Защо трябва да кърмим до три години?

Ирина Захарова. Фото: chimlon.info 

Че кърмата е идеалната храна за новороденото, е всеизвесно, по последни проучвания показват, че ако кърменето, заедно с дохранването продължи до втората година на детето, то това предпазва майката от някои форми на рак, а на бебето осигурява имунна защита. Последната се от чревната флора. Ето какво казва в интервю по темата  професор Ирина Захарова, завеждащ Катедрата по педиатрия към ФГБОУ ДПО РМАНПО*.

– Вярно, че нашите баби са кърмили децата си до 2-3 годишна възраст, но това е било, защото е нямало с какво друго да ги хранят. А днес, когато гладът не съществува, необходимо ли е да се прави това? 

– Майчиното мляко е жива тъкан, която съдържа няколко хиляди компоненти и едва ли някога тя ще може да бъде синтезирана по химичен път. И днес добрите детски млека съдържат около 40 съставки. Освен макронутриентите – белтъците, мазнините, лактозата – и микронутриенти – витамини и соли, кърмата съдържа и няколко групи биологично активни субстанции, които условно можем да разделим на четири групи:

1. Полезни микроорганизми, които заселват тънките черва. Колкото по-разнообразна е чревната флора на новороденото, толкова по-добре, защото именно в тънкото черво се формира 70% от имунната система. Предполага се, че микроорганизмите в кърмата притежават своеобразен генетичен код, който им помага да проникнат в мукозата на тънките черва и да останат с новороденото през целия му живот.
2. Имунни клетки, които предпазват гърдите от мастит.
3. Около 40 вида защитаващи от рак антиканцерогенни комплекси, представляващи по само себе си белтъци и олеинови киселини.
4. Стволови клетки, способни да проникнат в различните органи на кърмачето. Естествено такива не могат да се синтезират по химичен път. Смята се, че тези клетки могат да се съхранят у майката с десетилетия и да я предпазят от захарен диабет и онкологични заболявания.

– Тогава можем да ползваме донорско мляко от „банките за кърма“? 

– Това е алтернатива дотолкова, доколкото млякото е чисто. Т.е. доколкото е изследвано или донорът е сигурен, защото може жената да пуши, да приема някои лекарства, за които ние не знаем. По-важно е обаче друго – кърмата е абсолютно персонифициран продукт, зависим от генетиката на майката и плода. То се мени според физиологичните нужди на бебето. Основната част от чревната флора на новороденото се формира по време на преминаването му през родовия канал. Децата, родени чрез цезарово сечение са лишени от това. затова, децата родени чрез секция трябва да се закърмени веднага след раждането.

– В последно време се говори много за човешкия микробиом. И в контекста за кърмата, за която си мислехме, че знаем всичко. 

– За кърмата се знае много, но далеч не всичко. Учените продължават да откриват все нови и нови факти. Например дълго време не се знаеше коя е третата по обем съставна част след мазнините и лактозата. По пътя на логиката това би трябвало да е белтък. Но не е. Дълго време не знаехме какво е и мислехме, че е страничен продукт на лактозата. Но природата никога не създава ненужни неща. Освен това не се знаеше кои компоненти на кърмата предпазват гърдата от инфекции по време на кърмене и защо самата жена по-малко боледува докато кърми. Едва в началото на 50-те години се появи първата статия за олигозахаридите – сложни захари, състоящи се от 3-30% прости захари, които включват глюкоза, галактоза, фруктоза и други монозахариди. Оказа се, че играят ролята на пробиотици – те са хранителна среда за полезните бактерии в червата на новороденото и стимулират създаването на здравословен микробиом. Има данни, че олигозахаридите могат да предпазват от някои инфекциозни заболявания – не позволяват на „лошите“ микроорганизми да проникват в червата на бебето. Освен това, смята се, че те играят роля за развитие на интелекта му.

– Какво е практическото значение на това откритие? 

– За тези деца, които се кърмят – никакво. Но за тези, които са на изкуствено хранене – голямо. Макар че изкуственото мляко никога няма да замести по стойност и състав естественото, откритието е важно за производството на адаптираните млека. В техният състав трябва да се включат олигозахариди (по начина, по който се синтезират витамините), което, както показват изследванията, помагат за формирането на имунитета, подобно на майчиното мляко.

– Какво изследване е това по-точно? 

– Резултати от едно от най-големите изследвания за ролята на олигозахаридите в кърмата, а именно за 2-фрукозолактозата, публикувано през 2016 г. Проведено с 400 деца, разделени в 4 групи според вида на кърменето. Три групи са получавали смеси: една контролна – без олигозахариди; две – смеси с различна концентрация на 2-фрукозолактоза (2-FL). Четвъртата група е била на естествена кърма. Следени са физическите параметри на новородените – ръст, тегло, обиколко на главата, а също и снижаване на заболяемостта в групата на децата, получаващи 2-FL в сравнение с останалите две контролни групи. Маркерите за възпаление у кърмачетата, получаващи 2-FL били по-ниски от тези на децата в контролната група. Последните съвпадали с резултатите на децата, които били на естествена кърма. Включително и за тази, предназначена за деца в по-следваща възраст.

– Но в по-напреднала възраст децата вече пият козе или краве мляко? 

– Работата е в това, че олигозахаридите се съдържат само в майчиното мляко. У козите и кравите то е съвсем малко и се среща само в първите дни след раждането. Същото се отнася и за макро– и за микронитруидните фактори. Освен това неразредено краве мляко не бива да се дава на деца до три години. Затова е по-добре, ако майката не може да съхрани кърмата си до 2-3 години да се използват специализираните адаптирани млека за съответната възрастова група.

–––––––––

*ФГБОУ ДПО РМАНПО – ФЕДЕРАЛЬНОЕ ГОСУДАРСТВЕННОЕ БЮДЖЕТНОЕ ОБРАЗОВАТЕЛЬНОЕ УЧРЕЖДЕНИЕ ДОПОЛНИТЕЛЬНОГО ПРОФЕССИОНАЛЬНОГО ОБРАЗОВАНИЯ „РОССИЙСКАЯ МЕДИЦИНСКАЯ АКАДЕМИЯ НЕПРЕРЫВНОГО ПРОФЕССИОНАЛЬНОГО ОБРАЗОВАНИЯ“ МИНИСТЕРСТВА ЗДРАВООХРАНЕНИЯ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ.