Д-р Стоян Борисов: Недостатъците в здравеопазването да не се прехвърлят върху лекарите

Д-р Стоян Борисов е роден в София. През 1981 г. завършва МУ – София. Работил е последователно като общопрактикуващ лекар в Исперих, в „Бърза помощ“ и Осма поликлиника в София. През 1990 г. придобива специалност по Акушерство и гинекология. От 1991 г. до сега работи в университетска болница „Майчин дом“. През 2015 е избран за главен секретар на БЛС.

През последните години наблюдаваме силно недоверие към здравната система, което рефлектира сериозно върху медицинските лица.
Всеки недостатък на здравеопазването в България бива прехвърлен като негатив към лекарската гилдия, обвинявайки медицинските лица в некомпетентност и непрофесионализъм. Подценяването на ролята на медиците в социума и тяхната компетенция ще донесе огромен негатив за здравеопазването в България и за цялото общество.
Не е редно, още по-малко нормално хората да искат публично „линчуване“ на лекари, преди да има изяснена виновност при настъпил инцидент. Още по-малко следва да се спекулира със скръбта на опечалените семейства на починали пациенти.
Всички ние знаем, че мъката при загубата на близък е огромна, но трябва да бъде ясно, че медицинската професия не е точна наука, не може да се предвижда и прогнозира, поне не 100%. Това е професия с повишен риск от усложнения при интервенции и манипулации и нито стандарт, нито идеално предвидена процедура би спасила атипичен клиничен случай. Трябва ясно да се разбере, че всеки човек следва да бъде неприкосновен от упреци и квалификации, уронващи името и авторитета му, преди да има доказателства за индивидуална виновност.
Този маниер на обществото да търси справедливост, преди да има изяснени факти за вреда, е най-несправедливият подход, на който сме способни. Това нагнетява огромно напрежение между лекари и пациенти, носи голям негатив за цялата система и най-лошото – компрометира лечебно-диагностичния процес. Лекарите не сме врагове на народа. Никой лекар не иска да загуби пациент. Защо не се говори за спасените животи? Защо хубавите примери за добри лекари и големи професионалисти се подминават, а на преден план се извежда само негативът в професията. Разбирам, че винаги мъката е по-голяма от радостта, но нека всеки се замисли колко живота са спасени благодарение на правилно положени медицински грижи.
Аз апелирам за повече търпение, последователност в действията и толерантност. Има отговорни институции, които са ангажирани с разследване и процесуално-наказателните действия при установяване на нарушения във всяка една сфера, така че нека оставим всички да вършат своята работата, без да накърняваме достойнството на никого.
Ясно е, че проблемите в сектора не са малко – има ги и те неотложно трябва да бъдат разрешени, но недоверието и нагнетяването на напрежение към лекарите в България няма да спомогне за това.