Из закачките на Ив.Л*.: За риба ходиш ли все още, ходиш ли?

Както знаете, на „Веслец“ е психодиспансерът.
Всеки трети-четвърти по улицата идва оттам.
(от което едва ли може да се направи някакъв обезпокоителен извод)
Срещам разни телевизионери, политици, дори фб-приятели, но си имам едно наум какво ги води насам.
С един приятел си кимаме от доста време от отсрещния тротоар. Обаче днес почти се сблъскахме челно и щем не щем се наложи от куртоазия да разменим по някой и друг лаф. Пък то ни се сблажи, моите приятели са ценни и накрая, преди да се разделим, той вика:
– Абе я кажи честно, ти нали не идваш оттам?
Викам:
– Тоя па! Айде стига глупости! А ти?
– Стига де! На такъв ли ти приличам?
– Не. Ма де да знам, вардя се!
– Виж колко време сме загубили в недоверие, вместо …
– Да бе!
Разделихме се с широка усмивка и с обещание да си контактуваме вече редовно. И точно в този момент той се сеща нещо и извиква след мен:
– А за риба ходиш ли все още, ходиш ли?

…..
А аз само разказвам за чичките, дето ходят за риба.
И пак се загнездиха у мене едни съмнения.
Щото на някои ачик ачик им личи, че не са от мира сего, но има и други, дето си изглеждат съвсем нормални, пък…

––––––––––––––––

Худ.: Арх. Ивелин Любенов 

Ив. Л.* – Ивелин Любенов не е лекар. Той е архитект. И художник.  И писател или по-точно разказвач. Освен това той е наблюдател и анализатор на света около нас. Той е забавен, без да е досаден. Той внушава, без да натрапва. Вижда, без да си завира носа. Разсмива, без да разплаква. Той е много неща наведнъж, но не е пенкелер. Предлагам Ви последната му незлоблива закачка с нас, лекарите, представена чрез неговите „чички“.