Ново съмнение – ефикасни ли са пробиотиците?

Lactobacillus bulgaricus

Сн.; уикипедия

Изследване, чиито резултати са публикувани в списание Cell, са на път да потвърдят мнението на руските учени, че пробиотиците не лекуват нищо и няма полза от използването им.

Пробиотиците, наричани още „живи лекарства“, са микроорганизми, които се заселват в чревния тракт на човека и оказват положителен ефект върху неговото здраве.

Досега се смяташе, че пробиотиците стимулират имунната система, синтезират различни, ефикасни срещу инфекциите вещества, пречат на вредните бактерии в стената на червата, които подтискат развитието на ръста, укрепват чревната мукоза и я правят устойчива срещу различни инфекциозни фактори, синтезират витамини от група Б, необходими за здрава кожа, за нервната система, в борбата срещу анемиите и др.

Изследването показало, че пробиотиците, които се намират нормално в киселото мляко, кефира или кисело зеле, могат да се отразят негативно върху възстановяването на нормалната чревна флора.

Авторите на проучването са провели серия от ендоскопски и колноскопски изследвания, вземайки образци от микрофлората у човека преди и след приемането на пробиотици. Друга група хора са получили микроорганизми, които били взети от техния чревен тракт, преди употребата на антибиотици.

Според резултатите микробиомът на хората, получавали пробиотици пострадал сериозно. След като пробиотиците колонизирали червата, те подтиснали възстановяването на нормалната чревна флора, увредена от антибиотиците. Освен това нарушили и експресията на гена, т.е. процеса на синтез на белтъците на ДНК.

В групата на тези, които, след антибиотиците, не получавали пробиотик, а собствени бактерии, възстановяването на нормалната флора станало занчително по-бързо, в рамките на няколко дни.

Освен това, учените изследвали и изменението на чревната флора под действието на пробиотиците: на едната група били давани пробиотици, на другата – плацебо.

Авторите били изумени от две действия на пробиотиците: у част у хората те просто колонизирали чревния тракт, но у други започнали да променят микробиома и да влияят върху синтезата на ДНК. Това наложило извода, че пробиотиците не бива да се прилагат на еднакво при всички, а е необходим по-индивидуален подход.
Настоящото изследване нямало отношение към клиничните ефекти на пробиотиците, последното все още предстои.