Д-р Борис Зарков: Идеалните цели са мотивацията за работа в Спешна помощ

Д-р Борис Зарков (вдясно) Сн.: БНР

„Това, което ме мотивира да работя като спешен медик в България, са идеалните цели“, казва пред „Хоризонт“ младият лекар д-р Борис Зарков, който от три месеца работи в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Д-р Зарков обаче вече е видял и недостатъците на професията – ненапълно оборудвани и стари линейки, недостиг на консумативи и медикаменти в тях, агресивни пациенти или техни близки, липса на разделение на спешните от неспешните случаи.

26-годишният д-р Борис Зарков се дипломира през 2016 година и понеже все още не е избрал какво да специализира, започва като млад лекар в Спешната помощ. Сблъсъкът с действителността, освен голяма школа, се оказва и тежко изпитание:

„Няма много добри предложения за млади лекари в България“, признава д-р Зарков. Обмислял да се занимава с електроенергетика, пробвал е в IT сферата, където има добри доходи. „Но нещо ми липсваше там – връзката с пациента, доброто чувство. Не може дълго да се прекъсва. Науката е огромна. Изостане ли човек, трудно може да се възстановява“.

Определя работата си в линейката като тежка и отговорна. През вчерашния ден обичайните около 15 екипа са срещнали големи затруднения в обслужването на всички адреси заради големия брой сигнали за припаднали в жегите хора. „Законовата рамка не е добра – всеки един сигнал може да се тълкува реално като спешен“, пояснява медикът. Нерядко се натъква на „смехотворни сигнали“ – случаи на припаднал или неконтактен човек, които се оказват съвсем банални и се оправят „след едно наплискване с вода“. Същевременно чакат животозастрашаващи случаи.

Цялия репортаж на Гергана Хрисчева можете да чуете тук: :http://bnr.bg/post/101005593/speshnata-pomosht