Психолог: Кога жените посягат към алкохола

 

Дорота Жултовска – Първулова е психолог – терапевт, работещ предимно по проблемите на алкохолизма при жените. Ето как  г-жа Първулова представя себе си пред читателите на LexMedica News : „Започнах обучението си в областта на човешката психика в начало на осемдесетте години, когато като студентка на Варшавския Университет бях изпратена да уча в  Педагогическия институт в Санкт Петербург, Русия, специалност дефектология. Завърших магистратура по психология в Софийския Университет през 1991 г.

Дълги години се занимавах с консултиране и терапия на зависими от алкохол, наркотици, хазарт и техните близки. Имах възможност да се обучавам в авторитетни институции и от водещите специалисти в сферата на психичното здраве като: Института по психиатрия и неврология, Варшава, Полша; Casa Familia Rosetta – Средиземноморски институт за тренинг и изследвания по терапия и психотерапия, Италия; КETHEA – Център за терапия на зависими хора, Гърция;  Медицинския департамент на Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ.“

– Г-жо Първулова, ще говорим за алкохолизма при жените, но преди това нека да кажем няколко думи за професията на психолога. 

– Основната роля на терапевт-психолога е да извърви заедно с пациента дългия път на желаната промяна. 

Моята професионална задача е да подпомогна пациента в трудния процес на себеопознаване. Причините за личностния проблем могат да бъдат открити, както във вече забравеното, така и в настоящото поведение и социални контакти на пациента. Разбирането на проблема, неговото вербализиране и анализиране са условие за намирането на решение и сили за промяна.

– Защо се занимавате точно с женския алкохолизъм?

– През последните години в нашата практика значително се увеличи броят на жените, търсещи лечение за злоупотреба и/или зависимост към алкохол.

Макар че става въпрос за една и съща хронична рецидивираща болест, алкохолизмът при жените не трябва да се разглежда по същия начин като при мъжете. Женският организъм функционира по-различно, така че развитието на болестта също протича по-различно. 

Според някои учени генетичните фактори, които оказват влияние върху развитието на алкохолизма при жените играят по-малка роля отколкото при мъжете.

Фамилната история на пиещите жени често показва наличие на различни психични разстройства, в частност – афективни и личностови, както и суицидни опити. 

– Защо мъжете и жените посягат към алкохола? 

– Мъжете приемат алкохола като възбуждащо и тонизиращо средство, за да засилят емоцията. Предполага се, че това е свързано с по-слабата активност на серотониновата система. Жените пък по-често посягат към алкохола в моменти на потиснатост и понижено настроение. Това най-вероятно е свързано с понижената функция на норадренергичната и допаминовата система. 

– Може ли да се каже, че едните и другите търсят в алкохола „лек за болките си“? 

– Много често жени, претърпели насилие – физическо, сексуално, вербално или страдащи от депресии, които не са били лекувани своевременно, посягат към алкохола с цел преодоляване на нервно напрежение, страхови и панически симптоми. Те искат да подобрят емоционалното си състояние и пият, самолекувайки се в самота, докато мъжете пият социално – за да се чувстват добре в компания.

Действието на алкохола върху организма на жените и развитието на алкохолната болест се определя от биологичните, психологичните и социокултуралните различия между двата пола. 

– Kакви са тези биологични фактори?

Биохимичните различия между женския и мъжкия организъм обуславят разликата в концентрацията на алкохола в кръвта им, а именно – употребата на едно и също количество алкохол води до по-голяма концентрация в кръвта на жените, отколкото в кръвта на мъжете. Това води и до по-силно изразена симптоматика на алкохолната интоксикация при жените, което е свързано с по-големия процент на мазнини и по-малко количество вода в женския организъм. Метаболизмът на алкохола се променя и в зависимост от месечния цикъл на жените.

– Означава ли това, че алкохолизмът при жените е по-тежък?

– Жените за много по-кратко време развиват цялата алкохолна симптоматика на заболяването. При тях чернодробните проблеми, свързани с пиенето се появяват относително по-бързо, отколко при мъжете, например след около 5 години на интензивно пиене, а при мъжете – след 10-15 години. Жените умират относително в по-ранна възраст поради цироза на черния дроб.

Смята се за доказана зависимостта между алкохолната злоупотреба и рака на гърдата.

– Какви са най-честите поводи една жена да посяга към алкохола?

– Жените много по-често и дълбоко преживяват чувство за вина, страхови и депресивни състояния. Те пият заради емоционални проблеми и/или като компенсация на такива. По-често страдат от невротични състояния и разстройства на съня. Повод за пиене може да са травматични събития или стресови ситуации и чувството за несправяне с тях. Жените по-често от мъжете пият във връзка със семейни проблеми (мъжете намират повод заради професионални проблеми).

Жените пият, защото се чувстват самотни. Пият, заради обърканост и чувство за самота, когато намаляват задълженията им при порастването на децата и напускането на дома (синдром на празното гнездо).

Пият, когато са били насилвани психически, физически или сексуално. Рискът от злоупотреба с алкохол се увеличава и когато има сексуални проблеми.

Жената често пие заради алкохолизма на партньора си, включително и като другар в пиенето – за да не се напива той, тя пие с него.

– Обществото като че ли по-строго оценява и критикува една пиеща жена, отколкото eдин пиещ мъж. Отразява ли се това на самото заболяване и оздравяване?

– Социокултуралните фактори имат, като че ли, най-голямо влияние върху по-бързото развитие на алкохолната болест при жените и търсенето на помощ от тяхна страна.

В обществото е прието, че жената е отговорна за дома, за семейството и възпитанието на децата, т.е. за качеството на семейния живот като цяло.

В обществото не е прието жената да пие, което засилва и детерминира нейното скрито пиене. Оттам идва и по-късното осъзнаване на проблема и отлагане на решението да потърси помощ.

Затова пиещата жена по-бързо изпада от социалните си роли, деградацията й е по-забележима.

И като цяло по-бързо е отхвърлена от околните, от близките си и от обществото. 

– В тази връзка, избройте възможни трудности и препятствия в лечението? 

• Често, освен алкохолизма, са налице и други придружаващи заболявания: депресии, неврози, което може да затрудни и забави диагностицирането.

• Огромното чувство за вина и срам да си признае, че е алкохоличка е равносилно на това да признае своя провал като майка и съпруга.

• Страх от обвинения, свързани със занемаряване на грижите към децата и евентуални последствия: отдръпване на децата от майката или отнемане на родителските й права.

• Огромни съпротиви на семейството, свързани със срама на близките заради алкохолния проблем на жената и стремежа им да го скрият от околните.

• Трудности с осигуряване на грижи за децата по време на лечението – няма на кого да ги повери, защото често няма близък, готов да поеме грижите за тях.

• Мъжете и партньорите не разрешават на своите пиещи жени да участват в терапия, в която участват и мъже.

• Мъжете са по-голямата част от участващите в терапевтични групи и АА (Анонимни Алкохолици), затова женските проблеми са подминавани в такива групи.

• Липсата на специфични терапевтични програми само за жени е важен проблем. Заради срама пред мъжката група, често се подминават важни теми, свързани например със секса и насилието.

• Жените като цяло предпочитат индивидуална терапия. Имат и предпочитания за избора на терапевт, ако са били насилвани – предпочитат жени терапевти. 

Желаещите да се свържат с г-жа Дорота Жултовска – Първулова могат да го направят на тел. 0888 719 505.