Българчетата са все по-пълни и все по-болни

 

Доц. Светослав Ханджиев е завършил медицина в МУ – София; Защитил дисертция на тема „Хранителни недоимъци и жлези с вътрешна секреция“ в Институт по хранене при БАН; в периода 2005-2009 г. национален координатор на най-големия европейски проект по проблемите на хранене, затлъстяване и ген – ДИОГЕНЕС. Той ръководи проект за превенция на затлъстяване и диабет тип 2; основател и председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите заболявания „Акад. Ташо Ташев“.

Членува в генералните съвети на IASO и EASО; на Европейската академия на науките по хранене,

Автор на близо 300 научни публикации и 13 книги. 

 

„Българчетата са все по-пълни и все по-болни в сравнение с техните връстници в Европа. Затлъстяването се е увеличило двойно за последните 10 години. В печалната класация по затлъстяване българчетата са на пето място по излишни килограми спрямо връстниците си в Европа”, сподели  доц. д-р Светослав Ханджиев по време на петото издание на “Училище за здраве – за родители, учители и деца”, организирано от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, Българската академия на науката и изкуствата, комплекс “Албена”. Във фокуса на 5-тото “Училище за здраве” бе проектът PREVIEW на Европейския съюз за превенция на затлъстяването и захарен диабет.

Като основна причина за затлъстяването доц. Ханджиев посочва обездвижеността – едва 2% упражняват физическа активност; липсата на спорт, недостатъчен сън – една от основните причини за наднорменото тегло и свързаните с него различни заболявания; безконтролното приемане на безалкохолни напитки, големият размер на ястията в чинията.

Лекарят коментира още, нашите деца са едни от най-затлъстелите в Европа – на 5-то място в среабите от ЕС. Обезпокоителен е факта, че веднъж натрупали килограми, децата трудно ги губят чрез упражнения и физическа активност. Затлъстяването при децата и юношите води до по-големи проблеми в костната система и ставите. В по-късна възраст страдат от сънна апнея, която може да доведе до смърт, както и до различни психологически проблеми.

Над 224 000 българчета имат тегло над нормата, а това води след себе си високата смъртност и разпространение на мозъчния инсулт и инфаркта на миокарда, диабета – болести, пряко свързани с наднорменото тегло. И всичко това започва от ранна детска възраст. Първите 7 години от развитието на човека са много важни. Те включват както научаването на здравословни навици в семейството, така и в детската ясла, детската градина, училището. Места, на които детето изгражда хранителните си навици и се учи на здравословен начин на живот. В детската възраст се коренят проблемите, свързани с храненето, и най-вече грешките в храненето, усвояването на здравословни навици на живот, на двигателната активност, на здрав сън. Последните данни сочат, че нивата на обездвижване са изключително високи и сред децата, и сред възрастните. Стряскащо е, че по последни проучвания 78% от българите над 18-годишна възраст нямат никаква физическа активност. 20% имат някаква, частична физическа активност.

„Профилактиката на затлъстяването е много е проста – правилно хранене и движение“, казва доц. Ханджиев.

Съвременните технологии обездвижиха децата. Всъщност движението е основен компонент на здравословния начин на живот. Необходимо е всеки ден да се ходи пеша между 45 и 60 минути, да се извършват и други двигателни активности като каране на колело, плуване, танци.

Движението не трябва да бъде изключено от живота в градска среда. От изключителна важност за децата е да се движат. Не само в свободното си време, но и в училище. Да има игрища, спортни съоръжения и часовете по физическо да са свързани с реално движение, а не с фиктивно, каквато е практиката в много училища. Движението и правилното хранене са залог за здравето на детето, както и за здравето му в бъдеще. Пълното дете не е здраво дете. Детето с наднормено тегло се превръща във възрастен със здравословни проблеми. Превенцията на детското затлъстяване е превенция на обменните и сърдечносъдови заболявания.
Здравословното меню на българските деца трябва да включва здравословните български продукти, например българското кисело мляко. В края на 19 век руският учен Иля Мечников установява, че най-много дълголетници има в българските планини и свързва този факт с консумацията на българското кисело мляко. През 1933 г. проф. Асен Златаров казва, че киселото мляко е еликсир за младост
По-късно акад. Ташев и неговата школа създадоха редица диетични лечебни режими на базата на киселото мляко за стомашно-чревните заболявания, за дислипидемията – повишения холестерол, и за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Така че децата задължително трябва да консумират както кисело мляко, така и други млечни продукти – сирене, кашкавал, извара.
Също така трябва поне веднъж седмично да се консумира риба и рибни продукти, които са богати на ценни омега мастни киселини. Нашето слънчогледово олио също е качествено и трябва да присъства в менюто. Но задължително трябва да се ограничи употребата на палмови масла и имитиращи подправки.
Друго важно нещо е да бъде намалена консумацията на сол и захар, препоръчва още доц. Ханджиев.