни в своевременността и равнопоставеността на достъпа, независимо, че имаме екипи и то лекарски и медицински. Няма правила, няма контрол, просто всеки импровизира. При това положениие страдат идвете страни и медици и пациенти…
– Нека не завършваме песимистично разговора си. Какво ще кажете на един млад колега, за да го спечелите да стане спешен медик?
– Спешната медицина е млада специалност с голям потенциал на развитие. Обхвата на диагностика и лечение в спешната медицина е практически безграничен във всички познати медицински специалности. Но в спешната медицина има два лимитиращи фактори, които ги няма в нито една специалност – ограниченото времето и информацията. По тази причина спешните медици мислят и работят предимно със симптоми и синдроми, за разлика от всички други специалности, които работят с диагнози. Изберете ли тази специалност, ще се влюбите в нея заради свободата в решенията и действията, заради адреналина от бързите и смели решения, породени от ограниченията на оскъдното време и информация.
Спешната медицина е специалност на бъдещето и специалност на смелите и сърцати хора, готови да се раздават докрай на висока скорост и на всяка цена в името на живота.
Панайотка Панайотова