Моделът „Ананиев“ подробно

You may also like...

7 коментара

  1. голъо каза:

    какво правим с 1000000 неусигурени

  2. Димитър Димитров каза:

    Ананиев да прочете най-напред Конституцията:
    „Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
    (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.“
    Герберите тотално я погазват. Достъпна ли е здравната помощ? Въобще не е. В Белгия 80% от средствата се плащат от здравната каса, а ако пациента има доброволно застраховане то застрахователя плаща 80% от останалите 20%.

  3. Илиана каза:

    Какво се случва с хората с увреждания, те нямат доход , който да им осигури 15=те % самофинансиране. При застраховане полицата ще е непосилно скъпа поради вече влошеното им здравословно състояние.

  4. Симеон каза:

    За какво осигуряване става въпрос и за какви вноски, след като няма никакво реално остойностяване на дейностите, труда в сектора и вложените материали? Как при това положение ще се упражнява контрол и над какво? Възможно е нещо аз да съм пропуснал, което на мен да не ми е ясно..

  1. 14.09.2018

    […] „Преди да изисква допълнителни средства за здравеопазване от гражданите, министерството трябва да разработи ефективен контрол върху изразходването на тези средства”. Това заяви в студиото на „Здравей, България” омбудсманът Мая Манолова. Тя призова здравния министър да изтегли предложението за въвеждане на здравна застраховка. […]

  2. 26.09.2018

    […] Да припомни, че макар и неофициално, преди 15-тина дни в публичното се появи информация за двата предлагани модела: […]

  3. 02.10.2018

    […] „Модел А“ и „Модел Б“ е чист камуфлаж – и двата варианта следват една цел и тя е средствата за здравеопазване да попаднат в ръцете на частни застрахователи. По същество това е модел, който работи в много малко страни по света, например в САЩ и е толкова комерсиален и скъп, че разходите там стигнаха до около 9 000 $ на глава от населението за една година, което е над два пъти повече от страни като Германия, Франция, Австрия, Канада, Обединеното кралство, Швейцария и други. Ето защо съм скептичен към успеха на това начинание – от него ще спечелят само застрахователите, а това ме кара да мисля, че сме свидетели на корпоративно-политически лобизъм прикрит зад уж добри бюджетни намерения. А ползите от придърпването и управлението на финансов ресурс в размер на 8–10 млрд. лв. годишно въобще няма да коментирам, това може да съобрази и всеки случайно попитан на улицата.“  […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *