Петя Недкова: Защо няма медицински сестри в България?

По повод на появилите се напоследък тревожни сигнали за липсата на медицински сестри в детските ясли в някои области на страната, се обърнахме за коментар към г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. LexMedica News ѝ за изчерпателния отговор и задълбоченият анализ, който направи по проблема. 

Сн.: личен архив

В гр. Пловдив се търсят  100 медицински сестри за детски ясли. Там 20 деца кандидатстват за едно място в Детска ясла. Очевидно е, че ясли за малките са необходими, но няма база, няма и медицински сестри и акушерки, които да се грижат за тях. Бъдещото поколение от сега расте в условия на напрежение и стрес. Няма как да бъде друго, след като броят на децата в групите винаги е повече от допустимото, а медицинските сестри и акушерките, работещи в детските ясли  са възрастни и преуморени. В бъдеще може би ще има материална база, но няма да има медицински сестри и акушерки, които да се грижат за децата ни. Какво е решението? Предлага се дейностите на медицинските сестри и акушерките да бъдат поети от добре обучени детегледачи. Каква е функцията на медицинските сестри и акушерките, работещи в детски ясли?

Според НАРЕДБА № 26 ОТ 18 НОЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Чл. 10. (1) За медицинска сестра или акушерка се назначава лице с висше образование съответно по специалността „Медицинска сестра“ или „Акушерка“ на образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

(2) Медицинската сестра или акушерката:

1. ръководи и отговаря за цялостната работа в поверената ѝ група;
2. приема децата и извършва ежедневен контрол на здравословното им състояние, като се информира за това и от родителите;
3. провежда организирани занимания на децата в групата по писмени указания на педагога на яслата и с негово участие;
4. наблюдава здравословното състояние на децата и оказва при необходимост първа помощ;
5. прилага индивидуален подход към всяко дете и активни грижи за новопостъпилите деца през периода на адаптацията им;
6. отговаря за храненето на децата, участва при изготвяне на дневното и седмичното меню за храненето;
7. организира и провежда общозакалителни и специални закалителни процедури по назначение на лекар;
8. прави масаж и гимнастика на кърмачетата;
9. извършва антропометричните измервания на децата;
10. следи за провеждането на имунизациите съгласно имунизационния календар;
11. взема материали за микробиологичен анализ и следи за получаване на резултатите;
12. следи за спазване на хигиенния режим в помещенията и контролира работата на детегледачката;
13. контролира спазването на изискванията към факторите на средата.

Как би могъл детегледач, макар и добре обучен, да се справи с тези задължения? И не е ли по-лесно да помислим за специалистите, които все още имаме и които да  обучаваме и задържаме  в България, отколкото да създаваме нови професии с неясни функции и дейности, за да се закърпват дупки?

Същата картинка се наблюдава във всички градове на страната и във всички сфери на здравеопазването. Непрекъснато „никнат“ нови частни болници, пълни с модерна апаратура.  Кой ще работи там? Ако тези болници работят ефективно и качествено за тях са необходими медицински сестри, акушерки, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори,  фелдшери. Тях как ще набавим? Каква е политиката на държавата по отношение на здравните грижи в близък и далечен план?

Основното искане на големия протест на 12-ти май на специалистите по здравни грижи  от цялата страна  беше  политическо съгласие за изработване на  дългосрочна стратегия за здравни грижи в България. Отговор няма, както няма отговор и на въпроса защо заплатите на специалистите по здравни грижи са десетки пъти по-ниски от тези на останалите работещи в системата на здравеопазване.

Липсата на професионалисти по здравни грижи е валидна за всички страни в Европа, но особено големи са проблемите у нас. Поредица необмислени реформи в системата на здравеопазване, грешно разбрана “икономическа ефективност” на здравните услуги, автоматичното пренасяне на принципите на пазарната икономика в здравеопазването и неадекватна държавна политика доведоха съсловието до унизително състояние.  В условията на неособено стабилни социално-икономически параметри (доходи, потребление, жизнено равнище, заетост) и лошата здравна и демографска характеристика на населението, се очаква нуждите от здравни грижи непрекъснато да нарастват, което предполага да има и все повече  специалисти по здравни грижи в системата, но се наблюдава обратна тенденция.

Кои  са причините за липсата на интерес към професията на медицинска сестра? Ще изброя най-важните според национално представително проучване сред медицински специалисти в страната, проведено по Проект „Човешки ресурси в общественото здравеопазване в България“:

• Икономически – достойното и адекватно заплащане на положения труд;

Заплатата на медицински сестри в страната ни е най-ниската в Европа

От таблицата става ясно,  че максималната сестринска заплата в България не достига средната заплата за страната, а във всички останали страни стартовата заплата е близка до средната, като след придобити допълнителни квалификации я надхвърля. Противно на пазарната логика, която уж е водеща в сферата на здравеопазването у нас, без да се отчита предпазващата и социалната функция на системата (профилактика и промоция на здраве), колкото повече са необходими и се търсят медицински сестри, толкова по-малко им се плаща. Стартовите заплати на медицинските сестри в болниците са ниски, има подвижна част от заплатата, която в повечето случаи е различна всеки месец. Няма нормативен документ, в който се посочват критерии за формирането на заплатите на работещите в извънболничната помощ.  Несигурната, неясно формирана и подвижна заплата карат специалистите по здравни грижи да напускат страната и професията.

С този извод стигаме до втората причина, която до голяма степен се конкурира с първата за призовото място.

• Обществен престиж на професията и достойна оценка на ролята на медицинската сестра в системата на здравеопазване.

Общественият престиж на професията е традиционно нисък, основно поради ниския социален статус, недостатъчното заплащане и подчинената роля на професионалистите по здравни грижи.

• Работна среда.

Професионалистите  по здравни грижи са поставени в работна среда, която изисква от една страна по-качествени  резултати, а от друга по-ниски разходи. В резултат на което обемът и интензивността на работата нарастват. Ръководителите на ЛЗ намаляват до критичния минимум броя на работещите специалисти по здравни грижи от една страна поради физическата им липса, от друга защото по този начин реализират икономии от работна заплата. Няма национални регулативни стандарти за оптимален брой специалисти, спрямо обгрижваните пациенти. Благодарение на създадения нормативен вакуум в момента има отделения, които работят с две-три сестри и седем лекари. Какво е предлаганото качество на медицинската услуга в този случай? Подобна работна среда увеличава стреса на работещите, създава усещане за трудно постижими резултати и опасности от грешки. Прекомерното натоварване, ниското заплащане и липсата на перспектива развиват така добре известният в медицинските среди “синдром на изпепеляването”. Вътрешната мотивация за преодоляването му е трудно постижима, поради ниския социален статус на съсловието. Това се отразява пагубно върху  грижата за пациентите. За да запазят здравето си, медицинските сестри  търсят реализация извън професията или извън страната.

• Интензивност на работата. Желание за пълноценен личен живот – денонощният работен график и напрежението на работното място се отразяват на личния и социалния живот.
• Психологически климат на работното място.

Традиционното отношение към сестринския персонал като към изпълнител на назначенията на лекаря и административната подчиненост, също на лекари, създават чувство за потиснатост и недооцененост. На медицинските сестри се възлагат много отговорности в работния процес, те изпълняват съществената част от лечението, съставят индивидуален план за грижи на пациента, правят назначените манипулации и вземат самостоятелни решения в рамките на своите компетенции, но все още дейностите по здравни грижи  не могат да се възприемат като автономни. Приемането на второстепенна роля, а не като на пълноправен член на екипа провокира надменното и грубо отношение на някои от лекарите към тях. Това отношение остава ненаказано, пренебрегва се от останалите членове на колектива и ръководството, и дори се приема за нормално. Медицинските сестри са едни от най-застрашените групи от насилие на работното място, от една страна от лекарите, от друга от пациентите. Ролята на “буфер” изчерпва много психологически ресурс. Растящото напрежение на работното място, в комбинация с големите отговорности и прекомерното натоварване поради липса на национални стандарти за брой персонал, спрямо брой пациенти,  водят до напускане на работа.

• Липса на възможност за частна практика или възможност за допълнителни доходи, свързани със здравните грижи.

Оказването на здравни грижи в дома на пациента или в създадени за целта центрове за здравни грижи, където медицински сестри, акушерки, рехабилитатори извършват дейности, съобразно своите компетенции не е нормативно регламентирано.  Подобни структури има навсякъде в Европа и те са доказали своята ефективност. Здравни грижи по домовете  и сега се извършват, защото има нужда от тях, но се прилагат без регламент.

В развитите страни изпълнителите на здравни грижи се радват на уважение и на обществен престиж. В България те не са достатъчно самостоятелни в рамките на компетенциите си и не се отличават с независим дух. Причините са комплексни,  но най-вече това се дължи на липсата на работещи нормативни регламенти и липсата на професионално самочувствие.

• Кариерно израстване – придвижването нагоре по йерархичната стълбица не носи нито по-висока заплата, нито престиж, а само допълнително натоварване с отговорности, без правомощия за справяне с тях.

Съсловието на професионалистите по здравни грижи не иска да се противопоставя и да се сравнява с съсловието на учителите, на социалните работници и на всички останали, чийто труд е недооценен и които също имат право на достойно заплащане за труда си. Не можем да предложим методика за преразпределения на средствата в системата, но  ако наистина спешно не се вземат мерки за достойно заплащане на труда ни и за спасяване на съсловието на специалистите по здравни грижи,  безбройните двадесетгодишни, недокрай обмислени реформи в здравеопазването, ще ликвидират едно цяло съсловие. Вече е дошло времето, когато принудително ще се закриват структури в здравеопазването, поради липса на специалисти по здравни грижи, а населението на страната ни ще остане без здравни грижи.

***

Петя Недкова е завършила Средно-специално образование – профил мед. сестра през 1983 г.; Полувисш медицински институт (1995 г.); Ръководител на здравните грижи и преподавател по практика, бакалавър – МУ – София (1999 г.); Магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт – МУ София (2010 г.); Управление на здравните грижи, магистър – МУ София (2015 г.)  

Работила е като мед. сестра и старша мед. сестра във вътрешно отделение на Първа МБАЛ – гр. София, а в последствие като главна медицинска сестра в IV МБАЛ -гр. София. 

Понастоящем г-жа Недкова е председател на Националния съвет по качество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.