Д-р Т. Андреева: Институциите са тези, които трябва да се произнасят за лекарските грешки
Институциите са тези, които трябва да се произнасят за лекарските грешки. Не бива да бъде поощрявана нишката на омраза към лекарите. Хубаво е грешките да се знаят не за да бъдат охулени и линчувани лекарите, да ги мразят пациентите, а за да може други лекари да не допускат такива, коментира в интервю за Dir.bg бившият министър на здравеопазването и акушер-гинеколог д-р Таня Андреева. Тя изрази мнението си пред медията ни за последните случаи, завършили с фатален край на родилки в сливенската и плевенската болници. Д-р Андреева изрази становище относно единните АГ стандарти, ражданията с Форцепс и къде сме ние по отношение на травматизма и смъртността при ражданията.
– Зачестиха смъртните случаи с родилки, макар че всяко раждане е индивидуално, как ще коментирате? След случаите на починала родилка в Плевен и тази в Сливен в общественото пространство остава убеждението, че някакси нещо не е наред в системата…
– Тези случаи винаги са много тежки за коментар, защото никой човек не може да остане безпристрастен, когато има смърт на родилка или на новородено. Въпросът винаги има две страни – едната е тази на пациента, от гледна точка на близките. Това, разбира се, е трагедия. Но тя е трагедия и за лекаря. Някак през последните години, не зная защо, се прави опит да се прокара една разделителна линия, а пациентите и лекарите не са от двете страни, а само от едната. Аз не вярвам да има лекар, който да не преживява тежко загубата на всеки един пациент.
Защото няма лекар, който да не прави всичко възможно в името на това пациентът да си тръгне жив и здрав или поне с подобрение, говоря в общия случай, а не само за акушерството и гинекологията. Тук, обаче не мога да не отворя една много голяма скоба и трябва да кажа, че медицината е изключително тежка и сложна наука, особено в частта акушерство и педиатрия. Там нещата много често се развиват бързо, непредсказуеми са. При започване на едно раждане, което няма никакви индикации, че ще се усложни, то може да завърши и много трагично. За това трябва да се работи в няколко направления – първо хората да знаят какво представлява медицината. Медицината е огромна наука и смятам, че тя не може да бъде изучена до най-малките подробности, защото всеки организъм е много различен.
Всеки от нас носи своите придружаващи заболявания и своята предразположеност към един или друг процес, който може да доведе до усложнения. Ще ви кажа от моята практика, пациенти, които не познавам преди това, се оказват с придружаващи заболявания, изкарани инфекции по време на бременност, много често има пациенти, които не са проследявани по време на бременност. Всъщност тези случаи са много рискови за неудачи по време на раждането. Освен това раждането е състоянието, при което е най-голям рискът да настъпи много бърза кръвозагуба. Кръвозагубата е може би на първо място за загуба на животи при родилки. Тя може да бъде по различни причини – свързано е с патология на плацентата, особеност на матката след раждането и тя да не се контрахира, може да е свързано с разкъсване на родовите пътища или някакво предишно заболяване. Някои от пациентите не казват всичко нито на близките си, нито на лекарите. Искам дебело да подчертая, че няма лекар, който да не направи всичко възможно, за да спаси пациент. Понякога има обстоятелства, с които не можем да се справим, а мъката е за всички.
– Мрежата за съвременна родилна грижа настоява за въвеждане на АГ стандарти, как бихте коментирали? Има ли нужда от постоянно видеонаблюдение в родилните зали, за което се чуват гласове?
– Медицинските стандарти навсякъде по света се изработват от съответните дружества по медицински специалности с участието на национални консултанти, водещи специалисти в съответната специалност. Медицинският стандарт изцяло лежи на науката медицина и там не може да бъдат вкарвани неща, които на някого му се виждат, че е много добре да съществуват. Да кажем като пример видеонаблюдението, на което аз не разбирам точно смисъла му. Това е едната страна. Нека не забравяме, че медицината е наука. Навремето хората са раждали по домовете, тогава не е имало стандарти. Тогава травматизмът и смъртността при раждането и за майката, и за бебето, са в пъти по-чести. Нека не забравяме, че благодарение на развитието на медицината само в последните 20 години смъртността и травматизмът при родилки и новородени е намалял с повече от 2 пъти. Успоредно с това трябва да говорим и за отношението на целия медицински екип – лекарки, акушерки, сестри към пациентите. Според мен, хората много по-често оценяват това, отколкото чистата медицинска експертност. По-скоро за тях е важно кой как се е отнесъл, какво им е казал, по какъв начин е подпомогнал тяхното най-вече емоционално състояние. Истината е, че раждането е изключително сериозен стрес, както за родилката, така и за лекаря и акушерката, която води раждането.
Новите идеи идват обикновено от страна на пациентски организации. В България не може да бъде приет единен стандарт за акушерство и гинекология, защото всеки който се предложи от Министерство на здравеопазването, бива атакуван в съда от хора извън медицинската гилдия. А това не е политически документ, той се прави от водещи лекари в съответната специалност в България. Но аз смятам, че стандартите трябва да бъдат оставени на лекарите. Всеки стандарт, който се създава през последните години, включително и в моя мандат и след това, обикновено пада в съда, защото някой нещо измисля, че не е правилно и това са най-често тип пациентски организации. С цялото ми уважение към пациента и с моята лична болка като човек, не говоря като лекар, защото това е съсипващо в ръцете ти да умре пациент, трябва да кажа, че в България трябва да има ред в нещата. Науката се прави от хора, които са учили и работят това десетки години. Колкото до отношението към пациента, грижата за него, чувството му за сигурност, там вече можем да приемем или отхвърлим предложения на пациентски организации. Тук пак идва предложението за постоянното видеонаблюдение, което не виждам как би могло да се приложи.
– Спори се дали Форцепсът не е остарял метод, в много страни като Франция, Испания той е забранен, трябва ли да се прилага у нас? Не са ли остарели методите ни в акушерството?
– Навсякъде по света нормалните раждания се извършват от акушерки, лекарят присъства, за да може в случай на усложнение, на нужда, на промяна от нормалния път на раждане, той да се намеси и да вземе бързо мерки, така че раждането да приключи бързо и успешно. Изборът на съответния метод зависи от определени индикации, като например: когато пациентката отказва да напъва, когато бебето е на изхода на таза и падат тоновете му и то изпитва някакво страдание. В този момент, ако раждането не може да завърши бързо по естествения механизъм, лекарят е длъжен по медицински стандарт максимално бързо да го завърши в интерес на бебето. Това обикновено по света се случва по няколко начина: чрез налагане на Форцепс или чрез вакуум. Различни са школите по света, при някои има предимство налагането на Форцепс, при други предимство има налагането на вакуум. У нас всяка болница е възприела за себе си определен тип поведение. В болницата, в която аз работя – „Шейново“, ние обикновено завършваме тези раждания с вакуум, не налагаме Форцепс. Има случаи, в които се вижда, че раждането не може да завърши по естествен път и тогава се пристъпва към Цезерово сечение. Тези дни четох във фейсбук един колега беше написал „медицината не е математика“ и така е. Стандартът е алгоритъм, който акушер-гинекологът спазва, но преценката изцяло зависи от опита на лекаря. И тук ние по-скоро трябва да работим върху това да има по-нататъшно усъвършенстване и развитие на лекари и акушерки, за да може всяка новост да бъде обсъждана, бързо да бъде възприемана и прилагана в нашите клиники по акушерство и гинекология. Това е пътят.
– Казахте, че с два пъти е намаляла смъртността и травматизмът при родилките и новородените, къде все пак стоим по този показател в сравнение с другите страни?
– В Европа ние сме на едно средно ниво. Попадна ми една статистика, която ми предстои да проверя, че при нас смъртните случаи на родилки са по-малко, отколкото в САЩ. Разбира се там населението е много по-голямо, но смъртността се изчислява на 100 000 раждания, така че процентно при нас е по-малка смъртността. Има, разбира се, върху какво да се работи чисто медицински.
Аз също съм губила близки хора, боляло ме е, плакала съм, но никога не съм тръгвала да обвинявам някого преди да зная какво се е случило конкретно. Вероятно има случаи на лекарска грешка. Хубаво е грешките да се знаят не за да бъдат охулени и линчувани лекарите, да ги мразят пациентите, а за да може други лекари да не допускат такива. В крайна сметка сме и хора, всеки може в някакъв момент в критична ситуация да подцени нещо, което се случва с пациента. Но това всеки лекар да бъде публично линчуван и разкъсван за това, че е имал някаква неудача, колкото и човек да го боли, трябва да запази разум в тази ситуация. Дали има лекарска грешка, има съответно институции, които ще установят и ще произнесат тази толкова болезнена дума „вина“ и всеки ще получи това, което заслужава.
В медицината има болести, има усложнения, има смърт. Трябва да сме внимателни, когато се говори за подобен род случаи, защото в следващите дни и в сливенската, и в плевенската болница предстои да раждат жени.
В медицинската практика ще продължат да умират хора, колкото и да е тъжно. Ние трябва да работим върху това тези случаи все повече да намаляват. Ако кажем, че сега за година губим 6-7 родилки, то следващите десет години, тези данни трябва да намалеят поне на половина. Не трябва да се забравя и че в медицината има състояния, които лекарите не могат да предвидят, за да ги преодолеят или да ги превантират, когато работят с пациентите си.
Иска ми се да говорим много повече за успехите в медицината и за хилядите спасени пациенти.
Не бива да бъде поощрявана нишката на омраза към лекарите. Хубаво е грешките да се знаят не за да бъдат охулени и линчувани лекарите, да ги мразят пациентите, а за да може други лекари да не допускат такива, коментира в интервю за Dir.bg бившият министър на здравеопазването и акушер-гинеколог д-р Таня Андреева. Тя изрази мнението си пред медията ни за последните случаи, завършили с фатален край на родилки в сливенската и плевенската болници. Д-р Андреева изрази становище относно единните АГ стандарти, ражданията с Форцепс и къде сме ние по отношение на травматизма и смъртността при ражданията.
– Зачестиха смъртните случаи с родилки, макар че всяко раждане е индивидуално, как ще коментирате? След случаите на починала родилка в Плевен и тази в Сливен в общественото пространство остава убеждението, че някакси нещо не е наред в системата…
– Тези случаи винаги са много тежки за коментар, защото никой човек не може да остане безпристрастен, когато има смърт на родилка или на новородено. Въпросът винаги има две страни – едната е тази на пациента, от гледна точка на близките. Това, разбира се, е трагедия. Но тя е трагедия и за лекаря. Някак през последните години, не зная защо, се прави опит да се прокара една разделителна линия, а пациентите и лекарите не са от двете страни, а само от едната. Аз не вярвам да има лекар, който да не преживява тежко загубата на всеки един пациент.
Защото няма лекар, който да не прави всичко възможно в името на това пациентът да си тръгне жив и здрав или поне с подобрение, говоря в общия случай, а не само за акушерството и гинекологията. Тук, обаче не мога да не отворя една много голяма скоба и трябва да кажа, че медицината е изключително тежка и сложна наука, особено в частта акушерство и педиатрия. Там нещата много често се развиват бързо, непредсказуеми са. При започване на едно раждане, което няма никакви индикации, че ще се усложни, то може да завърши и много трагично. За това трябва да се работи в няколко направления – първо хората да знаят какво представлява медицината. Медицината е огромна наука и смятам, че тя не може да бъде изучена до най-малките подробности, защото всеки организъм е много различен.
Всеки от нас носи своите придружаващи заболявания и своята предразположеност към един или друг процес, който може да доведе до усложнения. Ще ви кажа от моята практика, пациенти, които не познавам преди това, се оказват с придружаващи заболявания, изкарани инфекции по време на бременност, много често има пациенти, които не са проследявани по време на бременност. Всъщност тези случаи са много рискови за неудачи по време на раждането. Освен това раждането е състоянието, при което е най-голям рискът да настъпи много бърза кръвозагуба. Кръвозагубата е може би на първо място за загуба на животи при родилки. Тя може да бъде по различни причини – свързано е с патология на плацентата, особеност на матката след раждането и тя да не се контрахира, може да е свързано с разкъсване на родовите пътища или някакво предишно заболяване. Някои от пациентите не казват всичко нито на близките си, нито на лекарите. Искам дебело да подчертая, че няма лекар, който да не направи всичко възможно, за да спаси пациент. Понякога има обстоятелства, с които не можем да се справим, а мъката е за всички.
– Мрежата за съвременна родилна грижа настоява за въвеждане на АГ стандарти, как бихте коментирали? Има ли нужда от постоянно видеонаблюдение в родилните зали, за което се чуват гласове?
– Медицинските стандарти навсякъде по света се изработват от съответните дружества по медицински специалности с участието на национални консултанти, водещи специалисти в съответната специалност. Медицинският стандарт изцяло лежи на науката медицина и там не може да бъдат вкарвани неща, които на някого му се виждат, че е много добре да съществуват. Да кажем като пример видеонаблюдението, на което аз не разбирам точно смисъла му. Това е едната страна. Нека не забравяме, че медицината е наука. Навремето хората са раждали по домовете, тогава не е имало стандарти. Тогава травматизмът и смъртността при раждането и за майката, и за бебето, са в пъти по-чести. Нека не забравяме, че благодарение на развитието на медицината само в последните 20 години смъртността и травматизмът при родилки и новородени е намалял с повече от 2 пъти. Успоредно с това трябва да говорим и за отношението на целия медицински екип – лекарки, акушерки, сестри към пациентите. Според мен, хората много по-често оценяват това, отколкото чистата медицинска експертност. По-скоро за тях е важно кой как се е отнесъл, какво им е казал, по какъв начин е подпомогнал тяхното най-вече емоционално състояние. Истината е, че раждането е изключително сериозен стрес, както за родилката, така и за лекаря и акушерката, която води раждането.
Новите идеи идват обикновено от страна на пациентски организации. В България не може да бъде приет единен стандарт за акушерство и гинекология, защото всеки който се предложи от Министерство на здравеопазването, бива атакуван в съда от хора извън медицинската гилдия. А това не е политически документ, той се прави от водещи лекари в съответната специалност в България. Но аз смятам, че стандартите трябва да бъдат оставени на лекарите. Всеки стандарт, който се създава през последните години, включително и в моя мандат и след това, обикновено пада в съда, защото някой нещо измисля, че не е правилно и това са най-често тип пациентски организации. С цялото ми уважение към пациента и с моята лична болка като човек, не говоря като лекар, защото това е съсипващо в ръцете ти да умре пациент, трябва да кажа, че в България трябва да има ред в нещата. Науката се прави от хора, които са учили и работят това десетки години. Колкото до отношението към пациента, грижата за него, чувството му за сигурност, там вече можем да приемем или отхвърлим предложения на пациентски организации. Тук пак идва предложението за постоянното видеонаблюдение, което не виждам как би могло да се приложи.
– Спори се дали Форцепсът не е остарял метод, в много страни като Франция, Испания той е забранен, трябва ли да се прилага у нас? Не са ли остарели методите ни в акушерството?
– Навсякъде по света нормалните раждания се извършват от акушерки, лекарят присъства, за да може в случай на усложнение, на нужда, на промяна от нормалния път на раждане, той да се намеси и да вземе бързо мерки, така че раждането да приключи бързо и успешно. Изборът на съответния метод зависи от определени индикации, като например: когато пациентката отказва да напъва, когато бебето е на изхода на таза и падат тоновете му и то изпитва някакво страдание. В този момент, ако раждането не може да завърши бързо по естествения механизъм, лекарят е длъжен по медицински стандарт максимално бързо да го завърши в интерес на бебето. Това обикновено по света се случва по няколко начина: чрез налагане на Форцепс или чрез вакуум. Различни са школите по света, при някои има предимство налагането на Форцепс, при други предимство има налагането на вакуум. У нас всяка болница е възприела за себе си определен тип поведение. В болницата, в която аз работя – „Шейново“, ние обикновено завършваме тези раждания с вакуум, не налагаме Форцепс. Има случаи, в които се вижда, че раждането не може да завърши по естествен път и тогава се пристъпва към Цезарово сечение. Тези дни четох във фейсбук един колега беше написал „медицината не е математика“ и така е. Стандартът е алгоритъм, който акушер-гинекологът спазва, но преценката изцяло зависи от опита на лекаря. И тук ние по-скоро трябва да работим върху това да има по-нататъшно усъвършенстване и развитие на лекари и акушерки, за да може всяка новост да бъде обсъждана, бързо да бъде възприемана и прилагана в нашите клиники по акушерство и гинекология. Това е пътят.
– Казахте, че с два пъти е намаляла смъртността и травматизмът при родилките и новородените, къде все пак стоим по този показател в сравнение с другите страни?
– В Европа ние сме на едно средно ниво. Попадна ми една статистика, която ми предстои да проверя, че при нас смъртните случаи на родилки са по-малко, отколкото в САЩ. Разбира се там населението е много по-голямо, но смъртността се изчислява на 100 000 раждания, така че процентно при нас е по-малка смъртността. Има, разбира се, върху какво да се работи чисто медицински.
Аз също съм губила близки хора, боляло ме е, плакала съм, но никога не съм тръгвала да обвинявам някого преди да зная какво се е случило конкретно. Вероятно има случаи на лекарска грешка. Хубаво е грешките да се знаят не за да бъдат охулени и линчувани лекарите, да ги мразят пациентите, а за да може други лекари да не допускат такива. В крайна сметка сме и хора, всеки може в някакъв момент в критична ситуация да подцени нещо, което се случва с пациента. Но това всеки лекар да бъде публично линчуван и разкъсван за това, че е имал някаква неудача, колкото и човек да го боли, трябва да запази разум в тази ситуация. Дали има лекарска грешка, има съответно институции, които ще установят и ще произнесат тази толкова болезнена дума „вина“ и всеки ще получи това, което заслужава.
В медицината има болести, има усложнения, има смърт. Трябва да сме внимателни, когато се говори за подобен род случаи, защото в следващите дни и в сливенската, и в плевенската болница предстои да раждат жени.
В медицинската практика ще продължат да умират хора, колкото и да е тъжно. Ние трябва да работим върху това тези случаи все повече да намаляват. Ако кажем, че сега за година губим 6-7 родилки, то следващите десет години, тези данни трябва да намалеят поне на половина. Не трябва да се забравя и че в медицината има състояния, които лекарите не могат да предвидят, за да ги преодолеят или да ги превантират, когато работят с пациентите си.
Иска ми се да говорим много повече за успехите в медицината и за хилядите спасени пациенти.
Източник: Dir.bg
