Проф. Л. Аврамов: По фалшифицирани под комерсиален натиск резултати се създават медицински стандарти
„Къде е мъдростта, която сме загубили в знанието и къде е знанието, което сме загубили в информацията?“ – този философски въпрос на Томас Елиът, поставен преди повече от 80 години придобива съдбоносен характер в контекста на две революции – третата научна революция, наречена „геномна“ и информационната супермагистрала, за която Бил Гейтс казва – „Днес ние се отправяме в нов велик път. Никой не може да предвиди къде ще попаднем по този път, но аз съм уверен, че тази революция ще докосне огромен брой хора и ще придвижи обществото далеч напред“. Информационната лавина обаче създава проблем за подбор на качествена и достоверна информация, което във висша степен се отнася към медицинската наука и превръщането на достиженията й в клинична практика. Познанието за кода на живота предоставя в ръцете на човека огромното предизвикателство да бъде преведено това богатство от информация за здравето и болестта в ефективни диагностични и лечебни технологии.
„По света се издават над 30 000 биомедицински списания и само 1% от статиите в тях са научно обосновани. Само около 15% от медицинските интервенции се подкрепят от здрави научни доказателства“, утвърждава Дейвид Еди, професор по здравна политика и мениджмънт в университета „Дюк“ в Северна Каролина.
На основата на недостоверни, а често фалшифицирани под комерсиален натиск научни данни, се утвърждават медицински стандарти, с претенциите че предоставят най-добро качество на лечение. В най-висока степен това се отнася за „най-скъпите“ заболявания – хронични и онкологични.
Така наречената „конвенционална медицина“ се базира на така наречените „клинични проучвания“. Сравняват се две групи пациенти, едната подложена на лечение, а другата контролна. Резултатите се отчитат по отношение на разликата в преживяемост или смъртност в двете групи. Счита се, че това е най-достоверният метод за преценка на ефективността на лечението и статистическите данни са основание за приемането или отхвърлянето на даден метод. За съжаление този подход страда от дълбок дефицит на достоверност поради много причини. Съвременните технически възможности за ранна диагностика водят до включването в общата статистика на предракови състояния, които не винаги водят до раково развитие и без лечение. Така от една страна се увеличава броят на болните, а от друга намалява броя на смъртните случаи. Вземат се под внимание само смъртните случаи непосредствено след лечението, като се пропускат вторичните или късни усложнения, водещи до смърт. Не се взема предвид фактът, че лъчетерапията и химиотерапията имат кардиотоксичен и карциногенен ефект, който десетки пъти увеличава вероятността за сърдечносъдови проблеми и вторични тумори в последващите години. И най-лошото – не се прави разлика между смъртността поради развитие на самото заболяване и смъртността предизвикана от лечението.
А тук научните данни са потресаващи! В списание Australian Journal of Clinical Oncology e публикуван анализ на резултатите от всички проучвания, отразени в Австралийския и Американски раков регистър. Резултатите показват, че химиотерапията има принос към 5-годишната преживяемост 2,3% за Австралия и 2,1% за САЩ. Нещо повече, при най-често срещаните тумори, рак на бял дроб, ректум, гърда, простатна жлеза и меланом преживяемостта е 1,6%. Същевременно в British Journal of Cancer се доказва, че при лекуваните с химиотерапия 7,5% от смъртността е по причина на химиотерапията.
Независимо от систематичното нарушаване на основния принцип на Хипократ, който е основа на клетвата, която дава всеки медик „Първо, не причинявай вреда“ все повече и все по-скъпи клетъчни отрови получават статута на лекарства, въпреки че е ясно, че дори и в случаите когато имат частичен ефект, тежко увреждат имунната и други системи на организма. Защитата на този подход и утвърждаването му като единствено научен, превръща самата наука в съвременно суеверие. Криворазбраната вярност към „науката“ придобива войнствени размери и всяко лечение, което не отговаря на новите научни догми се обявява за шарлатанско. Платени от мощните фармацевтични монополи лекари, пациентски организации и здравни администрации воюват срещу всяко неконвенционално лечение, особено когато е с доказани предимства пред безмозъчните стандарти.
Като всяко суеверие „чистата наука” има своите рицари. В българското медийно пространство те се наричат ФИБРО – Фондация „Инициатива за българско рационално общество“, които сами се обявяват за критично мислещи българи, защитаващи научния метод. Група млади хора, въоръжени с оскъдните си познания по всички медийни и медицински въпроси обясняват ролята на журналистиката и науката в обществото като поднасяне на обективни факти, но не се въздържат от тенденциозни коментари върху непроверени факти и съвети по отношение на онколечения, по които познанията им са нулеви. Както отбелязва читател в собствения им форум, самите те не оценяват опасностите, които създават за болните с некомпетентните си внушения и са съучастници в дезинформацията и заблуждаващата журналистика. Иронията се състои в това, че на интернет страницата на ФИБРО може да бъде намерен текстът „Какво е „склонност за потвърждаване?“, която представлява предразположение на хората да дават предимство точно на онази информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, без значение дали е вярна, като се отхвърля всяка друга информация, която противоречи на утвърдените вече вярвания и убеждения. Това когнитивно разстройство е в основата на борбата на ФИБРО за утвърждаване на псевдонаучния догматизъм и за съжаление екипът им не го осъзнава.
Ярко доказателство за двойните стандарти в „научната медицина“ е съвпадението на две важни медицински събития. В рамките на няколко дни медиите оповестиха постигане на пълна ремисия при две жени с рак на гърдата в последен стадий.
Първият случай е представен от изследователски екип на Националния онкологичен институт в Бетесда и университета Ричмънд, САЩ. Резултатите са разгласени от всички специализирани и масови медии по цял свят. The Guardians пише – „Жена с напреднал рак на гърдата, който се е разпространил навсякъде в тялото й, е напълно излекувана от болестта. „Екип от изследователи спаси живота на жена с терминален рак на гърдата, използвайки експериментално ново лечение, което се смята че е за първи път в света“. Пациентката е Джуди Перкинс, от Флорида. Тя е на 49 години, когато е избрана за новата радикална терапия, след като преди това стандартно лечение с химиотерапия не успява да спре развитието на тумора в дясната й гърда и разпространяването му в черния дроб и други части на тялото й. Според BBC News – „Когато тялото на Джуди Пъркинс не реагира на текущите ракови терапии, лекарите й казали, че има три месеца живот“. Д-р Ласло Радвани, новият президент и научен директор на Института за ракови изследвания в Онтарио, Канада заявява, че това е „безпрецедентен резултат при подобен рак на гърдата“.
Само два дни по-късно информационният портал Дир.бг публикува съобщение, че за първи път в световната практика, в България, е извършено успешно комбинирано лечение на жена с рак на гърдата по методика на интегративната онкология. Съобщението е на лекуващия лекар на жената д-р Иван Маслев. Пациентката – М.К. на 40 години, постъпва в здравното заведение в крайно напреднал стадий на онкологично заболяване. Преди това е подложена на оперативно лечение – радикална мастектомия, която е извършена през месец ноември 2016 г. В състояние на невъзможност да се обслужва, силно изразената болкова симптоматика, затруднения в дишането, влошени кръвни и биохимични показатели, вторични ерозии по кожата, белодробно разпространение и множествени метастатични изменения в костите, очакваната преживяемост на пациентката при такава находка не би могла да бъде повече от 2 до 3 месеца. След като се запознава с възможностите на интегративната онкология, болната решава да се подложи на алтернативната възможност за лечение, в единствения медицински център в София, който съчетава методите на класическата и интегративна медицина при провеждането на лечение на онкоболни. След проведеното лечение контролните изследвания с всички съвременни клинични и образни методи показват пълно отсъствие на тумор и метастази. Пациентката е възстановила двигателната си активност, шофира личния си автомобил и редовно посещава клиниката за профилактични прегледи.
Какви са пътищата за извеждане на двете пациентки, изпаднали в идентично, изключително тежко състояние, което в медицинските протоколи се определя като „терминално“?
Джуди Пъркинс е била включена в клинично изпитване на експериментална терапия, разработена от изследователи от Националния раков институт на САЩ, която представлява вземане на бели кръвни клетки от туморите на пациентите, подбира се специфична подгрупа, която се оценява като най-ефективна в борбата с тумора, размножава се в лабораторни условия в големи количества и клетките се връщат обратно в пациента. Тези клетки се наричат, туморно инфилтриращи лимфоцити, или ТИЛ. В изследването са включени 332 пациента, на възраст от 18 до 70 години, от различен пол и с диагнози – метастазирал рак на храносмилателния тракт, пикочните пътища, гърдите, яйчниците и матката. Спонсор на изследването е National Cancer Institute (NCI) на Съединените Американски Щати. Цената на изследването не е обявена, но е известно, че бюджета на NCI за 2017 г. възлиза на 5,636 милиарда долара, т.е. отнася се за мултимилионен разход.
Клиничното изпитване е започнало през 2010 г. и първите резултати са публикувани в престижното научно списание, Nature Medical на 4 юни 2018 г. Разбираемото за широката публика описание на терапевтичната методика е представено на интернет-страницата на National Cancer Institute: „Декодират се ДНК и РНК от един от туморите на пациентката, както и на нормална тъкан, за да се установи кои мутации са уникални за нейния рак и са идентифицирани 62 различни мутации в туморните клетки. След това се тестват различни ТИЛ от пациента, за да се открият тези, които разпознават един или повече от тези мутирали протеини. ТИЛ разпознават четири от мутантните протеини и след това тези ТИЛ се размножават и се вливат обратно в пациента. След лечението ракът на тази пациентка изчезна и не се е проявил повече от 22 месеца по-късно“.
Публикуваните резултати се отнасят единствено до лечението на Джуди Пъркинс и се определят като „първия случай, в който пациент с рак на гърдата в късен стадий е лекуван успешно с имунотерапия, която използва собствените имунни клетки на пациента, за да открие и унищожи раковите клетки, които са се образували в организма“. На това основание се прави извода, че – „Този успех дава надежда, че терапията ще действа при повече пациенти с напреднал рак на гърдата и други трудни за лечение ракови заболявания, като например на яйчниците и простатата. Експертите все пак предупреждават, че „лечението се е доказало само при една жена и са необходими клинични изпитвания, за да се види колко ефективна може да бъде терапията при други пациенти с рак“.
Резултатът би могъл да бъде формулиран по малко по-различен начин, например: „Похарчени са милиони долари за лечението на няколко стотин болни. Резултат има само при един от тях. При него са атакувани 4 от 62 туморни мутации и по някаква случайност резултатът е положителен. Това наричаме „революционно постижение“ и са нужни още милиарди долари, за да проверим дали е вярно“. Към това бих добавил и коментара на д-р Стоян Алексов, председател на Българска асоциация по патология и член на УС на Европейската асоциация по патология – „Някой тумори имат ТИЛ други не, ТИЛ от своя страна също са много хетерогенни и зависят от тумора. Фрапантен е случаят с левкемии и лимфоми, това са злокачествени тумори които произлизат от родоначални клетки на самите ТИЛ“. И абсурдът придобива неограничени размери.
Сега да разгледаме случая на М.К., която за разлика от Джуди Пъркинс не желае да става световна знаменитост и ползва пациентското право на защита на личното си име. Въпреки това, тя не отказа интервю с редактора на Дир.бг Лилия Чалева, което беше публикувано на 20 юни 2018 г.
За първи път в световната практика е извършено успешно комбинирано лечение на жена с рак на гърдата с използването на неконвенционалните методи „Инсулин потенцирана терапия“ и „Биомагнитна терапия с магнитни двойки“. След проведени 37 терапевтични сеанса в рамките на 18 месеца, контролните изследвания показват пълно отсъствие на тумор, лимфни и костни метастази. Методиката представя усъвършенстване на публикуваните през 2012 г. резултати на д-р Христо Дамянов и съавтори в престижното международно списание Journal of Cancer Science end Therapy, в което на основа на тригодишен опит се обобщават резултатите от лечението на 200 пациенти с метастатичен рак, при 80% от които се постига ремисия на заболяването. Всички пациенти са след неуспешно конвенционално лечение и с нулев шанс за подобрение по стандартни методи. Опитът обаче показва, че макар и при огромен брой пациенти, вкарани в ремисия при тумори в напреднал метастатичен стадий – 3 и 4, само с инсулин потенцирана терапия не е възможно постигането на пълна клинична ремисия или премахване на тумора, поради факта, че имунната защита е увредена в значителна степен и не е в състояние сама да се справи с остатъчния тумор. По тази причина е разработена комплексна методика, с привличане на Биомагнитна терапия с магнитни двойки, която коригира локалния магнитен дисбаланс, свързан с инвазията на вътрешно-клетъчно размножаващи се паразити – бактерии и вируси, които съвременната наука определя като един от основните фактори за възникване на онкологични заболявания. За получения резултат нито държавата, нито фармацията, нито Националната здравна каса са дали една стотинка. Пациентката е поела изцяло разходите за лечението си. Посочват се и поносимите финансови параметри. Цената на основния десетседмичен курс на лечение е 400 евро на седмица, като в други подобни клиники в Европа достига до 10 000 евро на седмица. Случаят сполучливо илюстрира възможностите на интегративната онкология, чиито резултати от лечението са значително по-добри от „конвенционалните”.
Резултатът би могъл да бъде формулиран по малко по-различен начин, например: За онкоболни в напреднал, метастатичен стадий, единствената, макар ограничена надежда е интегративната онкология.
Представената ситуация е добър повод за размисъл относно механизмите за използване на научните постижения и за оценка, кой от двата подхода е в съответствие с принципите на „медицина, основана на доказателства“ (evidence based medicine).
Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо. На Сократ принадлежи прочутата фраза „Аз знам, че нищо не знам“. Той е смятал, че има едно единствено добро – знанието. И едно единствено зло – невежеството. Съществува обаче и по-голямо зло – знанието, превърнато във войнстваща заблуда, от която користни персони извличат значителни облаги. Понякога в милиардни мащаби.
Проф. Лъчезар Аврамов
Източник: ЦЗПЗ
