Адв. д-р Мария Петрова: Ако медицината лекува човека, то правото лекува обществото

Адв. д-р Мария Петрова е основател на LexMedica BG – единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора. Адв. д-р Мария Петрова за втори пореден път стана носител на приза „Най-добър млад учен по медицинско право и етика“, на Световната асоциация по медицинско право и етика, което стана повод за днешния ни разговор. 

– Адв. д-р Петрова, късно снощи се завърнахте от Израел. Поздравявам Ви за високото отличие и благодаря, че въпреки умората, приехте да отговорите на въпросите на LexMedica News.  И тази година се връщате с наградата „Най-добър млад учен в областта на медицинското право“, връчена Ви от Световната асоциация по медицинско право, което безспорно е признание и успех. Разкажете ни по-подробно как се стигна дотук.

– Благодаря много. Световната асоциация е най-голямата и най-престижна организация обединяваща специалисти в тази областта на медицинското право. Аз съм член на тази организация. Асоциацията е основана през 1967-ма година и от тогава до сега не престава да бъде двигател и коректор в развитието на медицинското право и етика. Ежегодно Асоциацията организира форуми, на които кани академични и практикуващи специалисти в областта на медицинското право, които да обменят своя опит и идеи.

По традиция в рамките на Световния конгрес, научно жури, по определени академични критерии, присъжда награда за „Най-добър млад учен“ в областта на медицинското право и етика. Темата се презентира на конгреса, но преди това журито се е запознало в детайли с нея и е провело събеседване, което е сериозно „препитване“, включващо въпроси по презентираната теми в световен мащаб, т.е. не само особености на правото и процеса в България, но и в Европа и света.

Снимка: LexMedica News

– Каква беше Вашата тема тази година и защо се спряхте на  нея?  

– Темата, което избрах е „Медицинският туризъм – право на здраве или възможност за заобикаляне на закона“, проблем, който е в професионалното ми полезрение отдавна. Хората, водени от икономически интереси, или търсейки по-достъпна и качествена медицинска помощ, или услуги, които не са позволени в тяхната страната, прибягват до такива в чужбина, което по-късно им създава проблеми, прави ги уязвими пред закона. Това е глобален проблем, който ще има своето развитие и в бъдеще.

Медицинският туризъм е едно по-тясно понятие на здравния туризъм – пациенти, които избират да пътуват през граница, в чужбина, за да получат лечение. От една страна медицинският туризъм се явява уникална възможност за гарантиране „правото на здраве“, от друга крие риск за „заобикаляне на закона“, тъй като липсва глобална стратегия и уредба.

– Какво имате предвид?

– До преди няколко години, като се кажеше медицински туризъм, се говореше повече за проблеми като лошата медицинска практика, правен режим и регулация на посредническите фирми за медицински туризъм, обхватът на застраховките и т.н.  Днес проблемите придобиха по-друг характер и мащаб. Понятието „медицински туризъм“ вече все по-често се свързва с инвитро процедури, трансплантации, сурогатно майчинство, декларации пациентът „да не бъде ресусцитиран“, евтаназия и други. Много често това се прави да се преодолее забраната в дадена страна, без пациентът да си дава сметка, че може да попадне под ударите на закона, дори да се окаже престъпник.

– От кого Ви беше връчена наградата?

– Наградата ми беше връчена от проф. Thomas Noguchi, президентът на Световната асоциация и проф. Thierry Vansweevelt, председател на научното жури. Възхищавам се от енергията на проф. Ногучи, който, въпреки навършените 91 години, се отличава с изключителна активност и компетентност по актуалните проблеми. Проф. Vansweevelt, е преподавател по гражданско право в Университета в Антверпен – Белгия, ръководител е на секцията по Медицинско право в същия университет.

– Получавате отличието за втора поредна година, очаквахте ли го?

– Ако кажа, че не съм го желала и не съм го очаквала, означава, че не съм искрена. Когато човек е заявил участие на толкова сериозен форум, отива с нагласата да покаже на какво е способен и да бъде оценен. Никой не участва, за да загуби.

– Миналата година бяхте удостоена с отличието, не си ли помислихте, че ако тази година не успеете, това ще потъмни блясъка на миналогодишната Ви награда?

– Откровено казано, не съм си мислила за това. Сега като ми зададохте въпроса се замислих за миг. Не съм изпитвала притеснения в тази посока, заложих на много силни казуси и дела, в които съм вземала участие като адвокат, на актуална, добре структурирана и обоснована тема. След вашия въпрос сега ми хрумна, че може би подсъзнателно съм залагала повече на постерната си разработка, защото освен с доклад участвах и с постер на тема: „Пост-мортална асистирана репродукция – етични и правни аспекти.“ Това е възможност за репродуциране с помощта на асистираната репродукция след смъртта на даден индивид. Колегите от Израел проявиха голям интерес, защото при тях това е практика – 24 часа след смъртта на войник например, може да се вземе генетичен материал и да се „направи“ дете. Върховният им съд е имал възможност да се произнесе по много и все интересни казуси. Но определено имах съмнение до последния момент, защото изслушах много силни презентации.

– Един провокативен въпрос, две последователни награди не омаловажат ли успеха? Не създават ли усещане, че е лесно да се постигне?

– Провокацията идва от Вас и аз ще Ви отговоря провокативно! Това, че Шумахер е седем пъти световен шампион, не направи Формула 1 по-несериозно състезание или титлата по-маловажна! Просто доказва, че е най-добрият пилот! Ако е толкова лесно, пожелавам на всички да го постигнат и повторят.

– Имаше ли други участници предизвикали Вашия интерес? 

– Разбира се, традиционно силно участие на колегите от Азия! За пореден път показаха, че при тях „няма невъзможни неща“ – например много интересни разработки в сферата на генното селектиране и модификации. Перу, Бразилия и Нигерия ме изненадаха с провокативни казуси и интересна съдебна практика. Колегите от Щатите бяха наблегнали на интересна тема за правни регулации, които могат да ограничат антибиотичната резистентност, един също важен световен проблем. Колегите от Турция и Русия показаха много задълбочени разработки, колегите от Белгия имаха доста силно представяне, както като численост, така и като теми.

– Къде сме ние българите на „световната карта“ на медицинското право? 

– Мисля, че отмина времето, в което медицинското право у нас се отричаше и неглижираше. Все още има  колеги, които го приемат като пазарна ниша, но има и такива, които действително полагат усилия да се развиват в тази област.

– А сега на къде?

– Продължавам да работя, това което правя и до сега. При цялото ми уважение към академичната общност и теоретиците в областта на медицинското право, аз предпочитам да съм действащ адвокат. За мен предизвикателството са интересните казуси и съдебната зала. Разбира се, ще се готвя за следващия Световен конгрес в Япония. А в по-краткосрочен план – след два дни ми предстои участие в конференция в Базел, Швейцария.

– Един въпрос, който задавам на всички събеседници – не сте ли мислила за кариера в чужбина, хора с Вашата квалификация не са много?

– Получавала съм предложения, продължавам да получавам, но тук се чувствам на мястото си. Поне за сега – не мисля. От време на време приемам предложения на университети в чужбина да изнасям лекции или курсове.

– Удовлетворена ли сте от себе си?

– В различни аспекти, до различна степен. Винаги може повече, но категорично не се оплаквам.

– Вероятно и друг път са Ви питали, но какво е общото и различното между правото и медицината?

– Сходните им черти безспорно са много – и двете изискват специфични познания, които непрекъснато трябва да се обновяват, комбинативна мисъл, услужлива памет и навременна, точна реакция. И двете са свързани с огромна отговорност. Ако медицината лекува човека, то правото лекува обществото.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Адв. д-р Мария Петрова завършила е Хуманна медицина в Медицински университет – София и  Право в Юридическия факултет Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистратура по Здравен мениджмънт и обществено здраве. Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „Медицинско право“, „Европейско здравно право“, „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването“, „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки“.
Работила е като експерт по здравеопазването в Институцията на омбудсмана на Република България, като правен консултант в неправителствени организации, Национална пациентска организация,Българска асоциация за закрила на пациентите, Български Хелзинкски комитет, била е  независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства. Правен консултант е на „Партньорство за здраве“, консултативен орган към Министерски съвет.
Член е на Софийска адвокатска колегия и Международния съюз на адвокатите, от където многократно е канена за лектор на конференции и семинари в областта на медицинското право – лекарски/медицински грешки, застраховка гражданска отговорност за професионален риск при практикуващите медицинска дейност, договори за медицински услуги/помощ и др.
Ангажирана е и е допринесла за решаването на проблемите на хора с хронични и редки заболявания, за осигуряването снабдяването с лекарства в отдалечени и малки населени места,  за подобряване структурата и функциите на органите на медицинска експертиза, била е пряко ангажирана с проблемите, свързани с регулативните стандарти и закриването на болнични заведения в страната. Има богат опит с нормативната уредба в сферата на здравеопазването.
Участва в научни форуми на лекари и юристи, в които се стреми да обединява двете съсловия в общите им проблеми за каузата на справедливостта в здравеопазването. Автор е на редица статии в областта на медицинското право.